A randоm day in the future.

[Алена Ивашков]

Денят бе някак мрачен. Слънцето се бе скрило зад облаците, изобщо не напичаше и подухваше лек вятър. Това бе и причината Алена съвсем спокойно да бъде навън без да се налага да се пази от дразнещи слънчеви лъчи. Бе решила да се разходи в парка, но след няколко обиколки из алеите най-накрая седна на една пейка. За щастие не изобилстваше от разхождащи се наоколо хора, макар и все пак да се мрякаше по някой друг заблуден човек, решил да излезе в лошото време. За червенокосата обаче бе перфектен момент за почивка и дори четене. Носеше си една дребна книжка, която разтвори и скоро се увлече в описаната историйка - нещо фантастично.

[Hatsu]

Непознат мъж, сравнително висок, с кафява, рошава коса и шал, който покриваше устата и по-голямата част от лицето му, направи едно кръгче из парка, подминавайки пейката, на която седеше момичето, сякаш има нещо специално към тази пейка. Явно ненамерил по-приятно място за сядане, провалил се да избере друга пейка, от десетките свободни, при следващото си минаване покрай момичето, той седна до нея. Погледна я за миг, но не по-дълго. Погледа му бе по-зает с това да брои листата по дърветата.
- Какво шантаво време, а? - промълви той след минутка мълчание.

[Алена Ивашков]

Алена бе прекалено вглъбена в книгата, която четеше, за да забележи първата обиколка на мъжа. Обърна му внимание чак когато седна до нея и я заговори. За момент вдигна поглед от книгата си и се загледа в него. Стана й странно, че от всички свободни места седна именно тук, но сметна, че може би просто си търси компания и притеснителни мисли не й минаха през ума.
- На мен пък ми харесва. - отвърна му.
- Приятно е.

[Hatsu]

Мъжът въздъхна, продължавайки замислено да гледа танцуващите клони на дърветата.
- Прекалено е мрачно. - каза той, след още няколко момента на мълчание. Непознатият се облегна назад, скръсти крака във формата на цифрата четири и постави ръцете си зад врата. Небрежно поглеждайки към книгата, която момичето четеше, той реши отново да се опита да завърже разговор.
- Какво четеш?

[Алена Ивашков]

Именно по-мрачното време на деня бе най-подходящо за Алена, като добавим и нощта де. И може би защото подобни дни много й харесваха, просто се усмихна на самия факт, предпочитайки да не споделя за лошото влияние на слънцето в горещните дни върху кожата й.
Вдигна леко книгата, така че да му покаже заглавието и корицата. На фона на тъмно небе и пълна луна бе изобразен някакъв вълк, върколак или нещо подобно.
- Фентъзи. Пълни измислици, но все пак е интересно. - обясни му.

[Hatsu]

- Ще бъда честен с теб. Неслучайно избрах точно тази пейка. Има.. причина.. да седна до теб.
Мъжът обърна тялото си към нея, за да я гледа докато говори.
- Нека поне се представя, казвам се Хатсу. - усмивката му пролича дори и да беше скрита под шала му.

[Алена Ивашков]

Е, това вече грабна интереса й, но едновременно с това леко я притесни. Нямаше много хора, които да я търсят или да имат някаква работа с нея. Усмивката й изчезна за сметка на неовата.
- Предполагам, че няма смисъл да се представям, нали?
Инстинктивно затвори книгата си, готова всеки момент да стане и да офейка нанякъде.
- За какво си дошъл при мен?

[Hatsu]

- Ще ми се да кажа, че е за да се насладя на красотата ти, но съм сигурен, че вече се сещаш защо съм тук. Прати ме много влиятелен човек, който иска да проведе 'среща' с баща ти и ти ще си причината за тази среща.
Хатсу постави дясната си ръка върху рамото си и я погледна право в очите
- Не бягай. Не се съпротивлявай. Ела с мен мирно и може и да оцелееш.

[Алена Ивашков]

Момичето се изправи на секундата и се отръпна по-далеч от пейката, все пак обърната с лице към мъжа за да го наблюдава. Нямаше да направи грешката да седи с гръб към него или на прекалено близко разстояние.
- Та аз скоро дори не съм се виждала с баща си. - повиши тон и махна с ръка, жестикулирайки леко в повече заради напрежението.
- Не мога да ви свържа с него.

[Hatsu]

Хатсу се засмя и се изправи, тръгвайки бавно към нея. Той се движеше бавно и спокойно, сякаш за него това беше пореден ден в офиса. Дори да си даваше сметка, че борави с животи, той явно не се впечатляваше или притесняваше от това.
- Моят клиент знае как да се свърже с баща ти. Ти му трябваш като.. разменна монета.

[Алена Ивашков]

- Не! - заяви колкото се може по-уверено момичето.
Въпреки това плахо и притеснено о отстъпваше крачка подир крачка назад. Поне разполагаше с цяла алея, по която да се привижва така леко и плавно докато не измисли някакъв начин за измъкване.
- Нямате ли си други начини да изнудвате баща ми?!

