We are up all night to get Loki (17 септември, коя да е година)

[Black Spider]

Знаете ли онези моменти от човешкия живот, когато се обръщаш и си казваш: Какви ги върша? Ако си седна на задника, всичко ще свърши веднага и никой няма и да разбере какво си направил или не си.
Но неее, аз трябваше да бъда зъл и жесток като симбиота, но със чувството за отговорност на Флаш Томпсън.
Та на самата история. Става дума за Феликс Лоренцо, Наричан от приятелите, Хамърхед. Пичът е член, и почти водач в местния клон на италианската мафия. Всичко екстра, но има една маааалка разлика. Докато онези пичове са си модерни, живеят си живота и се обличат в кожени якета и джинси, Хамърхед е почитател на стила на 60-те, когато е имало  двуредни костюми и ядене на спагети до прекаляване. Обаче това не значи, че ако пипне своя Томи-гън, няма да те направи на решето.
И именно този Томи-гън ми бръкна в здравето. Вместо да си седи на четирите букви и да си мляска спагетите по три пъти на ден с бяло вино, или дори да се бори за надмощие в местната гангстерска война, чишитът се беше извърнал и теглил едно яко стреляне в Китайския квартал. По принцип престрелките между Триадите и местните жабари беше като добър ден, но точно днес някакво конто от Якутза се беше опитало да води мирни преговори с китайците, при което Хамърхед му беше светил маслото, както на японеца, така и на хората на Триадите. Сега две световно известни престъпни организации, който могат да съперничат дори с влиянието на Кингпин, се бяха появили и маха намерение и то сериозно, да пръснат главата на Хамърхед. Да, той си имаше адамантиева пластина, която бях понесъл доста сериозно при един от неговите любими удари с глава, но това въобще не значи, че останалата част от тялото му не можеше да бъде разпердушинена с един хубав откос от преминаващ автомобил.
Проблемът беше, че нито едните, нито другите имат дори слабото намерение да си играят по правилата. Те щяха да си наемат Мълчалив Убиец, както се казва. Наемник от нинджа вид, който дори Деърдевил  не би посмял да нападне изневиделица. А тук се появявам аз.
Вашият мил герой, прекрасният Спайди, черен етикет, воден от страхотната идея да изправи Хамърхед пред съда, вместо да остави наемник да му резне главата, се беше заел да пази неблагодарния задник на гангстера.
Беше една от онези септемврийски вечери, когато дъждът идва, вали дълго, но все още е топъл, със слаби оттенъци от лятото. Ню Йорк си има подобни шеметни изцепки във метеорологично отношение. Сега Хамърхед си беше в ресторантчето, пиеше си винце и нагъваше равиоли, хората му се моткаха наоколо, въоръжени по-добре от американската армия на 4-ти юли. А аз висях на една от паяжините си от стряхата, прикрит в сенките и понасящ един неочакван душ. Страхотен начин да започне разследването, нали?