A random day in the past.

[Dark Knight]

Брус бе качен на една сграда в костюма си , тъкмо след като срита задниците на някакви банкови обирджии, тия дни му беше скучно и трябваше да се раздвижи малко.

[Алена Ивашков]

Бе поредният ден, в който Алена си нямаш работа и бе решила да излезе на разходка. Вървеше бавничко по улиците, чудейки се все още накъде точно да хване и какво да прави.

[Dark Knight]

Брус се порадва малко на приятното време , след което се запъти към пещерата си.

[Алена Ивашков]

Червенокосата девойка обикаляше от уличка на уличка, постепенно запътвайки се към покрайнините на града. Скуката я тласкаше към едно нещо - търсенето на храна дори и всъщост да не бе толкова гладна. Просто идеята да "ловува", образно казано, макар и без намерението да наранява някого, звучеше достатъчно увлекателно. В крайна сметка Алена се притаи в една от малките улички, потънали в сенки, чакайки някой интересен индивид да мине оттам.

[Dark Knight]

Бягайки из улиците на града , пред Брус се показа една стройна червенокоска ,която имаше свиреп поглед. Брус се спря за минута , оглеждайки червенокоската , но не пое рискът да започне диалог с нея.

[Алена Ивашков]

Пред Алена скоро се изпречи нещо.. костюмирано. Това акара момичето по-скоро да се учуди, отколкото да се опита да нападне веднага, както може би би направила с някой нормален човечец. Този обаче й заприлича прекалено много на някой от онези шантави супер герои, по които се пишеше из вестниците.
- Виж ти какво си имаме тук! - възкликна момичето и се усмихна ехидно.
- Накъде си се запътил така?

[Dark Knight]

Брус бе заинтригуван от червенокоската ,но не смяташе да се отклонява от маршрута си , затова продължи и се покатери на сграда.

[Алена Ивашков]

Алена скръсти ръце пред гърдите си, а лицето й придоби недоволна гримаса. Бе направо обидена от грубото му държание. Прииска й се да го дразни, дори да досажда. Разглезен, ядосан вампир - какво да го правиш?!
Облегна се на стената на сградата, на чийто покрив бе мъжа. По фасадата започнаха бързо да поникват мъхове и пълзящи растения, които напързо стигнаха чак догоре, израствайки около мъжа и някак подозрително насочвайки се към него, сякаш за да го оплетат със стъблата си.

[Dark Knight]

За първи път от много време Брус се усмихна защото разбра че ще става нещо яко.Тогава веднага , виждайки идващите растения към него , отскочи във въздуха и хвърли 3 батаранга , с закрепени експлозиви на тях , и след като те се забива в растенията , експлозивите експлодираха , тогава Брус извади едно въже с железни топки в двата му края , като го хвърли към жената , то се омота около нея и и ограничи движенията . Брус веднага слезе до нея чрез наметалото си , тръгна към нея и когато се доближи я погледна в очите.

[Алена Ивашков]

Алена тъкмо се канеше да запали цигара, която това с дошлото сякаш от нищото въже се случи. Кутията падна на земята, почти смачкана. Определено не й се понрави много, но бързо вниманието й се прехвърли към доближаващия се мъж.
- Не мислиш ли, че с тези експлозиви можеше да срутиш блока? Сигурно си стреснал жителите. - заговори му някак прекалено спокойно като за завързан човек.

[Dark Knight]

На лицето на прилепа се появи усмивка
- Никога не бих изложил живота на невинни в опасност, това е изоставена фабрика , няма никой вътре.
- А ти , какви неща правиш ?

[Алена Ивашков]

- Аз ли? - възкликна някак учудено, сякаш се намираше тук съвсем случайно и не правеше нищо особено.
- Тъкмо се канех да си запаля цигара и .. Мда, ти леко ме прекъсна.
Усмихна му се неловко.
- Знаеш ли, малко ми е неуобно така.
Беше си чист тактичен намек да я освободи.

[Dark Knight]

Прилепа разряза въжето с остриетата на ръкавицата си, след което и даде кутията.
- Пак заповядай

[Алена Ивашков]

- Бладогаря. - отвърна му момичето.
Отвори леко измачканата кутия и извади една от цигарите. След секунда намери и запалката си някъде из джобовете. Запали цигарата и вдиша от дима, изкарвайки малко облаче при издишването.
- Искаш ли? - предложи цигара и на събеседника си, подавайки му кутията.
Можеше пък да се окаже пушач и щеше да е некултурно да се почерпи.

[Dark Knight]

- Не благодаря , не се тровя.
- И за теб не е добре да пушиш.Ще ми кажеш ли името си ?

[Алена Ивашков]

- Не се притеснявай за моето здравословно състояие.
Всъщност за нея нямаше никаква разлика между това дали ще пуши или не. Подобни неща, които засягаха здавето на нормалните хора, на нея трудно можеха да й навредят.
- Алена. - представи му се.
- А ти си .. ?

[Dark Knight]

- Моето име няма значение...
Казвайки това , Брус се реши да тръгва , и се запъти към изхода на уличката.

[Алена Ивашков]

- Aaa не! Не се прави на такъв тарикат! - провикна се Алена след него и закрачи подире му.
Токчетата й ритмично затропаха по асфалта.
- Няма да ти се размине така. Идваш, разпитваш за нечие име и после най-нахално си тръгваш. Ама ти за какъв се мислиш? - направо му се скара.

[Dark Knight]

Брус се обърна рязко.
- Аз съм Батман.

[Алена Ивашков]

Момичето повтори тихичко името му, замисляйки се. Знаеше си, че й прилича на нещо, но чак сега установи, че това нещо бе прилепче. Как така не се бе сетила?! Засмя се. Бе й някак забавна идеята за човек-прилеп.

[Dark Knight]

Брус натисна няколко копчета, които се намираха на ръкавицата му и след минути пред него се появи една много силно бронирана кола която беше цялата черна.Брус се запъти към нея и отвори вратата.

[Алена Ивашков]

Маскираният господин определено предизвикваше любопитство в червенокосата, но едновременно я караше да се чувства прекалено голяма натрапница с въпросите, които до сега бе задавала. Затова за сега Алена просто тръгна напред по улицата, решавайки че може би ще си хване някой обикновен човек за вечеря, тъй като този очевидно не бе особено голям ентусиаст да се навърта наоколо.

[Dark Knight]

- Качвай се.
Извика прилепа, поради пробудения интерес към червенокоската.

[Алена Ивашков]

Момичето се доближи към него, но просто се подпря на колата и го изгледа подозрително. За сега нямаше намерение да влезе вътре.
- И защо да се качвам в колата на непознат? При това на маскиран непознат..

[Dark Knight]

- Нямам намерение да се моля, ако исках да убия вече да бях го направил.

[Sponsored content]