Valley of the Death

[Indigo.]

Беше ден. Но много мрачен. Небето беше покрито с гъсти черни облаци, които правеха местността доста тъмна. Местността наподобяваше на една просторна ливада. Тук-там имаше някои стари дървета, на които клоните са увехнали. Наблизо имаше гробище, а над полето се спускаше мъгла, която правеше обстановката доста призрачна. В далечината се зададе силует на дребно на ръст момиче. Това всъщност беше Индиго, която бавно се насочи към гробищата. Беше дошла тук с цел да намери вътрешен покой и да се изолира далеч от тълпата, защото не харесваше да е сред някои, които се страхуват от нея, само и само защото е по-различна от тях. А и тук беше перфектното място, където нямаше да има никой, който да й досажда. Знаеше, че наоколо можеше да има опасни създания, но не се страхуваше, защото в този момент, тя дори им съчувстваше. Въпреки че навън беше студено, Индиго не се беше облякла подходящо за времето. Единственото облекло, което имаше, беше черното кожено яке, с което се намяташе по принцип, а отдолу беше с къси черни дънкови гащета и сутиен, който не покриваше изцяло бюста й, но това, че беше малко по-разголена, при нея беше нещо съвсем нормално, защото това беше екипа, който е ползвала откакто се помни. Това не й влияеше особено. Когато наближи гробището, Индиго седна на един надгробен камък, и кръстоса крака, като с едната си ръка обходи ръба на плочата, върху която стоеше. След това започна да си тананика някаква тъжна, но успокояваща песен. Не, че беше нервна, просто това й помагаше да се отпусне, докато се унасяше в мислите си.

[Алена Ивашков]

Наред с песента на Индиго, едва се дочу нечие тихо мърморене.
- Подяволите на ужасната кал.. Подяволите и на глупавите мъртъвци.. Подяволите и на това място! ..
Някой определено бе много ядосан от .. е, не се знаеше от какво. Всъщност, гласът бе женски, а момичето, което така недоволстваше, бе Алена. Може би тя бе от малкото вампири, които не обичаха гробищата, но сега бе тук по работа. Работата й бе да зарови трупа на някакъв мъж, който очевидно се бе гътнал след поредната й вечеря. Нее, не го бе убила тя. Алена не убиваше докато се храни. Остави му дори достатъчно кръв в организма, но човечеца сигурно не бе добре със здравето, получи някакъв удър и се оказа не особено жив. А сега си представете как принципно изискане девойче, все още облечено с дългата си рокля, копаеше дупка в гробището и заравяше нечий труп. Не знаеше обаче какво друго да прави, тъй като до сега непознат не бе умирал по време на вечеря, а не излеждаше особено удачно да се издаде я пред полиция, я пред някой друг.
Тихо изруга на руски, недоволна от факта, че счупи още един нокът. Накрая обаче реши, че е закопала достатъчно добре човека, хвърли лопатата и най-безцеремонно реши да си тръгва. Но какво да види?! Няколко десетки метра напред по пътечката между гробовете, срещу Алена се изпречи друга женска фигура. Червенокосата замръзна на място, определено хваната "по бели гащи". Дали щеше да успее да се измъкне незабелязано или по-скоро игнорирана, или пък изцапаните й с кал дрехи и някак виновното изражение щяха да пробудят прекалено много внимание.

[Indigo.]

Индиго прекъсна песничката си и погледна към непознатата. Успя веднага да я забележи, въпреки, че тя спря да вдига шум, опитвайки се да прикрие присъствието от нея. Чернокосата се загледа в калните дрехи на вампирката, след което погледна към нея, с безразлично изражение.
-Не ми обръщай внимание. - промълви Индиго, след което се обърна на другата страна. В този момент, Алена можеше да усети как в главата й прищракна нещо.
-Виждам, че си заета със заравянето на този труп, така че си продължи занимавката на спокойствие, аз няма да се намесвам.
Дори и детайлите около Алена да бяха трудно забележими, особено заради мъглата наоколо, Индиго вече беше разпознала какво всъщност правеше тя. Изглеждаше, сякаш имаше някакво шесто чувство или нещо от сорта, защото ако беше обикновена, дори нямаше да знае, че Алена беше тук. Чернокосата се заигра с едната си плитка и погледна плахо към Алена. След това внезапно се обърна на другата страна.

