Църквата /Миналият Месец/

[Black Spider]

Въздъхнах и леко отпуснах нишката на която висях. Високият църковен покрив предлагаше отлично място за почивка. Макар че камбаната адски много дразнеше симбиотичния  костюм. Именно за това бях избрал мястото. Можех да си почина а силният шум щеше да изтощава волята на организма, без да се опитва да ме превземе докато спя.
Сега беше затворено. Няколко слаби лампи все още светеха в ъглите и заедно със уличното осветление подсилваше сенките наоколо. Черен като катран, силуетът на Черния Паяк се спусна надолу на една от нишките си, точно пред високото гипсово разпятие зад олтара. Уморен, аз се втренчих в лицето на Исус през отворите на маската си. Беше толкова самотно... толкова... тихо. Почти плашеща самота. Празнота. Имах чувството, че ще полудея. Именно това беше причината непрекъснато да остроумнича. Разсейвах се от ужаса да живея с живо същество, движещо се по кожата ми. Потреперих, но не накарах костюма да се махне. Просто бях... толкова уморен. Щях да повися малко и после да се върна на тавана и да поспя няколко часа на тавана, докато не продължа с дългата нескончаема задача на Супер Героя. Висях си на ръце, с нишка между краката и надолу с главата. Започнах на висок глас, като дълбокият ми, сух глас отекна в празното помещение:
-  И в долината на мрачната сянка ако ходя,няма да се уплаша от зло;защото Ти си с мене;Твоят жезъл и Твоята тояга - те ме утешават.

[Erza Scarlet]

Търсех място да остана насаме със себе си и да помисля над някои неща. Разхождах се по улиците и тогава видях тази сграда. Беше... всичко от което се нуждаех сега. Място за усамотение. Тъмна и самотна. Впоследствие видях и камбаната. Реших да вляза, но с моя късмет , щеше да е затворено. Отидох до вратата и с изненада открих че е отворено. Е изглежда, че имах късмет от време на време. Или просто бяха забравили да заключат...?
Влязох вътре и се огледах. Тъмнина... И спокойствие. Шумът , който създаваше камбана беше къде, къде по-добре от крясъците, които редовно се носеха из гилдията. Пред мен се различаваха два реда пейки, а помежду им имаше празно пространство. Стана ми интересно и тръгнах между пейките. Харесах си едно място и седнах. Въздъхнах с облекчение и затворих очи. Мир и спокойствие..... Докато не чух някой да говори. Огледах се около себе си, но не разбрах откъде идва този глас. Тъкмо си бях помислила , че ще остана сама и....
- Кой е тук?- казах аз и станах рязко. Продължих да се оглеждам и изпуках кокалчетата на дясната си ръка. Само ако някой ме бе проследил... Тежко му и горко му.

[Black Spider]

Примигнах озадачено И спрях да нареждам. Погледнах надолу. Беше тъмно, но отдавна бях преминал през толкова много чернота, че дори тази сумрачна църква ми се виждаше добре осветена. Гласът беше на момиче. Не беше нито на чистача, нито на свещеника или на послушниците му. Преди всичко, всички те бяха мъже и момчета. А това беше женски глас. И то сериозен и малко мрачен. Замислих се дали не е някой от моята категория. Напомняше на Черната Котка. С тази разлика, че беше повече сериозна и по-малко прелъстителна. Завъртях се и погледнах надолу. Беше момиче... и то червенокосо и доста застрашителничко на вид.
- Аз съм горе. Паячето си виси от своята мрежа...

[Erza Scarlet]

Присвих очи в опит да фокусирам , кой ми говори.
-Паяк...? Паяк ли каза? - казах на себе си и се очудих. Май... само такова същество не бях пращали след мен.Но все още не го виждах- Какво правиш тук? Как влезе?
Говорех спокойно, но и някак заплашително.Не исках да звуча така, но просто си говорих по този начин.
Бях готова да отвърна на удара, ако ме нападне. Едва ли щеше да е нещо специално. Макар че , можеше и да е нещо специално. Можеше и да ми е равностоен по сила. Можеше и да не е... Вгледах се и видях черния силует по-добре. Успях да го различа.Висеше си от тавана... Още повече се зачудих какво става.
-Или слез от там , или не отговарям за последствията...

[Black Spider]

Прехвърлих се и с леко тупване се приземих сгънат на две на земята. Изправих се не много далеч от непознатия индивид. Напомняше на Доктор Стрейндж, но не беше мъж. Просто имаше някакво мистично излъчване.
Изправих се до прилично положение и се вгледах в нея. Прецених, че изглежда от типа хора, които не се срамуват да си изцапат ръцете.
- Влезнах през прозорците за гълъби на покрива - обясних простичко, - А какво правя ли? Готвех се да дремна. Нямам дом, за това обикновено си изплитам хамак от мрежа на тавана на някое сигурно място. Миналия път беше операта.
Изглеждаше напрегната. За това вдигнах рамене и после и длани нагоре, все едно се предавах:
- Не съм заплаха. Не се куркай.

[Erza Scarlet]

Погледнах го и се опитах да го преценя. Затова трябваше да продължа разговора по някакъв начин.
- Всеки има дом. Предполагам знаеш, че домът е мястото което те прави щастлив и те кара да се чувстваш защитен. Това че ти бягаш от него е по твое желание. А пък и да нямаш дом , винаги можеш да си създадеш такъв.
Гласът ми стана малко по мек. Няколко спомени изплуваха в съзнанието ми. Затворих очи за миг и си поех въздух.
-Виж, не ми е в момента до битки и прочие, просто искам спокойствие. И се извинявам , че ти прекъсвам дрямката.