[Hatsu]

- Това не е въпрос, на който да мога да отговоря.
Мъжът направи две бързи крачки напред и я хвана за ръката, за да спре да се отдалечава от него.
- Не обичам да губя време.

[Алена Ивашков]

- Не искам да идвам никъде с теб! - извика Алена.
Задърпа се, опитвайки се да освободи хванатата си ръка, а с другата замахна в опит да го удари. Не гледаше точно къде се цели, но явно юмрукът й се запъти към лицето му. Искаше просто да се освободи някак и да хукне бързо към някое безопасно място.

[Hatsu]

Хатсу не очакваше никаква форма на съпротива, затова удърът го хвана неподготвен. Това, обаче, не отлсаби захвата му над момичето. Напротив. Той стисна силно ръката й и я дръпна към себе си, хващайки я за бузите с другата ръка.
- Много внимавай да не ме ядосаш, момиченце. - прошепна й той озлобено.

[Алена Ивашков]

Гневното изражение на лицето на Алена постепенно изчезна. Самата тя някак учудващо стана по-кротка, макар и все още да се усещаше напрежението в талото й и готовността да се дръпне отново ако усети походяща възможност.
- Надявам се тогава да не се ядосваш прекалено лесно. - заговори с някак невинна и увлекателна нотка в гласа си.
Вигна свободната си ръка първо на рамото му, но после се заигра с шала му, разхлабвайки го леко, сякаш за заигравка или за разсейване.

[Hatsu]

Погледа му за миг се премести на ръката й, след което се върна към очите на момичето.
- Какво правиш?
Задавайки въпроса си, той посегна към задните си джобове.

[Алена Ивашков]

Погледите им се взираха един в друг, докато на лицето на момичето отново се изписа усмивка, но вече лукава и хитра. Понечи да свали шала от врата му.
- Аз ли? Нищо. Ти също няма да правиш нищо. Няма да ме наранаваш и няма да ме отвличаш! - сякаш направо му нареждаше.
А всъщност използваше внушението си. Хатсу бе направил грешката да я гледа право в очите, което й даде възможността да му въздейства.

[Hatsu]

Хатсу не помръдна. Погледът му все още пресичаше нейния, дясната му ръка още беше на китката й, а лявата стоеше зад гърба му. Той не продума нищо, докато стоеше там, сякаш вкаменен.

[Алена Ивашков]

Явно планът й успя. Въздъхна вече облекчено и доволна от себе си. Вече можеше да се отдалечи, но.. Нещо друго я изкуши. Ситуацията й позволяваше дори да си уреди бърза закуска. Младежът стоеше мирен пред нея, нямаше повече прояви на агресивни действия, а шалът вече не пречеше. Алена се надигна леко на пръсти, за да й е по-удобно и понечи да забие вампирските си зъбки във врата му.

[Hatsu]

Хатсу рязко се дръпна, хвана я за кръста и я прехвърли през себе си, пускайки я по гръб на земята зад него. Той бързо се обърна, наведе се и притисна тялото й с една ръка, допирайки нож до гърлото й с другата.
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш? Що за фетиш имаш?

[Алена Ивашков]

Ауч! Това заболя. Момичето измърмори тихо от болката, която усети в гърба си от сблъсъка със земята. Навъси се и погледна Хатсу с изключително злобно изражение. Или поне доколокто злобно можеше да изглежда някое иначе миличко девойче.
- Очевидно имам навика да хапя хората. - смъмри го.
А на него явно не му бяха дали достатъчно информация.

[Hatsu]

- Що за.. Мили боже. Това не трябва ли поне да го правиш ако сме голи в креват, не ако съм насочил оръжие към теб?.. - той въздъхна и махна острието от гърлото й, изправяйки се и освобождавайки я от 'хватката'.
- Би ли била така мила, че да се изправиш? - попита я той вече раздразнен от излишните проблеми, които тя му създаваше.

[Алена Ивашков]

Въпреки некомфортната ситуация, в която се намираше, Алена все пак се засмя. Този наистина трябваше да проучва що за хора се налага да отвлича.
- Защо? Не може ли и сега? - уж се нацупи, но веднага щом бе освободена, забрави за смеха и базика и се изправи.
Поизтупа дрехите си, нагласи малко роклята и якето, което бе облякла върху нея, поогледа се и небрежно изръси:
- Е, това ли бе всичко? Мисля да си тръгвам вече.
Врътна се нанякъде, канейки се уж да си отива. Току виж този бил някой заплес и я пуснал.

[Hatsu]

Хатсу завъртя очи и я хвана за китката.
- Моля те, не си тръгвай. Аз те обичам! - каза той възможно най-предраматизирано, след което леко се подсмихна.
- Сериозно, няма да минеш просто така.

[Алена Ивашков]

Момичето се обърна плавно, а косите й леко се развяха като на филм. В очите й проблесна пламъче, каращо ги да засияят.
- Наистина ли?! - възкликна също толкова драматизирано.
След секунда обаче стана отново сериона, с нотка на отчаяние в изражението й, породено от дългото проточване на ситуацията. На всичкото отгоре щяха сигурно да я болят китките от толкова хващане и стискане.
- Не може ли просто да те подкупя и да ме оставиш?

[Sponsored content]