Зоогическата градина

[Admin]

...

[Will of D.]

Още със ставането някак си бях в изключително добро настроение. А когато това стане ходя я на пазар, я на разходки. Не бях вързана с нищо, защото нямах нито господар, нито пък желанието за нещо по-така. Днес беше просто един от малкото дни през годината, в който не мислех кой да тикна в леглото и дори преди да е започнало забавната част да изям.
Та затова реших да е зоогическата градина. Място където можех да стоиш спокойно и да не мислиш за нищо. Особено когато видиш малките сладки зайчета и големите котки.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Днес вече имах 1 приключена работа и сега беше ред на втората която беше да си разходя кучето.
И най доброто място за това си беше зоопарка поне да види някое друго животно .
Разхождах се заедно с Насус по пътеката и също така наблюдавах наоколо животните нямаше много хора или по точно деца който да викат наоколо и само това ме караше да съм спокоен ,че незнайно защо ама детския глас ме дразнеше даже и в най хубавите дни.

[Will of D.]

Докато за пореден път минах покрай клетката на тигърчето, което явно беше ядосано на нещо, защото само ръмжеше. А може и да е било гладно, знам ли го нещо леко ме стресна. Нещо се изпречи пред мен с огромни зъбки в муцуната и нокти. Леко се стреснах и обмислих варианта да се шмугна при тигъра, но си викам, че и там е опасно.
Нещото започна да се приближава, а аз да отстъпвам и накрая тупнах на една пейка, а това грамадно същество, което от близо приличаше на подобие на псе започна да лае по мен.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

По някое време се бях загледал на някъде и изобщо забравих за Насус като само започнах да чувам как лае от някъде и тръгнах в същата посока.Само след десетина крачка видях как стой пред някакво момиче и казах :
"-Хей Насус ела тука бързо !"
При което кучето ми се обърна и си дойде при мен ,а аз отидох към момичето и казах :
"-Извинявам се ако ви е безпокоил нали не ви е сторил нищо ?"
При което нещо в нея ми беше страшно познато като усещане.

[Will of D.]

Псето беше извикано, което ме накара да се успокоя. Слава на демоните нещото се махна. Да знаете ... макар да съм адско изчадие съм доста крехка.

-Не .. аз трябва да се извиня - казах набързо и се изправих пред собственика на нещото. - Май съм го подразнила с нещо и затова стана така.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

"-Не знам защо изобщо лаеше принципно е кротък и за това даже не го държа и на кайшка..пак се извинявам!"
След тези думи и по добър поглед над момичето само добавих :
"-Извинете ,но ми изглеждате позната да сме се срещали или да не би да сте актриса ?"
През това време Насус почна пак да си скита наоколо.

[Will of D.]

Щом спомена, че от някъде съм му позната веднага започнах да ровя из съзнанието си. Той не ме е призовавал, не съм го виждала извън сънищата на хората, че и в тях. Тогава няма от къде да ме познава. Освен ако не е намерил книга, която да описва създание подобно на мен.
-Не съм сигурна. И не съм актриса. По-скоро съм платена компания.
С тази разлика, че вместо пари взимам душите им, но това е отделен въпрос.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

След думите и се замислих още малко и казах :
"-Е значи може и да се бъркам..а значи сте бавачка ?"
Все пак бяхме в зоопарк и думата платена компания ми звучеше като това при което се усетих ,че май пропускам нещо за това добавих :
"-Извинявайте къде са ми обноските аз съм Валанар !"
Като след тези думи си подадох ръката към момичето и добавих :
"-А вие сте ?"

[Will of D.]

-Не точно бавачка.
Отвърнах тихичко, но наистина нямаше значение. То така или иначе надали щеше да ме види. Толкова време сред хората и само по-веднъж мога да срещна някой. Каква ирония.
-Мелинда. - усмихнах му се и хванах ръката му. Неусетно прехвърлих малко от собствената си енергия в него. Колкото увереността му да скочи, да се чувства по-силен. Затова го пуснах след няколко секунди и продължих да се усмихвам.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Щом тя ме пусна вече знаех каква и това ме накара да се усмихна и само казах :
"-Мелинда вече знам защо си ми позната и двамата вършим почти еднаква работа занимаваме се с душите на хората!"
Не бях виждал друг демон от бая време така ,че ми беше бая интересно какво я водеше тук.

[Will of D.]

Преглътнах тежко когато явно съм се издала. При нас правилата, така де специално за моя вид, бяха строги. Винаги взимай душата, винаги ги удостоявай с пълното си внимание. Никога, абсолютно никога не казвай какво си. И такива, което беше малко гадно, но няма как.
-Но .. не мисля, че трябва да го заявявате толкова открито.
Казах тихичко и се свих на пейката пред него.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Незнам точно какво стана ,но веднага казах :
"-Опа извинявай ако казах нещо лошо просто ми хареса ,че срещнах още някой който не е от този свят !"
При което само се огледах да видя къде е Насус и видях ,че се е зайграл с някаква катерица и пак погледнах към момичето.

[Will of D.]