[Black Spider]

Свалих ръце предпазливо.
- Не спях. Но това няма значение.
Обърнах се така, че да виждам и високото разпятие и събеседничката си.
- Домът е за хора, които могат да бъдат щастливи. Ако имаш дом, значи има място където те обичат. А мен..
Хванах леко ръкава си и опънах.
- Аз живея с това нещо на себе си. Никой не ме приема ако знаят, че костюма ми е жив.Особено като се знае какви са неговите... постъпки преди.

[Erza Scarlet]

Жив...костюм? Погледнах го леко очудено и си седнах отново на мястото.
-Винаги можеш да поправиш стореното. А пък и съм сигурна, че някой те обича и го е грижа за теб. Ако те обича наистина, ще те приеме такъв какъвто си. И може би ще се опитате заедно да поправите грешките...
Донякъде ми всичко ми беше до болка познато. Но донякъде. Погледнах го отново и зачаках отговора му.

[Black Spider]

Зяпнах я малко тъпо, о маската прикри смущението ми. а това се постарах да прозвуча по-дълбоко в гласа.
- Аааа, не се притеснявай, не съм чак толкова нещастен, че да ме спасяваш... в смисъл, че... - започнах моментално да замазвам аз, - Че точно сега съм затънал в една важна задача и не искам да мисля за себе си, когато имам други за които да се грижа. Искаш ли да ми помогнеш в тази задача?
Поех към единия от сводестите, високи прозорци на църквата, насочени към малък вътрешен двор и скромно на вид гробище.

[Erza Scarlet]

Засмях се и го погледнах.
-Мисля че ме разбра погрешно. Но както и да е...
Както си бях седнала, пак станах и тръгнах след него.
-Първо ми кажи , какво представлява тази задача. Иначе не бих ти помогнала.
Или пък, да му помогна...Какво да се прави.Така или иначе , трябваше да се раздвижа малко. Имах нужда.
-Или нека просто да кажем , че ще ти помогна. Не ме интересува за какво. Имам нужда  от малко екшън. Ако може да се каже така де...-казах и скръстих ръце пред гърдите си.

[Black Spider]

Гърди де... прогоних мисълта и ѝ посочих нещо на страни.
- Виждаш ли онзи параклис там. Дето прилича на готически външен клозет. Там има трима души. Двама водачи на местни банди, дето до преди около няколко часа се гърмяха, понеже едните пръснали мозъка на братовчеда на водача на другите. Третият е местният Харлемски Умиротворител - Люк Кейдж. Тримата вътре мъдрят премирие и аз бих ги оставил на мира, но...
Замълчах, за да не ме помисли за ненормален, като чуе какво ще изтърся:
- Но интуицията ми подсказва, че положението се е затегнало и е по-добре да ги гледаме. Че ако се почне една стрелба тук, доста невинни минувачи могат да получат куршум през прозореца на колите си или дори на домовете си.

[Erza Scarlet]

Погледнах към параклиса.
- Значи за всеки случай , ще е добре да извадя оръжията. Всъщност..
В главата ми вече се зараждаше план. Продължих да наблюдавам параклиса и отново изпуках кокалчетата на ръката си.
-Ако толкова те притесняват, ще е най-добре да се действа. Или да се приближим и да ги подслушваме? Така поне ще знаем , какво да правим...
Погледнах към паяка и се подсмихнах.
-Но както ти си решиш. Просто ти давам предложения...

[Black Spider]

Вдигнах вежди под маската толкова, че дори белите участъци по нея се поразшириха, макар че заемаха значителна част от главата ми. Момичето не се шегуваше и изглежда имаше опит в стратегическите дейности. Реших да се доверя на тактиката ѝ.
- Ще чакаме - обясних кротичко. - Не бива да се правим първия ход, защото моментално ще съсипем крехкия мир между бандите. Ако обаче едните или другите мръднат, ще ги спукаме от бой. Просто, ясно и... я, чакай.
Втренчен в улицата, аз отворих прозореца и се покатерих на перваза. Някой идваше и изглеждаше застрашително, но въобще не приличаше на която и да е от бандите. Бяха мъже в много по-скъпа и еднаква екипировка за да са членове на която и да е от двете банди. И бяха бели.
- Наемници... готова ли си да нариташ едно две дупета?

[Erza Scarlet]

-Е щом се налага...
Повдигнах ръка и над нея се образува магически кръг. Пъхнах ръка и извадих един от мечовете си. Завъртях го няколко пъти и го хванах така че да ми е удобно.
-Ще имам ли нужда от някаква защита? Имам в предвид броня ...
Погледнах към паяка и подпрях меча на рамото си.
А аз мислех да прекарам една спокойна вечер, размишлявайки над последните събития, които се случиха. Трепнах. Усетих как пулсът ми се ускори само , при спомените за тях. Затворих очи и вдишах и издишах.
-Надявам се да ти помогна... Без да ти се пречкам...

[Black Spider]

Погледнах я объркано и после просто махнах с ръка:
- Не бой се, тук всички сме професионалисти. А ко все пак нещо се обърка и ми отрежеш нещо... ще трябва да си ходя без него. Може дори да успея да си го прикрепя обратно. Но ще боли доста.
И после скочих. Завъртях се на кълбо във въздуха и после пуснах една нишка, за да се залюлея към противниците ни. Бяха четирима, добре екипирани мъже със снайперисти пушки. Макар да бяха много сериозни оръжия, тези пушки бяха трудни за вдигане и насочване. Мислено разделих целите на две, така че всеки да получи по двама. Нахвърлих се върху тях и със засилката, забих два крака в единия от двамата си противници. Той отхвръкна назад с вик. Останалите се шашнаха, така че имах време да оплета втория в мрежата си да го залепя за една надгробна плоча.

[Sponsored content]