Апартаментът на Алена

[Алена Ивашков]

. . .

[Алена Ивашков]

Вече на място я пуснах на пода на балкончето. Мястото беше по-скъпарско на вид и малко ме досрамя, като си помислих, че пред нея бях бездомник. То аз фактически си бях бездомник, освен ако не се преструвах на Флаш Томпсън пред родителите му, но знаете какви са американските родители - ставаш на 18 и те ритат из вратата.
- Добре, стигнахме. Имаш ли нужда от мен? Или да се изнасям?
Не биваше да прекалявам с гостоприемството, особено на място, което не можеше да си позволи някой с по-малки доходи от тези на Тони Старк.

За щастие носех в мен дори ключа за вратата на терасата, така че отключих и отворих.
- Хайде, влизай. - подканих го и се отместих, за да може да мине.
- Така и така сме колеги, няма да те иритам навън. Пък и не обичам да рабоя с хора, които почти не познавам, така че се приготви за разпит.
Тъкмо щях да си запълня почивката с нещо полезно.

[Black Spider]

Последвах я, но не свалих маската. Бях малко По-спокоен. Определено усещах, че скоро ще бъда всестранно разпитан. И до известна степен се радвах, че тя проявява толкова голям интерес към новото си пътче в живота.
- Питай, каквото ти е на акъла. - подхвърлих, като си пуснах нишка към тавана и се провесих. Бях свикнал, за това просто си се кефех, оглеждайки скъпарското помещение.

[Алена Ивашков]

Затрових вратата, за да не влиза хладен въздух отвън и се заех да въведа госта си във всекидневната с кухненски бокс в нея. Е, въсщност това бе стаята, в която бе и вратата към терасата, така че влязохме направо там. Направих жест с ръка, давайки му позволение да се настани където си поиска - дивана или някое от фотьойлчетата около него.
- Нещо за пиене или за хапване?
Самата аз се запътих към хладилника, за да си взема нещо.

[Black Spider]

Бая се замислих, какво може да има за хапване вампир. Първо реших, че ако ми домъкне някое момченце, ще я просна, но пък едва ли беше така. А и аз самият носех чудовище на гърба си, така че по-добре да не се обаждам.
- Дай ми една кола, ама не се сърди, ако не видиш кога я изпивам.
Въпросът беше не особено приятен. Ставаше дума за това, че благодарение на костюма си, нямаше нужда да се храня, а по-скоро абсорбирах храната си, докато я държа. Просто костюмът я поглъщаше, докато беше допряна до него. Пъхаш си пръста в чашата след минута и нещо си готов. Беше малко гадно ако паднех в реката. После имах вкус на водорасли с дни в устата си.

[Алена Ивашков]

За щастие колата бе едно от човешките питиета, които доста ми допадаха и винаги имах, предимно на кенчета. Взех едно и го занесох на Паячко, оставяйки го на масата пред него. За себе си бях взела чаша за вино, пълна с червена течност, която честно казано имаше именно тъмен винен цвят, но бе малко по-гъста. Дори я налях от подобно шише. Предполагам обаче, че се досещате каква точно бе. Надявах се така да не притесня колегата ми, затова дори не изкоментирах питието си и се престорих, че наистина пия вино.
- Мога да правя и сандвичи, ако все пак се решиш да хапнеш нещо. - засмях се.
- Или ще поръчам пица.

[Black Spider]

Подържах с недоверие чашата с червена течност. Знам, Вампирите си имат аристокрация и виното винаги е било нещо като тяхна екстравагантност. Но ако разправех това на Блейд, щеше да си съдере чернилския задник от кикот. Боже, какъв съм расист.
- Добре съм си - заявих любезно на домакинката си и погледнах малко на страни. - Малко ми е неудобно да си призная. Обикновено никой не проявява положителни емоции към мен. Нали разбираш - заради костюма...

[Алена Ивашков]

Седнах на дивана и кръстосах крачета.
- Не мисли, че мен биха ме гледали с особено доверие ако всички знаеха що за същество съм. Все пак кой ли би стоял съвсем спокойно около девойче, което всеки момент може да се изкуши да му източи кръвчицата за вечеря. - засмях се леко, макар и всъщност да си бе сравнителен проблем.
Но пък добре, че не ми личеше чак толкова каква съм, стига да не излизам в разгара на лятото по плажа и да не си показвам навсякъде вампирските зъбки.

[Black Spider]

Защото не казваш на всички какво си предполагам - промърморих докато чашата с газирана течност ме накара да потреперя.  - Аз се чувствам специален.
Последното го добавих с ухилване, но едва ли забелязала заради маската. Огледах наоколо, в търсене на тема за разговор. Картина или нещо от сорта. Беше малко потискащо, като се замисля колко малко знам за изкуството.
- Имала ли си проблеми с ловци? - попитах толкова изневиделица, че чак сам си се стреснах себе си. Стана ми неудобно от мен самия и погледнах на страни, застрашително накланяйки чашата си.

