Из града /предишната вечер/

[Алена Ивашков]

Последните лъчи на слънцето вече се скриваха. Настъпи вечерта - най-походящото време за един вампир. Именно сега излизаше и Алена. Въпреки прохладното време не се бе навлякла с дрехи. Дори нямаше яке над тънката си дантелена блуза, но така или иначе не чувстваше студа. Разходката й започна из по-пустите градски улички, докато накрая не стигна един от главните пътища. Хората навън обаче или се бяха разотишли по домовете си, или бяха в някое от заведенията наоколо. Реши да вземе в предвид втория вариант и скоро самата тя влезе в някакво квартално заведенийце, не особено голямо, но все пак с достатъчен брой клиенти в него. Влезе навътре и седна на първото свободно място, което видя пред себе си и не бе на заета маса.

[Ryan Lennox]

Раян си седеше в същото заведение и си пийваше обичайната вечерна биричка и оглеждаше хората в заведението които бяха или пропаднали пияници или семейни хора които се крият от жените си с любовниците си и също се напиваха.Гледката не беше много по различна от останалите квартални заведения,но нещо се наби в окото му имаше едно момиче което седеше само на масата си и изглеждаше малко нацупена сякаш някой е изял вечерята й.

[Алена Ивашков]

Алена вдигна леко ръка, за да я забележи сервитьорката. Щом момичето дойде да вземе поръчката, червенокосата поиска нещо силно и чисто. Препочете водка, тъй като питието се смяташе за траиционно за някого от нейната народност. Явно, въпреки че притежаваше някаква изисканост, трябваше да се прояви и като достоен представител на руската нация. Щом водката пристигна, Алена надигна чашата и отпи малка глътка от нея. Леко се намръщи по простата причина, че скоро не бе пила и бе отвикнала с вкуса, но това не й попречи да отпие отново.

[Ryan Lennox]

Докато Раян се споглеждаше с момичето от тук и от там той и намигна и продължи да си надига бирата,а в главата му се въртеше един въпрос:"Коя изглежда по добре сервитьорката или момичето с водката?".Все пак той си беше самотен и нямаше да му е излишна малко компания за това направо стана и отиде на масата на червенокосата.Някак си личеше че в нея има някаква Руска народност така де след като седна на масата я попита:
-Защо си сама тук по това време.Градът може да е твърде опасен за момиче като теб.

[Алена Ивашков]

Руската народност си пролича съвсем по акцента й щом понечи да му отговри:
- Чак толкова ли е странно да се види само момиче наоколо? Особено такова, което иска да си вземе питие от някъде.
Пропусна умишлено частта с опасността. Може би самата тя бе от дна гледна точка запаха за някои хора в града. Поне така бия я приели, освен ако не знаеха, че в маниерите й не се включваше прекалено насилие над хората. But whatever..
- А ти как не си в някоя типична мъжка компания или предпочиташ да си единак?

[Ryan Lennox]

Раян винаги си предпочиташе шумните места,но винаги си беше сам.Така беше по трудно можеше да бъде забелязан от нежелана компания,която можеше да е навсякъде където беше той.
-Амммммиии може би предпочитам да съм сам.Напоследък не останаха толкова свестни хора че да се движа в голяма компания,да се напивам и да чупя или бия всеки който ми се стори крив.
Нямаше как да каже на момичето своята история заради това просто контрира:
-А на теб къде ти е разлигавената женска компания с която да пиете и да се лигавите с противоположният ви пол ??

[Алена Ивашков]

Честно казано, Алена все още не бе намерила познати тук, а камо ли голяма компания от разлигавени девойчета. Самия факт обаче, че бе израстнала в знатно моройско семейство я караше да не търпи толкова глупавата лигавщина, а в свободните си неделови моменти да бъде по-скоро леко разглезена с нотка на изисканост.
- Не ми е нужна такава компания. - отвърна
- Пък и мисля, че дори и сама мога да си се лигавя с противоположния пол или да оглеждам някой мъже.
Засмя се. Наистина не й бяха нужни още дузина девойки, за да може а се поогледа наоколо ако иска и да си изплакне очите. Е, друго бе да имаш с кого да коментираш, но както и да е..