[Алена Ивашков]

Алена остана като ударена с мокър парцал. Гледаще момичето неуверено и все още не разбираше как така някой я е видял. Разбира се, дрехите й бяха леко мръсни, но това надали някой би го свързал именно със заравяне на труп. Пък и никога не бе предполагала, че някой може да говори така спокойно и невъзмутимо за подобно нещо. Нямаше ли това момиче да я издаде на някого? Ами ако започнеха да я издирват? Може би бе по-добре да й въздейства и да я накара да забрави за видяното. А как го бе видяла? Алена бе убедена, че около нея нямаше нормален човек, който би я забелязал. Това й навя някои съмнения за червенокосата.
- Как разбра за това?
Вампирката бе сигурна в сетивата си и щеше да усети ако някой е бил прекалено близо, за да различи ясно какво се случва. А тази девойка насреща определено не бе стояла до нея докато заравяше трупа.

[Indigo.]

-Не се притеснявай. Няма да кажа на никого... - отговори Индиго, сякаш беше прочела мислите на Алена. Беше доста натрапчиво да го прави и това й беше ясно, за това беше казала, че нямаше да тормози непознатата. Не беше толкова егоистична. Явно, вампирката също искаше да се изолира далеч от обществото, което се хареса на Индиго. Всъщност, тя дори й съчувстваше, защото сметна, че двете до някъде си приличаха, по тази логика.
-...Колкото до това как го правя!? Ами да кажем, че мога да чета умовете на останалите. - обясни й чернокосата. Тя се обърна отново към момичето, защото й беше интересно как щеше да реагира. В същия смисъл, Индиго беше убедена, че тя ще реагира по същия начин, по който и всички останали, поради което изражението й беше все така безразлично. Сякаш знаеше какво да очаква от събеседничката.

[Алена Ивашков]

Определено вампирката се почувства леко объркано, разбирайки, че някой друг също може да се рови в умовете на хората. При това този някой определено не бе вампир - нито морой, нито стригой, нито пък като онези, за които пишеше в книгите. Това породи интерес у Алена. Момичето имаше подобни на нейните умения, въпреки, че тези на Алена се концентрираха предимно върху промяна на мисли и спомени, а не рандом четене на мисли.
- Интересно. - промълви тихо.
- Благодаря все пак, че няма да кажеш на никого.

[Indigo.]

-Виждам.... - промълви Индиго, с леко учудено изражение. Явно си беше направила погрешно впечатление по-рано.
-...Няма защо. Обещавам да не ти се натрапвам повече. Или поне да се опитам. Не искам отново да те накарам да се чувстваш некомфортно, докато си покрай мен. - каза тя, като по лицето й се появи плаха, но почти незабележима усмивка. Накрая беше намерила "приятна" компания, и това я караше да се отпусне малко. Ако не друго, мислеше, че можеше да се спогажда със събеседничката си.
-Между другото, казвам се Индиго. - представи се чернокосата.

[Алена Ивашков]

- Не се тревожи, вече съм доста по-спокойна.
Алена се усмихна някак приветливо и отпуснато. Може би бе малко наисвно да вярва на непозната, но наистина мислеше, че момичето няма да се раздрънка пред никого. Не изглеждаше никак злонамерена.
- Аз съм Алена. - представи се на свой ред и вампирката.
Доближи се до плочата, на която седеше Индиго, и се настани на съседната. Предполагаше, че мъртъвците нямат нищо против гробовете им да се превърнат в място за седянка пък и без това нямаше как да протестират.
- Може да е малко нахално от моя страна, но.. от къде имаш тази способност? - заговори вампирката.
Чернокосата бе някак интересна - имаше необичайно умение, но Алена не усещаше никакво излъчване, напомнящо на стигоите, мороите и дампирите, с които до сега се бе сблъсквала. Като цяло нямаше нищо общо с някоя от вампирските класи, а в Академията Алена не се бе срещала с други същества за да може да ги разпознава.

[Indigo.]

-Не ги получих от никъде. Имам ги откакто се помня. В началото разбира се не знаех как да ги използвам, но впоследствие отключих пълния им потенциал. - каза Индиго. За миг по изражението й можеше да се забележи как анализира нещо, докато се взираше в събеседничката си. Сякаш се опитваше да разчете аурата й. Не беше виждала нищо такова в момента. Можеше да разбере как аурата на Алена сякаш искаше да я консумира. Но някак си това караше Индиго да се привлича повече към Алена. Тя искаше да разбере още. Усети как в атмосферата имаше ухание на кръв. Откъде ли идваше тя!? Индиго стана и се приближи към Алена, като по изражението й изглеждаше като опиянена. Тя докосна раменете й с дланите на ръцете си, след което внезапно се приближи към нея, и заключи сочните си устни в нейните, като я целуна съвсем внезапно, като по този начин дори не й даде достатъчно време да реагира, така че да се отдръпне.

