Re: A randоm day in the future.

[Алена Ивашков]

- Ауч! - процеди тихо през зъби.
Малко я заболя, но честно казано до няколко минути нямаше и да има следа от раната.
- Добра идея. Може да ме носиш. И да ми уредш вечеря когато стигнем там, където трябва.
Е, това си бе намек, че може би й бе интересно да се види с посредниците. Може ми ще се окажат вкусни или до тогава току виж успяла да измисли интересен начин да си им върне за цялата тази глупост.

[Hatsu]

- Тръгвай! - повтори той, бутайки я в посоката. Наистина му бе писнало от нея.

[Алена Ивашков]

- Нервак. - изръси тихичко и едва доловимо.
И все пак тръгна напред по алеята, макар и малко сопнато и недоволно.
- С това грубо държание ще си останеш цял живот самотник. Бас ловя, че си нямаш приятелка.
Засмя се тихо. Може би с това бърботене целеше още повече да го дразни.

[Hatsu]

Хатсу не каза нищо, докато излизаха от парка. Той я отведе до един джип и я бутна на задните седалки, влизайки след нея. Шофьорът не каза и дума, просто запали и тръгна на някъде.
- Гледай да се държиш добре. - каза похитителят през зъби, без да я поглежда.

[Алена Ивашков]

Момичето се настани в джипа и кръстоса крака.
- Така като ме гледаш не разбра ли, че съм изключително добра личност?
Подпря се до прозореца и се загледа навън. Току виж пък запомнила пътя, по който минават.
- Хей, нали няма да ме забутате в някоя гадна тъмница? - обърна се след малко отново към Хатсу.

[Hatsu]

- Това не е моя грижа. - отговори бързо той. Замислено гледаше седалката, докато въртеше нож в ръката си.

[Алена Ивашков]

Алена исмърмори нещо под носа си, но после се умълча. Загледа се отново през прозореца и зачака просто да стигнат до където трябваше.

[Hatsu]

Похитителят плъзна едната си ръка върху ръката на момичето и заби поглед в очите й. Без да казва нищо, погледа му за миг се стрелна към свободната му ръка, в което той държеше едно от така любимите си ножчета. Намигна й и пусна лека усмивка.

[Алена Ивашков]

Момичето го изгледа първо учудено, но после някак ядосано. Дръпна ръката си, така че той да не я държи повече.
- Сега какво? Да не намекваш, че вече нямаш търпение да ми теглиш ножа?

[Hatsu]

Усмивката му се уголеми още повече. Той вдигна ножа и замахна, забивайки го във врата на шофьора. С две кратки движения, мъжът успя да направи огромен отвор там, където трябваше да бъде гърлото му, и преди колата да катастрофира, той отвори вратата, дръпна момичето в себе си и скочи.
Хатсу изпадна по гръб с Алена върху себе си.

[Алена Ивашков]

Това й дойде като гръм от ясно небе. Всичко стана прекалено бързо, уханието на кръвта я обърка съвсем, разсейвайки я и докато се усети, вече бе на пътя върху удобен "дюшек". Надигна се леко, за да го погледне объркано и определено доста несигурно. Сърчицето й биеше като на стресиран заек.
- К-какво беше това? - промълви тихичко и неубедително.

[Hatsu]

- Наречи го услуга. - той се изправи, изтупа се, хвърли един бърз поглед наоколо и я хвана, отново завличайки я на някъде.
- Това не променя абсолютно нищо.

[Алена Ивашков]

- Услуга?! - възкликна объркано.
Стана и отново се опита да се приведе във вид. Очевидно тези дрехи нямаше да изтраят много ако още няколко пъти се изръси така. Хатсу обаче отново я повлече нанякъде и момичето нямаше какво друго да прави, освен да се мъкне подир него.
- Значи ме отвлече, а сега ме отвличаш пак, но от хората, заради които ме отвлече първия път?