[Ryan Lennox]

Ленъкс се загледа за малко и се учуди имайки предвид че повечето смъртни момичета които той бе виждал споделяха всичко,а сега пред него стоеше едно различно от другите момиче.
-Значи така,а предпочиташ всичко за себе си?Не обичаш да си делиш плячката с някого?-Подхвърли той като опитваше да разбере какъв сорт момиче е тя и какво представлява.

[Алена Ивашков]

- Разбира се! - потвърди уверено.
- Аз съм малка зла гад, която иска всичко само за себе си.
Засмя се още по-весело.
Наречете я разглезена, наивна или нахална, но това си бе истина. Ако си намереше нещо, което да й хване вниманието и да й хареса достатъчно, без значение какво е то, нямаше да го даде на друг докато не й омръзне.
- Надявам се това да не е особен проблем. - подхвърли като допълнние и го изгледа някак изпитателно, сякаш самият той искаше да й отмъкне нещо.

[Ryan Lennox]

Раян си обърна главата и погледна към сервитьорката за няколко секунди като я проследи почти из цялото заведение след което присви малко очите си,усмихна се леко погледна Алена и отговори:
-За мен не е проблем,и не виждам причина за проблеми.-След което намигна на момичето което беше от руска народност като си остана със същата самодоволна усмивка

[Алена Ивашков]

Докато Раян бе зает да зяпа сервитьорката, Алена извади кутия с цигари и запали една. Пламъчето проблесна за секунда, а след това момичето издиша гъсто облаче дим, което бавно се разнесе наоколо.
- Наздраве тогава за липсата ни на проблеми.
Надигна чашата си и опти глътка от питието си.
- Въпреки, че без тях е адски скучно.

[Ryan Lennox]

Изглежда на някого водките започваха да му идват в повече макар че вечерта едва беше започнала,но все пак Раян каза "наздраве" и надигна бутилката си като изпразни съдържанието й,след това метна на сревитьорката да му донесе още една и отново малко се позагледа малко но след това се усети и се обърна към червенокосото момиче и направи от онези невинните изражения:
-Ама и ти имаш право малката.Без проблеми не върви само да седиш и да зяпаш скучния живот не е работа...

[Алена Ивашков]

Очевидно не на Алена, а на мъжа му идваше повече алкохола. Поне след като изпи така бързо цяла бутилка и премина на нова. Направо си бе малко нереално. А за рускинята - е, тя май можеше да си пие и знаеше някаква граница, която обаче все още не бе достигнала.
- Ти да не си хареса сервитьорката? - попита някак закачливо и базикайки се, но определено бе забелязала повторно хръвлените погледи към нея.
- Ако искаш мога да те уредя. Мисля, че ставам за сватовница.
Засмя се.

[Ryan Lennox]

Ленъкс се изсмя и то с глас,точно в този момент сервитьорката му донесе следващата бира която може би нямаше да е последна и докато тя си въртеше гъзъ да сервира,Ленъкс закачливо го зяпаше и следеше движенията му след това на лицето му се появи самодоволната усмивка и погледна дружката си която го следеше всяко негово движение.
-Ами не знам не мисля че съм толкова глупав че да не мога сам ама в момента не мога да взема решение нещо хубавиците тук взехте да ставате повечко.

[Алена Ивашков]

Момичето се усмихна, едновременно очаровано, но и забавлявайки се.
- Аз пък ти препоръчвам онази там.
Не обичаше да сочи, така че леко кимвайки и насовчайки го с поглед му показа някакво русокосо девойче, което се бе отдало на танци и явно си лишече, че вече е на поне няколко питиета. Но пък изглеждаше симпатично.
- Но избирай бързо, за да не останеш капо накрая. - засмя се.

[Ryan Lennox]

-Хмм-замисли се Ленъкс като започна да си търка брадичката-Ти защо не се пробваш с онзи гологлав пънкар с дългата брада??-След това направи същият жест като нея за да не се налага да сочи и се усмихна с някак фалшива усмивка и търпеливо изчака отговорът на момичето

[Алена Ивашков]

Момичето погледна към въпросния представител на мъкжия пол, но й трябваше само секунда, за да върне погледа обратно на Раян. Изражението й определено само говореше за мнението й, което не бе особено добро. Погледът й бе толкова объркан, сякаш само с него се стараеше да му каже "Ама ти сериозно ли?!"
- Не ми харесват гологлави! - заяви най-накрая.

