Re: Апартаментът на Алена

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 5:59 pm

- Значи отиваме да проверим някоя важна клечка. Е, поне мам някакъв опит с такива.
Вярно, че при мен бе предимно с други вампири от кралски семейства, но очевидно ме биваше в преговорите с хората и убеждаването им в нещо, макар и понякога чрез нетипични методи.
Станах и потрих леко ръце, до някъде с ентусиазъм относно задачата си.
- Мисля, че вечерята ми се отрази добре и вече не съм толкова отпаднала.
Очевидно под "вечеря" имах в предвид питието си.
- Само ще отида да се пооправя малко и може да тръгваме накъдето кажеш.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 6:03 pm

Кимнах и изчаках да се понаконти. Не биваше обаче да говоря пряко с големия бос. Понеже - видите ли, тоя тип пичове имаха гадния навик да казват, че, видиш ли, влязъл си незаконно, и почват да карат цялата си тълпа главорези да дупчат наоколо. А костюмът ми не беше броня.
След десетина минути бях балкона и държах нещо малко и приятно на вид. Беше диск. Голям колкото два капака за кофа за боклук и го гледах малко притеснено.
- Намерих ти транспорт. - подхвърлих на излизащата Алена.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 6:26 pm

Набързо изтичках до спалнята си и се преоблякох, сменяйки роклята си с дънки, едноцветен бял потник и късо кожено яке в кафяво. Така определено щеше да ми е по-удобно. Върнах се в хола и останах доста учудена.
- Как по-точно това ще е превозът ми? - попитах леко скептично.
Кой знае какво му бе хрумнало. А на мен всъщност нищо не ми пречеше да повървя малко пеша.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 6:36 pm

Пуснах диска и той увисна във въздуха хоризонтално като миниатюрна летяща чиния.
- Помолих за услуга, извинявай, че ползвах телефона ти без да те питам. Една от Х-мен, Маджик, го ползва като превозно средство. Чакай, ще ти покажа.
Вдигнах крак и се покатерих на диска. За известно време изглеждаше сякаш стоя върху невидим подиум. После дискът пое насам и натам като странен въздушен скейтборд.
- Харесва ли ти? Понеже на Меджик няма да ѝ трябва скоро... а не искам да те гушкам по целия път насам и натам. Едва ли ти е приятно.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 6:39 pm

- Не искаш да ме гушкаш?! - почти възкликнах с едновременно тъжна и милчка нотка в гласа си, ато домашен любимец, когото тъкмо бяха изритали в отказ да му обръщат внимание.
Засмях се обаче, показвайки, че се шегувам. Прехвърлих вниманието си на "диска".
- Значи това нещо е превозно средство?! Странно.
Изчаках Паячко да слезе, за да се кача аз. Разбира се, като за първи опит едва успях да запазя равновесие, размахвайки ръце и клатейки се насам-натам. Най-много да се изръся някъде по покривите ако се опитам да "летя" с това.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 6:56 pm

Погледнах я озадачено:
- Сега не говорим за мен. На мен ми е приятно да те нося, но на теб, едва ли ти е толкова приятно колкото на мен. Освен това не дължа шест бири на Х-мен... на всеки от тях, за да чувам недоволство. Хайде, време е да те видим в действие.
Пуснах нишка и се залюлях стремглаво надолу после нагоре, докато не се оказах почти 3 сгради по-нататък. Пуснах се и се лепнах като ървесна жаба за стената на четвъртата и погледнах назад.
– Обявявам ти състезание, ако това ти върши по-добра работа. - изкрещях през рамо. Това трябваше да е добър стимул.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 7:06 pm

- Състезание?! - изкрещях подир него така, че сигурно в целия блок, да не кажа направо и квартала, ме чуха.
- Ти луд ли си!!!
Нямаше обаче какво да направя. Втурнах се подир него с импровизираното си превозно средство. Не прецених обаче, че прекалено бързото набиране на скорост ще ми окаче лоша шега. Залитнах леко назад заради ватъра, който задуха право в мен. Успях да се завържа все пак, като се приведох надолу. Направо си клекнах, така да се каже, докато усетя някаква стабилност и свикна така да заобикалям по-видоките сгради и някой друг комин. После постепено се изправих и застанах в по-стабилно положение.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 7:09 pm

