Re: В града. /преди седмица/

[Нивън Райз]

Нещо освети по - тъмната част на парка,но не много ярка светлина,а по - скоро жълтеникава. Това беше домът на Нивън от който излизаше светлина която се промушваше през някои от по - редките храсти.Той излезе от къщата си,а след това отиде до едно дърво,а след това седна там и погледна нагоре към луната.

[Indigo.]

По едно време Индиго се събуди, но все още беше вечер. Тази нощ се оказва доста дълга. Или просто така й се стори, защото тя беше затворила очите си за някъде около половин час, и вече й се беше престорило, че вечерта е отминала. Е, явно беше сбъркала.

[Нивън Райз]

Нивън се изправи,а след това отново се върна в парка. Той отиде при момичето и каза:
-От къде идваш? Важно е за мен искам да знам. Напомняш ми на някого. Ако съм прав ще разбера къде е тя.

[Indigo.]

-Нямам наистина дом. Сама съм откакто се помня. - отговори Индиго. Тя се огледа наоколо, забелязвайки, че тази част на града беше напълно изолирана, което значеше, че сега бяха само двамата в парка. След което погледна към Нивън с леко сънено изражение.

[Нивън Райз]

Нивън се наведе,а след това хвана ръката на момичето рязко надигайки я нагоре,а след това и подуши ръката,а след това я пусна и каза:
-Къде беше преди дискотеката?

[Indigo.]

-Накъде биеш!? - попита го тя. За първи път беше толкова несигурна в нещо, което някой друг я пита. Индиго сви ръката си и си хвана дланта с другата, раздвижвайки си я.

[Нивън Райз]

-Подяволите.. просто ми отговори къде беше преди да дойдеш в шибаната дискотека.От теб се носи приятен и много познат мирис за мен на човек който преди много време изгубих и който много обичах. Сега схващаш ли?

[Indigo.]

-Виждам... - отговори момичето, едвам след като той й обясни, че търси някого.
-...Бях в най-големия мол на града, ако това би могло да ти помогне. Не съм много сигурна как ще проработи.

[Нивън Райз]

-Не..не не не молът не .. не може да ми помогне. Явно просто носиш същата миризма като нея.

Нивън седна до момичето,а след това въздъхна без да казва нищо повече.

[Indigo.]

-Имаш силно обоняние - направи му комплимент момичето.
-Но не е ли възможно просто миризмата ми да е подобна!?

[Нивън Райз]

-Миризмата ти не е подобна. Тя е същата. Едно към едно. Тя ми беше сестра която беше убита преди доста време,но така и не видя нейният труп така,че не съм много сигурен дали нея са я убили или не.

[Indigo.]

-Не знам, не си спомням да съм имала нещо общо с това момиче, или да съм се срещала наскоро с някоя или някого изобщо. По принцип всички ме избягват. - каза чернокосата.
-Между другото, не се представих. Аз съм Индиго.

[Нивън Райз]

-Аз съм Нивън.

Каза Нивън,но дори не погледна към момичето той сега беше затънал в мисли.

[Indigo.]

Индиго си стоеше изправена, но се облегна с гръб към дървото, под което бяха двамата. След това се загледа към луната, като присви погледа си.

[Нивън Райз]

Нивън погледна момичето,а след това в умът му се показа друг силует на друго момиче което седеше на мястото на Индиго. Той стисна зъби,а след това се удари с длан по главата и там отново седеше Индиго. Те толкова много си приличаха.

[Indigo.]

Индиго сгъна дясната си ръка зад врата както си се беше подпряла, отпускайки се. След това с другата се заигра с плитката на косата й. По изражението й можеше да се забележи, че й беше станало скучно и си търсеше занимавка.

[Нивън Райз]

Нивън погледна към нея,а след това се изправи,а след това каза:
-Я ми кажи.. защо ми напомняш на нея?

Момичето едва ли знаеше за какво става на въпрос,но току виж била дала интересен отговор.

[Indigo.]

-Не знам. - отговори момичето.
-Да ти кажа честно, всъщност ми харесваш. Но не си мисли, че бихме могли да имаме връзка като някакви роднини.

[Нивън Райз]

-Всъщност точно за това се сетих,но едва ли е възможно. Все пак се радвам,че ме харесваш по един или друг начин.

[Indigo.]

-Когато си наоколо, ме караш да се отпусна и това чувство е някак приятно. Обикновено ако беше някой кретен, сигурно нямаше да се двоумя да те убия, дори и по принцип да не съм главорез или да имам нещо общо с подобни мошенници.

[Нивън Райз]

-Те не са точно мошеници,но това е друга темата за разговор. Колкото до това за кретенството може би съм си кретен и задник от време на време.. точно кат Хаус,но какво да се прави.

[Indigo.]

Тя погледна към него и закри устните си с ръка, защото леко се засмя. Не го правеше много често, и усмивката й едвам се отличаваше, но независимо от това какъв беше той, докато той е около нея, я успокояваше.

[Нивън Райз]

-Добре щом казваш нека така да бъде. В момента не ми се спори.

Нивън потупа земята до него за да я подкани да седни,а след това каза:
-Седни и ми разкажи за себе си.

[Indigo.]

Тя седна, като разбира се отново изражението й стана сериозно, въпреки че в момента беше прекалено отнесена, за да разказва някакви истории.
-Нямам много какво да ти кажа. От както се помня съм сама. Имам специални способности и заради това всички ме смятат за изрод. Сега просто се размотавам насам-натам, търсейки някой, който да ме приеме, или някакво място, където да се чувствам добре. Общо взето, това е.

[Нивън Райз]

Нивън надигна едната опашка на момичето за да погледне по - добре лицето и,а след това се усмихна и каза:
-Изглеждаш ми сладка. Кой подяволите би те помислил за изрод.

[Sponsored content]