[Ryan Lennox]

И така де на него му беше ясно какъв ще е отговора но все пак с този въпрос той целеше да й покаже че ако искаше да е при сервитьорката или при някое друго момиче в заведението нямаше да губи време и да приказва с нея.
-Аз не бих казал че момичето което ми показа не ми харесва но все пак не бих седял тук ако мислех да отида при нея въпреки че я видях още като влезе в заведението,а това беше малко преди теб.

[Алена Ивашков]

Алена се усмихна някак миличко.
- Значи да се чувствам поласкана, че си тук при мен, така ли?
Все пак можеше да отиде при някой от другите девойчета, а вместо това седеше и си говореше с нея. Може би трябваше да го приеме като някакъв вид комплимент.

[Ryan Lennox]

-Ами незнам ако искаш го приеми като комплимент,но просто нямаше да седя тук ако не се чувствах някак комфортно в твоята компания.-И докато Раян се усмихваше на момичето някакъв нафиркан до козирката мина и си счупи чашата в ръката му.Раната не беше сериозна но се разтече кръв надоло по ръката,а кръвта прикриваше как раната се регенерира и след малко спря да тече.
-Мамка му тук е пълно с кретени!-Каза той като се притесни как ще обясни на момичето как бе изчезнала раната му.

[Алена Ивашков]

Очите на Алена сякаш проблеснаха щом усети аромата на прясна кръв. ИЗражението й бе леко учудено и сякаш съсредо6точено в нещо. За щастие можеше да се контролира, така че по друго надали изобщо си пролича някаква реакция, а това можеше да мине за най-нормално притеснение. Хаърли един ядосан поглед към виновника, който очевидно бе прекалено пиян и зорлем се опитваше да си продължи пътя напред без да се интересува какво е направил. Момичето обаче загрижено попита събеседника си:
- Добре ли си? Да ти помогна ли с нещо? Трябва поне да спреш кървенето и да измиеш кръвта.

[Ryan Lennox]

Раян се чудеше какво да направи и се озърташе в опит да измисли нещо и тогава му дойде на ум нещо.
-Ъмм.. нее.. аз ъъ такова.. ще отида до тоалетната да се измия-И се запъти на там.
Тоалетната някак си беше прилично чиста за такова заведение и когато той влезе дори малко се учуди но застана до чешмата и изми кръвта от ръката си но нямаше как да измие тази от ръкава на блузата която беше червена и надали си личеше много.След това си пусна ръкавите на блузата така че да не се вижда мястото на раната която вече нямаше,загледа се в огледалото,изми си лицето и започна да си оправя косата която малко беше настърчала.

[Алена Ивашков]

Вратата тихичко изскърца, отваряйки се, а после също толкова тихо бе затворена. Бе Алена, която така бегло и почти незабележимо се промъкна вътре. След секунда вече бе зад Раян. Благодарение на токчетата си бе достатъчно висока, за да се вижда отражението й в огледалото, а не да се скрива съвсем зад неговото. Усмихна сеуж мило, но с някаква ехидна нотка. Постави ръцете си на раменете му и леко се надигна на пръсти.
- Съжалявам за това. - прошепна му тихо и все пак леко виновно, след което вампирските й зъбки бързо понечиха да се забият във врата му.

[Ryan Lennox]

Раян почти веднага се отскубна от захапката на вампира и докато се обърне към момичето вече беше извадил пистолетите си,а ръцете му пламнаха чак до раменете.Беше готов всеки момент да стреля със способноста си "hell fire".
-Какво подяволите си ти??-Зададе въпроса тъй като мислеше че вампирите съществуват само по книгите и филмите като Здрач,а и още не можеше да осъзнае какво точно се случва.

[Алена Ивашков]

Алена се дръпна назад до отсрещната стена. Разбира се, не пропусна да оближе леко устните си и да изчисти останалата по тях кръв. Дори в такива моменти поддържаше естетическия си вид. Ако Раян не се бе дръпнал така рязко всичко щеше да премине тихо, спокойно и съвсем чисто.
- Успокой се малко. - отвърна му почти напълно невъзмутимо, макар и да се притесняваше от насочените към нея оръжия.
- Не е ли странно ти да ме питаш точно това? Не на всеки човечец му пламтят така ръцете.

[Sponsored content]