Имението на Валанар

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Аз и Мел се появихме по средата на хола ,а пред нас беше запалена камината с лек огън и само пуснах Мел и казах :
"-Не е много ,но дано ти допадне !"
И Насус се появи отвън да обикаля около басейна.

[Will of D.]

Поогледах малко мястото и се усмихнах. Беше приятно. Малко просторно за моя вкус, но все пак хубаво.
-Приятно е.
И отидох до него като го целунах по бузата. НЕ исках да си насилвам късмета.
-Какво мога да направя за теб? Да сготвя или да изчистя. Само кажи и ще го направя.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

-За мене прави това което ти решиш казах ти моето желание е ти да вземаш сама решенията..а да и за малко да забравя дължа ти нещо.
При което пак се доближих до Мел и бавно отново я целунах по устните за да си и върна частта от душата и коята взех след края на целувката пак се дръпнах с думите :
"-Душата си е твоя все пак !"

[Will of D.]

-Отдавна вече нямам такава. Затова се храня с душите на другите.
Казах с усмивка на лицето и отидох в кухнята. Щях да му приготвя вечеря. И нямаше да приема отказ. Щеше да яде и това е то.
Реших да е нещо бързо и лесно. Спагети, които не бяха сложни и отнеха само няколко минути, по-скоро половин час. После подредих масата за Вал и го викнах.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Точно се бях зайграл с Насус и чух как Мел ме вика и влезнах като отидох да видя какво прави .
Влезнах в кухнята и погледнах към нея с думите :
"-Бързо готвиш и ухае хубаво!"

[Will of D.]

-Моля, заповядай.
Тихичко казах и се отместих. После замахнах с ръка и в ръката ми се появи чиния със сурово месо. Сложих го на земята и се дръпнах от мястото, та да може и кучето да се нахрани. Не го харесвах, но поне да не страда горкото.
-Аз ще отида в хола.
Не исках да го притеснявам и затова се изнизах в хола, където седнах на земята и се загледах в пламъците на огъня.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Гледах масата и накрая само се обърнах като отидох в хола хванах Мел за ръката и я заведох в кухнята като и поднесох стол да седне и също и сложих една порция спагети с думите :
"-Сам не ми се яде така ,че ми направи компания моля те !"
И даже Насус влезе и си помириса и почна да си яде яденето.
Сипах и по чаша винце и седнах с/у Мел с думите на здраве за новите магически обвързвания с договори .Като се усмихнах.

[Will of D.]

Леко се учудих като ме викна при себе си. Не бях сигурна дали да приема. Все пак аз съм нещо като слуга. Но все пак когато ме помоли ми се стори толкова сладък, че не можах да му откажа. И ето как се озовах на масата. Пред Вал. Кучето беше наблизо и сигурно искаше да ме изяде, защото ушичките на главата ми се мърдаха неспокойно.
След няколко минути на тишина се усетих да попитам.
-А ако мога да попитам .. ти какъв вид си?

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Въпроса и ме накара да се замисля като погледнах към Мел и казах :
"-Еми Рийпър вида който взима човешките души когато вече им е дошло времето !"
След тези думи хапнах малко от спагетите и отпих от винцето като добавих :
"-Хей някога затруднявала ли си се да вземеш душата на някой ?"

[Will of D.]

-Ами ...
Ето труден въпрос. Дали съм се затруднявала? НЕ мисля, че съм, но винаги има първи път. Но и може би онзи път когато някакъв идиот ме извика. И не, не го мислех за такъв. Той си беше.
-Може би един път. Един тъпак искаше да съживя кучето му. Ама това за нас е все едно да викнем друг демон. Та не успях да изпълня това, което искаше и той не я даде лесно.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

"-Разбираемо..абе някой път ми е много чудно тия хора защо призовават демони и от къде знаят как даже при факта ,че когато призъвът някой винаги си мислят ,че или са нещо като наши шефове както и ,че все едно един демон може да направи всичко каквото си пожелаят...хем знаят ,че сме по силни от тях хем пак решават да на командват.."
Просто си помислих ,че явно нейния идиот явно не е знаел изобщо какво призовава.

[Will of D.]

Вдигнах рамене, а ушичките пак започнаха да мърдат неспокойно. Това куче .. май ме гледаше. И с периферието на очите си го улових. Настръхнах и се усмихнах на Вал.
-Може би просто искат нещо различно, но не мога да кажа ... Все пак са само торби с кокали.
И тогава другият ми апетит се отвори. Станах от мястото си и отидох до Вал. Целунах го бегло по устните и издърпах малко от неговата енергия. Колкото да ме държи два три дена, а на него да му няма нищо.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Щом взе от енергията ми Насус започна да ръмжи и си пролича ,че се е ядосал ,а аз само я погледнах и казах :
"-Сигурна ли си ,че толкова малко ще ти стигне ?"
Все пак се интересувах и за здравето и знам от къде си набавяше силата и също знаех ,че това сега зависише от мене за това исках да съм сигурен ,че е заситена.