Изстрелях една нишка право нагоре, и дръпнах силно, докато не се оказах запокитен чак над покрива. Там се завъртях и с отклонение на вятъра се понесох настрани, право надолу, после се извих и пуснах нишка, за да се залюлея, за ѝ дам малко тръпка.
- Виждаш ли? - извиках след нея - знаех си, че бързо ще схванеш как се борави с това нещо. Хайде сега ме подгони сериозно. Ще видиш, че е забавно. И се засилих в противоположната посока.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 7:17 pm

- Да, добре. Лесно ти е да го кажеш ама не знаеш какво ми е!
Всъщност, наистина полагах огромни усилия, за да се задържа стабилна, а да не полетя надолу при някое завойче. Спайди обаче сякаш целеше точно това с неговите акробатични номерца и карайки ме да го следвам. За момент отново залитнах, опитвайки се да се справя с прекалено рязък завой.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 7:28 pm

- Всичко се постига с практика. Хайде, засили се нагоре и ме следвай. Няма да ти давам много зор, за да можеш да свикнеш. Ако знаеш тя какво прави с него...
Преминах в нормален прав курс. Движех се по-тежко и тромаво от оригинала, но компенсирах със стилно облекло и секси дупе, което плаче за черен впит панталон.
И така, аз се засилих, като дадох възможност на Алена да се изравни с мен.
- Не бързай, Скипър. Лесно е, но ако се проснеш от такава височина, ще станеш много бързо от мъртвия вид вампири, без да пиеш кръв.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 7:50 pm

Намръщих се. Не ми хареса предупрежението му и намесването на мъртви вампири, нито пък сравняването ми с онази девойка, на която всъщност принадлежеше това чудо. Та той какво очакваше от мен - някакви невероятни умения ли? Не му ли стигае фактът, че вече няколко минути бях успяла да се задържа във въздуха. Подобно нещо изобщо не бе естествено за мен. Така ми се искаше да се намирам на земята и просто да си вървя. На пук на Спайди обаче, реших да рискувам. Рязко се издигнах нагоре, набирайки скорост. Е, това се оказа една от големите ми грешки. След секунда така бях изгубила равновесие, че резултатът беше следният - моя милост едва се държеше с една ръка на диска, докато стоеше провисена надолу и се чудеше как да не се размаже по асфалта на улицата. А туй чудо си хвърчеше наоколо, сякаш имаше собствено мнение.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 7:59 pm

Пуснах един дълъг суинг и се пуснах, за да се понеса напред на свободно падане за малко. Инерцията ми не умря веднага. За това с тихо шляпване се приземих на един плосък покрив.
Вдигнах очи към нея и подвикнах:
- Научи се да летиш, сега ще те науча и да кацаш, давай сега...
Посочих мястото до себе си и реших да видя какво може да свърши тя. Дискът щеше да се нагоди по нея. НА моменти изглеждаше, сякаш правеше каквото си иска. Не можех да преценя дали е вярно, или Скипър се бъзикаше със стария мен.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 8:30 pm

Научила съм се да летя? Сериозно ли? Та той виждаше ли на какво мъчение бях подложена в момента?! Тихичко изръсих някаква ругатня, а дискът, може би засегнат от казаното (ако изобщо това нещо наистина имаше собствено мнение) сякаш се кротна и успях да се покатеря отново на него. Е, с много зор и размятане на крайници, но все пак успях. Наистина ми беше време обаче да се върна на земята. Този път бавничко и едва-едва се заспусках надолу към покрива. Обнадеждена, че този път ще се справя добре, превозното ми сведство отново ме прецака, като в последния момент се удари леко в ръба на покрива и ме накара да залитна напред, падайки на колене и лакти на твърдата повърхност. Може би малко се ожулих, но както и да е.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 8:37 pm

