Гората /преди семица/

[Алена Ивашков]

Наоколо бе тихо и почти напълно пусто. Свечеряваше се, така че дори животинките се бяха притаили някъде. От време на време нещо шумолеше тихо из дърветата или храстите, но скоро и тези звуци бяха заместени от настъпващата нощна тишина. Вървях спокойно из гората, скитайки се по пътеките и недоволна от факта, че днес не си бях намерила никой захранващ. Няколко дни ми бяха достатъчни, за да се почувствам гладна като вълк, макар и всъщнст да можех да приемам някаква нормална човешка храна, която обаче не засищаше толкова. Може би вече таях дори надеждата да мерна някой заблуден заек насреща ми и да хвана него, колкото и гадно всъщност да ми се струваше да се храня от животни. Постарах се за не мисля обаче за вечеря, кръв, животинки и тем подобни неща. Облегнах се на стъблото на едно дърво и за да се разсейвам някак, губейки излишното време, започнах да си тананикам тихо някаква мелодийка.

[Lynk]

Иззад едно дърво се появиха ярки и ослепителни светлини, последвани от спираловидни лъчи. От тях се появи Линк, който изглежда се оказа на това място, използвайки някакъв метод, с който можеше да изкривява времето и пространството. За миг от този пробив в простраството се продъни мощен звук, но после ярката светлина изчезна и отново наоколо всичко затихна. Единственото нещо, което успя да привлече вниманието на Линк, беше момичето. Той обърна поглед към нея, но се направи, сякаш дори не я забеляза. След това продължи по някаква неопределена посока, дори и за него самия. Явно това беше един от онези моменти, в които му беше скучно и си нямаше друга работа, освен да се скита из такива местности.

[Алена Ивашков]

Светлината и звука определено подразниха сетивата на Алена. Като вампир можеше да усети всичко по-добре от хората и това, дошло така изневиделица, определено я накара да се почувства некомфортно. Смръщи се и притвори очи докато наоколо отново не настъпи предишната тъмнина. Щом зрението й привикна отново в обстановката, погледът на Алена затърси причинителя на това неудобство. Веднага забеляза младежа, но очевидно той или не я видя, или предпочете да я подмине. Али обаче бе едновременно любопитна и гладна. Тръгна бавно подир него, спотайвайки се на що-годе безопасно разстояние и дебнейки оттам. Изобщо не се съобрази, че току виж тои се оказал по-опасен, отколкото можеше да се очаква.

[Lynk]

Куасар продължаваше да ходи в същата посока известно време, игнорирайки момичето, която го следеше. Изглеждаше доста спокоен, което не означаваше, че беше подвластен на присъствието й по някакъв начин. Всъщност, той дори не се и обърна назад нито за миг, но разбира се имаше предвид, че тя ходеше подир него. Не изглеждаше обаче Линк да е някакъв ненормален около външния си вид, освен разбира се....наистина разрошената му прическа, което не даваше излишно впечатление на Алена. Явно или наистина той избягваше някакъв контакт с нея, или криеше нещо. Разбира се това не беше ясно, което само можеше да засили нейното любопитство, и да я изкара извън нерви. Ако продължаваше да ходи по следите му, едва ли щеше да стигне до някъде.

[Алена Ивашков]

Именно това, че изглеждаше напълно ноемрален, до някаква степен накара Алена да го помисли за потенциална вечеря, а това продължително наблюдение можеше да се определи като дебнене на плячката, макар и всъщност мороите като нея да предпочитаха да консумират нечия кръв по ненасилствен начин. От друга страна в нея се таеше някакво бегло съмнение, породено от странната му поява наоколо и от пренебрежителното му поведение. Във всеки случай нямаше намерение да спре "преследването" му, докато в крайна сметка наистина не й омръзна. Това не значеше, че мисли да го остави обаче. Напротив. Избърза напред, леко заобикаляйки между сърветата, докато накрая не се появи пред него и не препречи пътя му.
- Здрааавей. - изръси, макар и леко глупаво с някаква детинска усмивчица на лице, но в същото време оглеждайки го изучаващо.

[Lynk]

Усмивка....емоция, която Линк не можеше да разбере какво всъщност означава. Очевидно, това беше едно от чувствата, които хората обикновено изпитваха, когато са радостни, но белокосия извънземен не можа да намери логика в поведението на Алена. Той просто се стъписа, сякаш пред него стоеше личност, която носи маска. Въпреки всичко, това качество, което тя притежаваше, вече му грабна любопитството до известна степен, поради което реши все пак да й обърне някакво внимание.
-Здравей и на теб, странничке. - отвърна той на думите й съвсем безцеремонно. Разбира се, той беше се спрял на едно място, защото очевидно пътя му беше препречен от нея.

[Алена Ивашков]

Момичето запристъпва към него бавно, леко, премерено, сякаш с балетни стъпки. Не се приближи много - на достаъчно безопасно разстояние хем за нея самата, хем и да за не я помисли човека за някаква откачена нахална преследвачка, на каквато вече може би малко приличше. Спря се, отпускайки леко ръцете пред тялото си и заставяйки някак изискано. Може би й бяха вродени някакви културни поведенчески навици, но това нявярно бе заради моройското потекло от знатна фамилия.
- Какво правите наоколо? Не се ли притеснявате да сте по това време в гората? - опита се да започне някакъв разговор, неподозирайки всъщност колко нелогично звучи именно някое невинно изглеждащо момиче да задава подобни въпроси точно в момента.

[Lynk]

-Аз ли!? - попита Линк, сякаш знаеше, че момичето не изглеждаше от типа "страх ме е да се разхождам из тези места". Той обаче правеше тонът му да звучи така, сякаш препращаше референция към себе си.
-Честно казано, не знам защо се озовах на това място. Не съм особено заинтересуван, също. Надявах се да попадна на нещо повече от тази локализация, но и това е добре, предполагам... - изглеждаше, сякаш го беше обхванала скуката и заради тази причина се луташе безцелно. Не проявяваше обаче някакви излишни намеци на колебание или уплаха. Всъщност, ако се вгледаше малко по-отблизо в него, тя можеше да забележи, че на него присъствието й не му влияеше никак особено.
-Ами ти!? Защо не си в някое цивилно място, където са и останалите хора, ами си сред другите му там "животни".

[Алена Ивашков]

Младежът й се струваше все по-странен и по-странен. Спокойствието му бе наистина необичайно, още повече пък в комплект с явното безразличие и някои от думите, които подбираше. За момент самата Алена се почувства някак неловко от факта, че присъствието й не създаваше никаква особена реакция у този индивид, било то и негативна. Като кралска особа бе свикнала на повече внимание поне в Академията или дома на родителите си, а в случая получаваше отговори, които сякаш бяха за да отбият номера, а обратния въпрос бе по-скоро от елементарна учтивост.
- Не ми се стои там в момента. Предпочетох да се разходя малко. - все пак отговори.

[Sponsored content]