[Hatsu]

- Ей, не си толкова тъпа, колкото смятах. - той я повлече в някаква малка уличка. Отвори една ръждясала метална врата и бутна момичето вътре.
Първото нещо, което се забелязваше, беше липсата на осветление. Секунда след тази мисъл гостите биваха атакувани от тежката миризма на застарял въздух и металния привкус на застаряла кръв.

[Алена Ивашков]

Тъмнината не бе проблем за момичето. Дори бе по-добре да стои тук, отколкото навън на силно слънце. Дори зрението й бе пригодено за подобна обстановка. Застарелият въздух обаче я подразни и я накара да се закашля, а усещането на кръвта едновременно я подразни, но я и отврати заради таз застоялост.
- Никога ли не проветряваш? - взе да мърмори за пореден път.
- Тук е ужасно.

[Hatsu]

Мъжът затвори вратата от вътрешната страна.
- Не е моя грижа. Аз използвам мястото, не го притежавам.
Той се облегна на стената, в близост до единствения лъч светлина, който влизаше от счупеното затъмнено стъкло на отсрещната стена.
- Струваш повече, от колкото бих получил ако просто те предам. Искам да знам точно колко. Разкажи ми всичко за себе си.

[Алена Ивашков]

Алена взе да обикаля помещението и да го оглежда. Не, че имаше кой знае какво за оглеждане. По-скоро търсеше място да седне, но за сега се отказа, несигурна колко хигиенично бе наоколо.
- Не трябваше ли да си запознат с някои подробности, относно човека, който трябваше да отвлечеш? Или просто ти казаха "Доведи я, пък се оправяй както знаеш."
Засмях се. Та той се учуди при най-елементарната проява на вампирските й .. нужди, така да се каже. Нищо чудно да не знаеше нищо за нея.
- Е, мога да ти кажа, че съм голяма клечка от знатна фамилия и татенцето би платил много за да ме върне обратно вкъщи. Звучи достатъчно примамливо, а?

[Hatsu]

- Целта ми няма никакво значение в повечето случаи. Няма значение кой трябва да доведа, аз ще намеря начин да го направя. Затова не се и нуждая от допълнителна информация. Но ти си особена.
Той се дръпна от стената и се доближи до момичето.
- Вече знам, че струваш много. Но искам да знам повече.

[Алена Ивашков]

- Ауу, чувствам се поласкана. - отеърна момичето с престорено мило изражение.
Но пъл бе забавно да я мислят за особена. За момент дори сметна, че може да мине и за специална.
- Какво искаш да знаеш? - попита го, за да не изръси случайно нещо ненужно.

[Hatsu]

- Всичко за семейството ти, богатството ви и баща ти. Искам да знам всичко, от отношенията ти с татенцето, до това в коя банка са му парите.

[Алена Ивашков]

- Доста богато семейство сме. Баща ми би платил сумата, която спомена по-рано, че и повече. Не знам обаче дали все още държи парите си всъщите банки като преди. Не живея при него от година, откакто напуснах дома си. От тогава и не поддържан контакти със семейството си, но все пак се възползвам от парите, които се превеждат в картите ми.

[Hatsu]

Хатсу изръмжа и се обърна към вратата, тръгвайки да излиза.
- Не мърдай, връщам се след секунда.
След като затвори вратата от външната страна, той проведе кратък телефонен разговор, за да уговори как новината за отвлечената дъщеря да стигне до целта му. Минутка по-късно той отново влезе при момичето.
- Ще останеш тук известно време.

[Алена Ивашков]

Алена кротко го изчака, но новината, която й съобщи, никак не й хареса.
- В тази дупка ли?! - повиши тон.
- И колко ще е това "известно време"?
Та тук не можеше да се преживее повече от ден, а камо ли да я остави за повече време.
- Поне ми донеси храна, нови дрехи и някое удобно одеалце.

[Hatsu]

- Надценяваш положението си. - изръмжа той.
- Ще останеш тук колкото дълго се налага.

[Алена Ивашков]

На лицето й се изписа тъжно изражение.
- Значи ще ме държиш гладна, така ли?
Опита се да пресъздаде най-миловидното изражение, на което беше способна.

[Sponsored content]