-Можете да седнете.
Заявих отново плахо. Направо беше странно как моя вид можеше да са такива ... да кажем тигрици в леглото, а отвън има като мен .. плахи и притеснителни.
Изчаках да се настани и се усмихнах. Погледнах го и очите ми засияха по незнайна причина.
-Какво ви води тук?

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Седнах на малко разстояние от момичето и я погледнах като се замислих точно какво да и кажа и накрая само споменах :
"-Ако обичаш 1во нека минем на ти и еми душите на хората и желанието им за величие,пари и ткн грубо казано алчността и това за какво са готови да си продадат животите ме води тук !"
След което реших ,че е мой ред да питам и казах :
"-Еми тебе какво те води в този свят ?"

[Will of D.]

Още малко се смутих като минахме на "ти" и се свих повече на мястото си. Не ми беше присъщо да се запознавам нови хора. А и никой не го вълнуваше името на една сукуба.
-Ами аз съм тук на почивка.
Отвърнах тихичко и продължих да се усмихвам.
-Далеч от задълженията на моя вид, а и понякога на човек му трябва спокойствие и тишина. А и най-вече да стоя далеч от всякакви ... неща с червена точка, така да ги нарека.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

"-Почивка добро място си избрала ,и за сега как върви почивката ?"
При което се сетих и за още нещо което ми стана интересно за това я попитах :
"-Всъщност от колко време си на земята ?"
Знам ,че задавах бая въпроси ,но ми беше интересно.

[Will of D.]

-Ако не броим когато ме призовават .. и когато ме карат да пазарувам или чистя.
Започнах да изчислявам на ум. То не станаха много дни така и накрая само въздъхнах. Явно сега ми е първото излизане без никой да ме кара да стоя.
-Около пет или шест дена. - поех си дъх и малко се приближих до него. - А ти?

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Погледнах я стаписано и казах :
"-Ооо ти още нищо не си видяла значи от този свят,аз съм тук от около 3000 години и горница ?"
При което се усмихнах и си мръднах погледа от момичето да си фокусирам кучето което беше тръгнало пак към нас и просто полегна на земята на около метър от нас при което пак погледнах към момичето и добавих :
"-Това значи ,че не си събрала май много души ,а ?

[Will of D.]

-Не. Не ме разбра.
Побързах да кажа. Наистина не разбра. Това са само дните, в които не са ме викали. Иначе стоя само в къщите на хората и не се запознавам с тях, но не ми се разказваше.
-Душите, които съм събрала са повече от 100, но това не значи, че с всички съм била. Някои искат компания и ми я дават. Други пък приятел, на който да излеят всичко, което им е станало и така.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

"-Аа извинявай найстина не съм те разбрал...хората са много интересни създания готови са да си дадът душите даже и за близалка !"
Тогава погледнах момичето в очите и добавих :
"-Ама май найстина ще си ми конкуренция за души ..та по време на почивката ти смяташ ли да навестиш и някой по екзотични местенца ?

[Will of D.]

-Като, че ли ще е така.
Засмях се на изказването за душите. Надали щях да му преча. Искам да кажа .. аз убивах хора по-различен от другите начин. А и каква по-сладка смърт от тази да е изпълнена с екстази и прочие.
-Иначе не съм мислила. Не знам дали ще мога да се оправя на такива местенца.
И изведнъж някакво дете така изпищя зад нас, че ме стресна. А аз като подплашена котка скочих прави в скута на Валанар. Отне ми няколко мига осъзнаване и го погледнах.
-Съжалявам .. не исках. - ама не слизах от него. Просто съзнанието ми на сукуба почна да се събужда от летаргията си.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Този крясък беше като нож в сърцето за мене и това даже и Насус го усети като се изправи и бавно се измъкна от полезрението ми като отиде и подгони детето .През това време обаче не можех да мръдна и само се чудих какво точно да направя за това само гледах Мелинда и казах :
"-Тези деца са голяма болка ...еи бая си лека това някакъв рефлекс ли беше и да знаеш ако си намислила да ми вземаш душата оо ще има бая да се измъчиш ?"
Казах това леко шеговито като се усмихнах.

[Will of D.]

Притиснех се малко повече и слязох от него. Вече засрамена. Е поне щях да съм така докато не изгрее луната. Все едно съм някой върколак. Хах.
-Ами не точно ... просто лесно се стряскам. Предпочитам вечерите на свещи и тихата музика. И дългите нощни приключения.
Е нищо ново под небето, но все пак да го споделя. Сигурно на мъжете им беше забавно да слушат такива неща, имаше и такива, които пет пари не даваха, но не знаех от кой вид е Валанар.
-Ам .. Валанар е дълго .. може ли да ти викам Вал?

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

По начина както слезе от мене се чудя дали не казах нещо ,но после ме накара да се замисля и казах :
"-Май имаш право еми добре и Вал става ,но само при условието ,че мога да ти викам Мел няма само ти да скъсяваш името на хората я !"
Като пак и се усмихнах и през това време Насус пак си се върна при нас и почна да оглежда момичето.

[Sponsored content]