Приюта за животни

[Will of D.]

...

[Will of D.]

Тъй като дните минаваха толкова бавно и досадно, а за безсмъртен като мен можете да си представите колко е мъчително всеки ден едно и също. Едно и също и накрая какво .. защо съм малко кривнала от правия път.
Та един ден ми хрумна, защо да не си взема домашен любимец от света на смъртните. Тези торби с кости все имаха нещо интересно, а именно някое сладко, малко животинче, което да искаш да гушнеш и да заспиш с него в леглото.
И ето как се озовах в приюта. Поразгледах малко и да си кажа .. всичките ми харесаха. Исках да ги взема, но не можех да се грижа за себе си, пък камоли за още 20 малки създания. Затова когато фокусирах малко, бяло, пухкаво и много сладко коте веднага отидох при него.

[Grim]

Днес деня ми беше ужасен. По-скоро всичко започна от снощи вечерта. Преобразих се и трябваше да се скрия. Нямах никакви дрехи, а да не говорим за това, че не бях близко до моята територия. Просто бягах, крих се и накрая се преобразих в котка отново. Имах нужда от почивка. Да поспя.. но не се случи. Три улични кучета ме гониха из целият град, чак докато не стигнах до центъра. Мислех си, че няма да има повече проблеми, докато не ме хванаха. И сега ме водеха в някакъв приют. Стоях в клетката и реших, че ще ми е по-добре така. Поне за днес. Вечерта нямаше да е добра идея да стоя в тази малка кутия. Все пак щях да се превърна в човек. И тогава се случи. Точно, когато ме оставиха дойдоха да приютяват някого. Не знам защо момичето стоеше и ме гледаше. Беше сладка, но някак си ми изглеждаше странно да имам стопанин. Дори не можех да си помисля за това да правя нещо в присъствието на други. Стоях в клетката и я гледах, докато тя се беше навела над мен. Имаше големи гърди и огромно деколте и гледката ми се откриваше перфектно. Дали осъзнаваше, че можех да стоя и да гледам така цял ден.. едва ли. Просто извъртях поглед. Свих се и се сгуших в себе си. Мислех си, че просто ще ме остави и няма да ми прави проблеми, докато не усетих как пода се мърда или по-точно цялата клетка. Какво искаха от мен. Рязко се изправих и видях на къде отивам.. водеха ме към изхода. Нима тя беше решила да вземе мен. Погледнах я, а тя крачеше зад клетката и ми правеше някакви странни физиономии. Не че моята изглеждаше по-различно. Просто поклатих малката си животинска глава и знаех какво ще последва. Сега щяха да отворят клетката и аз щях да избягам, но явно не се получи така... тя щеше да ме вземе с клетката. Мамка му.. е явно щях да изчакам, докато ме остави в дома си и от там да избягам..

[Sponsored content]