[Алена Ивашков]

Още една прилика - уменията и на двете им бяха сякаш натрапени и вродени, а от тях се очакваше просто да ги използват или развиват. Поне самата Алена се сети колко много поглди бяха вперени в нея щом разкри факта, че владее духа, а после колко много очаквания и задачи последваха. Бе отнесена в тези мисли достатъчно дълго, че да не забележи дори доближаването на чернокосата. Именно прибързаното и нетипично действие накара вампирката да се върне обратно в настоящето.
- Ама за какво е това?! - опита се да промърмори въпреки прекалената близост и малката подробност, че Индиго все още я придържаше са раменете.
Може би прозвуча някак грубо и рязко, но да те целуне почти непознато момиче след 10 минути от първата ви среща си бе меко казано нетипично. Да не би да беше някакъв вид поздрав за нейната.. раса?!

[Indigo.]

Когато Индиго забеляза какво всъщност се случи, зениците й за миг се разшириха, и се отдръпна от вампирката, като я пусна. Сякаш, докато я целуваше, аурата на Алена беше приплела в нейната. Ако това беше продължило прекалено дълго, може би Индиго щеше да стане същата като нея. Индиго допря показалец до устните си и на свой ред отвърна:
-Извинявай, ако беше нахално...Имаш доста странна енергия и леко се увлякох по нея.
Това вероятно беше друга възможност, която телепатията на Индиго притежаваше. С нея можеше да наблюдава аурата на различните създания, които е наблюдавала до сега.  Повечето до сега са я отхвърляли заради специалните й умения, но Алена всъщност беше малко по-различна и за първи път от доста време срещаше подобна като нея.

[Алена Ивашков]

Алена се чувстваше едновременно изключително неловко, но и някак заинтересована от факта, че всъщност има толкова привличаща аура. До сега бе свикнала хората да се пристрастяват единствено от вампирските ухапвания поради наличието на ендрофини, но чак след няколко такива. Не бе виждала някой, който да е така привлечен единствено от присъствието й наоколо. Честно казнао, това й се стори някак приятно, сякаш докачи самочувствието й.
- Кое е странното на енергията ми? - попита, подтикната от интерес и любопитство.
- До сега никой не е засягал темата за нея. Интересно ми е как всъщност я вижда някой.

[Indigo.]

-Не ме разбирай погрешно. Онова, което имах предвид, е че странна, но в добрия смисъл на думата. Затова ми хареса, и за момент леко се унесох. - каза Индиго. Самата тя не разбираше всъщност какво й беше странното, защото до сега за първи път виждаше такова нещо. Дори чувството, което усети, я накара да се поотпусне малко.
-Понеже телепатията ми действа също така като сензор мога да усещам чужди енергии. Но до сега не съм срещала подобна, и заради това станах малко любопитна. - обясни й чернокосата.

[Алена Ивашков]

Алена се усмихна леко притеснено. По бузите й изби руменина. Не бе свикнала да се говорят такива неща за нея. Колкото и необичайно бе някой да говори колко привличаща и унасяща бе аурата й, определено бе по-приятно от глупавите коментари на момчетата в Акдемията.
- Това умение с телепатията ти е интересно. При мен не действа така или може би по-скоро не съм я развила достатъчно. Или пък всъщност въздействието се води като друг дял на телепатичните способности?!
Всъщност, самата Алена не знаеше особено много за уменията си. До сега бе срещала само няколко човека с такива. Всъщност само една учителка, а за основателя на Академията и няколко ученика от други училища единствено бе чела и слушала. Затова и не й бе особено ясно колко голяма е връзката между нейното въздействие и телепатията на Индиго.

[Indigo.]

Индиго седна отново на мястото си, като погледна към Алена, присвивайки поглед. Опитваше се да анализира онова, което тя каза преди малко, и в това имаше някакъв смисъл, обаче тя всъщност й въздействаше по друг начин.
-Не знам дали има нещо общо със способността ти, или това е от самата ти всъщност. - обясни тя на алена.
-Може би ако почувствам допира ти отново, можем да разберем.