[Will of D.]

Проклетото псе пак почна да ръмжи по мен. Май нямаше да се разберем много добре с него. Още повече, че явно не ме харесваше и може би искаше да ме види на улицата.
-Не се притеснявай. С времето съм се научила да не съм много зависима от това.
Мдам .. ако беше така. Все пак щях да се сдържам. Без да тормозя Вал. Просто щях да съм приятел за него.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

"-Добре ,но все пак ако имаш нужда кажи ми не ме притесняваш с това!"
При което станах и погледнах към Насус който веднага се кротна и реши да се разходи малко и излезе от стаята ,а аз само добавих :
"-Ако си приключила с яденето да разтребя ?"

[Will of D.]

-Моля те .. остави това на мен.
Скочих веднага и казах. Все пак това е моята работа. Щастливият мъж е добър мъж. Или така викаше майка ми, докато един ден баща ми не я уби. Както и да е. Започнах да вдигам приборите. А мивката сама се пусна и нещата почнаха от само себе си да се мият. Владеех и известни познания за черната магия, а телекинеза над предмети беше най-лесното нещо.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Ами аз нямаше какво да правя за това само поклатих глава и отидох до хладилника и си взех една кола при което се обърнах към Мел и казах :
"-С магия всичко е по лесно нали ?"
Просто се замислих колко ли щеше да е скучно ако нямахме магия.

[Will of D.]

-Значително по-бързо е. Не по-лесно.
Заявих и когато всичко беше чисто седнах на ръба на масата и го погледнах. Какво ли сега да правим? Може би, можем да гледаме филм. Или да убиеш псето. Надали щеше да ми даде.
-Мисля, че ти е време за лягане.
Изведнъж изтърсих и се усмихнах.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Погледнах я леко страмно и казах:
"-Ако на тебе ти се спи избираш си стая и си готова ,но аз не съм от създанията който обичат да спът !"
При което излезнах от кухнята и седнах на дивана в хола и се зачудих за нещо .

[Will of D.]

Намръщих се. Беше сега гаден. И неразбиращ от намеци. Затова най-нахално отидох в хола. Седнах на дивана и се свих в единия край. Далеч от него.
-Така не е забавно.
Казах тихичко.
-Не обичам да спя сама. Скучно е. Студено е. Самотно е.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Погледнах към Мел и се усмихнах бях и намислил нщо защото усетих ,че май леко е станала по кисела и само казах :
"-Спокойно знам какво искаш..."
След тези думи само леко повиших тон :
"-Насус ела тука !"
И Кучето ми дойде до няколко секунди като му дадох команда да се качи на дивана и добавих :
"-Show Mel how much you love her !"
И Насус се доближи до нея както си беше свита и започна да я лиже по лицето .
И да започнах да се смея.

[Will of D.]

Нещото ме облиза. НЕЩОТО МЕ ОБЛИЗА. Бях ли по-кисела от преди .. и още как. Не харесвах куче. Те бяха мръсни. Като ги изкъпеш бяха гадни и миришеха.
Започнах да бутам трупа на това създание, но беше бая по-силно от мен. Затова накрая се отказах и крилцата ми се появиха на гърба. Залепих се за тавана и го погледнах свирепо.
-Това, че и двамата имаме каишки не ни прави приятели.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Нямаше как да не се скъсам от смях и направо се излегнах на дивана като погледнах на горе към Мел и казах :
'-Май ,че те хареса.."
При което погледнах към Насус и му казах :
"-Добре Насус след нея мом4е виж ,че иска да си играете."
И два кокала си пробиха път от гръбнака на Насус като изведнъж се запълниха със тъмнина и се превърнаха в крилца като Насус бавно се отлепи от дивана и литна към Мел.

[Will of D.]

Are you joking with me? Мдам това ми бяха първите мисли. Вал трябваше да се шегува с мен за това нещо. И знаех как мога да му го върна тъпкано. Изчаках да тръгне след мен и щом Насус вече беше набрал скорост се появих точно над Вал и го прегърнах. Така кучето ни смотолеви и двамата.
Накрая само погледнах Вал и се усмихнах.
-Я виж .. и той искал да си играе.

[VaLLaNaR SouL BinDeR]

Щом Мел се появи и ме прегърна само погледнах към Насус и казах :
"-Разпрасни !"
И Насус се превърна в тъмнина преминавайки през нас и се оформи на земята до дивана без крилца .
А аз погледнах Мел и казах :
"-Нещо против да си играеш с Насус ли имаш ?"
Казах го буквално иронично като и се усмихнах.

[Sponsored content]