[Алена Ивашков]

Е, логично бе да не казва на всички, тъй като не се знаеше дали освен стресирани хора някъде няма да се появи някоя зла гад, която да тръгне по петите й.
- Всъщност, с ловци не съм имала проблеми до сега.
Дори не бе срещала нито един такъв. Може би най-много някой човек, който да помага на стригои, вършейки им мръсната работа, но не и официален самостоятелен ловец.
- Нали ти казах, че видът ми се води за отделен клас вампири - морои. Стригоите, друг такъв клас, са основните ни врагове, тъй като са доста по-опасни от нас кръвопийци, но за щастие обичат да си похапват предимно моройска кръв и хората не се сблъскват с тях.

[Black Spider]

- Вярно, каза ми го, но ще е добре да ми го напомняш, аз не правя голяма разлика между вампирите.
Протегнах празната чаша към масата и се наложи малко да се протегна за да го направя.
- Както и не очаквам да запомниш всички Спайдърмени, дето се разхождат наоколо.

[Алена Ивашков]

- Ако ти разкажа и за дампирите вече съвсем ще се объркаш, така че нека оставим историите около видовете вампири за момента, в който евентуално някой освирепял и блед кръвопиец не ме намери и не реши да ме погне.
За щастие обаче не бях дочувала дори слухове за стригои наоколо, което бе направо идеално.
- А твоята каша с десетките супер герои и организации наистина ми се струва доста заплетена.

[Black Spider]

Поклатих глава:
- Още малко и на тъпири ще избиеш. Но при мен е по-неприятно, защото супер героите са много, а освен това трябва да помня какви са им взаимоотношенията, към коя организация са били, в коя са сега, да не споменавам наследниците на костюми и титли. Например спайдърмени имаме точно 5.
Започнах да броя на пръсти:
- Истинският Спайдърмен, Питър Паркър, беше убит преди година, като се хвърли да спаси Капитан Америка от Снайперист. Сега с леля му живее неговия клонинг, Кейн Паркър, като в редки случай се разхожда като Спайдърмен. Вторият - Бен Райли - се нарича Аленият Паяк и работи при Защитниците. Едно негърче на име Майлс Моралес стана Спайдърмен в червено и черно. Един чешит, който си мисли, че е истинският Паркър, работи за Фондация на Бъдещето, ръководена от Рийд Ричардс, Мистър Фантастик от Фантастичната четворка, преди да им убият Човека Факел. И аз...

[Алена Ивашков]

Струваше ми се наистина прекалено объркано. Как изобщо запомняше толкова много супер герои и кой къде живее, за какъв се представя, къде членува.. Само историята с паяците ми се стори сложна, а камо ли тази за всички останали шантави "хора", които съществуваха.
- А аз си мислех, че историята за нашите 12 кралски фамилии била заплетена. - засмях се.

[Black Spider]

- Знам - избълвах ядосано и замахнах с ръка във въздуха - Умри в страшни мъки, Стан Лий!
После помълчах малко и продължих с мърморене:
- Извинявай, че ти надувам главата с подобни глупости. Предполагам, че си имаш прекалено много проблеми вече и без да трябва да учиш колко спайдър-мени са нужни за да се завие крушка.
Заклатих се леко на нишката си и тя издаде в тишината тихо скърцане.

[Алена Ивашков]

- Няма проблеми. - отвърнах му.
- Всъщност ми е интересноо да те слушам. Но все пак не очаквай да запомня всички подробности още пот сега.
Така както навярно на него му се струваха странни моите истории, така неговите за мен бяха заплетени и объркани. Това обаче не значеше, че не ми бе интересно да слушам.

[Black Spider]

- Естествено - подхвърлих аз, - Не важно, за момента, аз ще ти кажа, като имаме да си говорим с някого от тия.
Пуснах втора нишка и се заех да захващам двете една за друга, докато си говорехме. Беше ми скучно вися само, макар да си говорехме. Така се получава като си имаш две съзнания едновременно.
- Ако трябва да съм честен, малко съм самодоволен в момента. За първи път набирам някого да стане супер герой. Ако естествено смяташ да се занимаваш с това постоянно.
Съединих двете нишки и се прехвърлих на тях като на люлка.
- Много съм добър, а?