[Алена Ивашков]

Любопитството на вампирката се пробуждаше все повече и повече. Не искаше да изпусне момента да разбере нещо повече за нейната същост и за елемента Дух, за който така и не бе намерила достатъчно полезна информация в архивите на Академията.
- Помогни ми да разбера. - помоли се момичето.
Пристъпи напред, доближавайки се до Индиго.
- Ще ти върна услугата по някакъв начин.

[Indigo.]

С приближаването си, Алена отново направи някакво позитивно въздействие върху Индиго. За това, тя се присви леко настрани и отново погледна плахо към нея, изчервявайки се:
-Няма защо. Ти вече го правиш. - каза й тя. След което й направи жест с показалеца на дясната си ръка към себе си, да се приближи още по-близо към нея.

[Алена Ивашков]

Алена се усмихна учудено. Интересно й бе как точно в момента й се издължава, но не засегна темата. Може би така бе дори още по-добре. Не обичаше дълго време да е длъжница на някого и да се чуди какво ли да очаква.
Простъпи още по-напред, заставайки почти плътно пред Индиго.
- Отново ли трябва да е.. по онзи начин.
Колебаеше се как точно да се изрази, тъй като не знаеше дали това нещо става именно с целувка или може и чрез други методи.

[Indigo.]

Индиго кимна. Всъщност, може би имаше и друг начин, но тя реши да се възползва от ситуацията, защото усещането от по-рано й подейства малко като екстази, и искаше да се пробва отново. Тя прегърна Алена, след което я целуна. Когато усети аурата на момичето да й въздейства отново, тя всъщност започна да я целува по-страстно от преди, като я заключи в прегръдката си.

[Алена Ивашков]

Алена не понечи да се отдръпне. Съвсем спокойно отвърна на целувката. Устните й страстно, но и едновременно с някаква нежност и мекота докосваха тези на чернокосата. Бе необичайно, някак интересно и увлекателно. Честно казано, до сега не се бе целувала с друго момиче и приемаше това едновременно като начин да разбере повече за аурата си, но от друга страна и като малък експеримент. Чудно как ли щяха да действат ендрофините при ухапване щом просто близостта запленяваше Индиго по такъв начин.

[Indigo.]

Индиго отново изгуби представа за реалността. Единственото, което в момента усещаше, беше допира на Алена. Когато червенокосата отвърна на целувката й, Индиго пусна език, навлизайки с него между устните й, като по този начин можеше да усети също сладкия аромат, който имаше момичето, а ръцете, с които я беше прегърнала, започнаха нежно да я обхождат по гърба.

[Алена Ивашков]

Ръцете на Алена внимателно докоснаха раменете й, докато едната постепенно не се плъзна по врата й. Вампирката усети пулсиращата вена под студените си пръсти и първичния вампирски инстинкт веднага се активизира. Сдържа се да се отправи вднага зъбки към врата на Индиго, но за сметка на това захапа устната й без да се съобразява колко силно всъщност бе.

[Indigo.]

Индиго забеляза кога аурата на Алена имаше най-силно влияние върху нея, и то беше, когато тя я ухапа.Това леко я издаваше, макар че Индиго не знаеше какво е да си вампир.Тя облиза кръвта, която се стече от устната й при ухапването от страна на червенокосата. След това качи единия си крак върху нея, а с ръцете си я придърпа малко към вратът си от страната на лявото й рамо, сякаш й позволяваше да я ухапе отново.

[Алена Ивашков]

Дори няколкото капчици кръв, които се стекоха от устната на Индиго, бяха достатъчи, за да пробудят напълно апетита на Алена. А уж преди няколко часа се бе хрнила. Вампирска му работа. Алена обаче се възполва от предложеното. Устните й се озоваха на врата на чернокосата. Езичето й леко блзна нежната кожа, но след секунда острите зъбкя пробиха. Не бе нищо особено болезнено тъй като веднага щом започна да пие, започна и отделянето на ендрофините, които бяха причината за пристрастяването на захранващите в Академията.

[Indigo.]

Когато Алена впи зъбите си във врата на Индиго, тя погледна нагоре, притваряйки очите си. не почувства никаква болка. Всъщност, усещането беше доста приятно. Не се съпротивляваше срещу вампирката, а вместо това, се отпусна още повече, защото вече се успокои, понеже знаеше, че беше приета от Алена и това също така означаваше, че може би Индиго беше приела да стане като нея. За това тя се отдаде на този момент, може би дори повече от самата Алена.

[Sponsored content]