Вулкана

[Admin]

..

[Sode no Shirayuki]

Представете си колко глупаво изглеждаше някой, чиято същност се основава на леда и водата, сега да се разхожда в близост до вулкан. Странно, но факт. Щираюки бе избрала да дойде точно тук може би защото противоположността я привличаше или пък защото се опитваше да се калява, свиквайки с горещината. Седна на един от камъните наоколо, колкото и топъл да й се струваше, и просто се загледа в парата, която се издигаше нагоре от дебрите на вулкана.

[Argovia]

Минавах си покрай вулкана и какво да видя момиче което стоеше на един от горещите камъни. Което беше странно , защото тя беше бяла като сняг и около нея имаше аура която като я погледнеш и те побиваха тръпки от студ .Също така дъха и се кондензираше и отдалече се усещаше силата и.Реших да отида при нея и да я питам коя е и откъде идва.

[Sode no Shirayuki]

Неусетно чух шум някъде около себе си, а след момент видях и приближаващия се младеж. Не знаех дали би трябвало да се притесня или разтревожа, но всъщност остнах прекалено спокойна привидно, макар и леко да се притесних от чуждата компания.
- Аз съм Шираюки. - отвърнах на въпроса му.
- Може да се каже, че сравнително от скоро съм тук.
Усмихнах се неловко, чудейки се как по-добре да обясня от къде точно идвам, но накрая изобщо пропуснах да го кажа.
- Ами ти кой си?

[Argovia]

Тъмен елф съм казах аз.Малко се притесних от това че е момиче , защото ми е много трудно да говоря нормално с тях , но реших да импровизирам.
-Аз съм Арговиа и идвам от Нагарот земята на елфите.
Просто минавах и реших да видя коя си и да разбера малко за теб, защото не бях срещал друга като теб.
-Ако може да кажеш нещо за себе си.

[Sode no Shirayuki]

Елфче! За момент в погледа ми премина някаква искрица на радост и въодушевление. Идеята да видиш елфче винаги ми бе звучала някак изключително интересна. И все пак не бях от хората, които веднага ще скочат в изблик на радостни викове. Просто се усмихнах мило.
- Хмм, сложно. Не знам какво толкова да кажа. Идвам от доста далеч и съм леко.. необичайна личност. Колкото и нелепо да звучи съм .. оръжие.
Това вече наистина си беше неловко обяснение за мен.

[Argovia]

Оръжие каза тя , наистина се бях изненадал , но реших да не показвам емоцийте си от това.Наистина исках да бъда откровен и да я питам за много неща , но се въздържах.
- мм Оръжие значи това е нещо невероятно , искам да ми покажеш как по точно действаш и извини наглостта ми просто ми е интересно.

[Sode no Shirayuki]

Притесних се. Не бе обичайно нещо да ме питат как точно действам. Самоят въпрос ми прозвуча прекалено странно.
- Превръщам се в катана. - отвърнах му, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
Не мислех обаче, че е особено удачно да се превръщам в острие точно в момента. Подобно нещо правех единствено при битки, при това ако имаше на кого да послужа като оръжие.

[Sponsored content]