[Алена Ивашков]

- Знам ли. Никога до сега не бях планирала подобна кариера.
Замислих се за момент. Та аз дори не бях очаквала да се срещна с някой от супер героите, за които се чуваше или четеше понякога, пък камо ли да им помагам.
- Все още не мисля да се впускам в някоя прекалено запленета супер геройска история. - предупредих все пак.
- Но все пак - браво. Умееш да въвличаш хората в историите си.

[Black Spider]

- Не се заблуждавай - подметнах аз на свой ред и лекичко се залюлях на новата си импровизирана люлка, - Аз нямам никакви заслуги за това. Просто такъв е бизнеса. Ти се включваш в него, независимо дали го искаш или не. Въпрос на отношение е.
Посочих я въпросително и попитах:
- Мислиш ли, че щеше да подминеш престрелка на улицата, ако тогава не се бях намесил? Щеше ли да седиш със скръстени ръце, докато онези наемници нападат Кейдж в бърлогата му? Не. И Ето това е уловката...

[Алена Ивашков]

- Това, че на моменти помагам на хората в критични ситуаци значи ли, че непременно трябва да се водя за супер герой?
Намръщи се леко.
- Не искам да спадам към някакви такива категории и да се опитват да ме привлекат към разни общости. Та аз съм вампир все пак. Наред с това се храня с хора!
И сякаш за да потвърди това отпи глътка от питието си - виненочервената, гъста течност.

[Black Spider]

Поклатих глава:
- Ами да си призная, никой от нас не става супер герой защото иска. Капитан Америка е бил войник през втората световна, днес - супер герой. Тор е отегчен побойник. Железният Човек Тони Старк е с електрически генератор в гърдите си и ако не ползва костюма, ще умре от пренатоварване.
Позамислих се и продължих:
– Преди време конгресмен Джоната Рос искаше да поеме контрола над защитата над САЩ. За да го направи, той събра хора със сили, имитация на тези на членове на отмъстителите и си направи долнопробно копие на Отмъстителите и аз бях Спайдърмен. После се отделих, след като истинските ни набиха....
Прокашлях се:
- Така че фактически аз съм точно обратното на супер герой. Фактически...

[Алена Ивашков]

Значи в голяма част от случаите да бъдеш супер герой не бе право на избор, а задължение или стечение на обстоятелствата. Гадничко. Но мен нищо не ме задължаваше да бъда подобно нещо, пък да не говорим, че от това ни най-малко не зависеше живота ми като в случая с въпросния Тони С.. Ст.. абе просто Тони.
- А аз ще бъда супер герой само в критични моменти, когато наистина се нуждаете от мен и моите велики умения. - заявих важно, но с подразбираща се шегаджийска нотка.

[Black Spider]

Вдигнах рамене и се втресох:
- Е, че и ние сме супер герои, само като ни викат. Знаеш ли какви сме, когато човек няма нужда от супер герои? Напаст.
Станах и отидох до вратата на апартамента. Отворих я и излезнах, за да се върна след 3 минути, с вестник в ръка. Вдигнах го пред очите ѝ и посочих:
- Гледай това - посочих Дейлю Бюгъл, - Спайдърмен е "Обществена заплаха". Отварям натам.
Разгърнах вестника:
- "Капитан Америка - тайното оръжие на САЩ? Ще използвали правителството формулата за супер войник за да завладее света?"
Продължавам да разгръщам:
- "Хълк - домашното чудовище на САЩ". "Тони Старк - плейбой със смъртоносна броня". "Тор - бог или пришълец-завоевател".
Затворих вестника и го метнах на пода.
- Понякога си мисля, че светът ще е по-добре без супер герои въобще...

[Алена Ивашков]

Взех вестника и разлистих страниците, зачитайки се по-подробно в статиите.
- Неблагодарници! - промълвих ядосано.
Как изобщо можеха да се пишат такива неща като супер героите помагаха в толкова много ситуации.
- Просто ги зарежете и не правете нищо за тях. Така ще видят, че без вашата помощ ще имат още повече проблеми.
Ядосано метнах вестника на масичката. Допих питието си наекс, сякащ така щях да се успокоя. Прочетеното наистина ме ядоса.

[Black Spider]

Поклатих глава тъжно:
- Тези, които наистина мрънкат не са били никога на топа на устата. Да не споменавам, че не мога да зарежа задълженията си, заради тълпа мухльовци с големи усти.
Смачках вестника на топка и го метнах през прозореца.
- Като стана дума за това, дали да не поговорим за тези мой задължения. Хайде да видим сега.
Посочих несигруно в посока към парка от който дойдохме.
- Онези момчета... ще да са били от добре финансирана организация. Следователно просто ще идем при най-дебелия и тлъст командир на престъпни дейности и ще работим от него надолу, в търсене на голямата работа. Съгласна? Или имаш да си почиваш малко?

[Sponsored content]