Въздъхнах и клекнах до нея.
- Добре ли си?
Изглежда това щеше да отнеме време. Можеше и да не успее никога да се научи. Не че имаше чак такова значение. Моеше просто да я нося... но тогава значеше при малко по-голямо забързване да ми полее рамото с повръщано. Започнах да се замислям дали не беше лоша идея да я въвличам във всичко това. При някое преследване щеше да изостане по-зле от Лунния Рицар.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 8:51 pm

Надигнах поглед от бетона под себе си и го вперих в Паячко. Усмихнах се някак сконфузено като дете, което сякаш тъкмо бе сгафило в нещо.
- Добре съм си. Спокойно. Не се притеснявай за мен. - взех да бърборя.
Изправих се и се заех със задачата да поизтупам дрехите си. Ръцете ми бяха леко ожулени, но пренабрегнах това. Скоро щеше да ми мине. И под скоро разбирайте около минутка. Бързата регенерация бе хубаво нещо.
- След още някой опит сигурно ще ми се получи. Само трябва да хвана това нещо и да го подкарам наново.
Заоглеждах се наоколо за диска, без да спирам да бърборя в същити време.
- Щом някой друг го може, значи и аз ще успея. Няма как да не ми се получи. Не съм чак толкова нескопосана, нали?

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 8:59 pm

Вдигнах ръце на страни и подметнах:
- Ами, на мен ми се струва, се справяш доста добре за начинаещ. Във всеки случай, още не си паднала на улицата долу, а това е напредък. Особено като имаме предвид неблагоприятният вятър.
Вдигнах пръст.
- По-добре да тръгваме. Минава един през нощта, а не ми се иска да вдигам Кингпин в средата на нощта. Знаеш ли кой е Кингпин?

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 9:06 pm

Положителното му мнение ми се отрази доста добре и това си пролича по подобряването на настроението ми. Бърборенето бе заменено с радостна усмивка.
- Кой е пък този? - заинтересувах се, тъй като не помнех да е споменавал това име по-рано.
Същевременно намерих "диска". Взех го, чудейки се дали да използвам отново него. Може би ако просто си седнех отгоре му щеше да е по-добре.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 9:14 pm

- Кингпин е титла, давана на най-големия кучи син в целия град. Кингпин е движещата сила зад всяка престъпна дейност. Наркотици, проституция, оръжие... всичко минава през дебелите ръце на Кингпин. А повярвай ми, кучият син е по-дебел от зимния чорап на баба ти. Единствената причина, поради която не са го окошарили е, че има повече адвокати от колкото кексчета... което пак си е сериозно количество. Сега Кингпин е... Предприемачът Уилсън Фиск. И ако си го виждала във вестник или по телевизията, ще разбереш моите дебелашки шеги.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 31, 2014 9:18 pm

Вече си представях нещо наистина масивно, а с ума ми се появи сериата от шеги, започващи с прословутото "Yo mama is so fat that.. "
- И как точно предлагаш да измъкнем информация от нещо такова? Дори аз предполагам, че доброволно няма да ни каже нищичко.
Е, разбира се, винаги я имаше възможността просто да му се въздейства и да си изпее всичко като народна песен.

by **Black Spider** Пон Мар 31, 2014 9:22 pm

- Чувала ли си израза "Когато запее дебелата дама"? Е, нещо такова но с повече тестостерон и корупция. Та идеята ми е само да се покажем там, да се престорим, че всичко е тип топ и да висим на някой покрив, докато Кмета МакФатиПантс не реши да действа.
Пуснах нишка и погледнах след спътницата си.
- Седни ако ти е по-удобно. На Диска му е все тая.

by **Алена Ивашков** Вто Апр 01, 2014 4:36 pm

- Значи нищо интересно, така ли?
Въдъхнат тихичко, едновременно разочарована от предсоятаща скука, но и някак радвайки се, че няма да се натоварваме много.
Реших да използвам диска като столче. Седнах удобно и го оставих да се издигне леко. Така определено бе по-удобно. Пък и свободно можех да си поклащам крачетата.
- Хайде напред! - заявих важно, вдигайки юмрук към дадена посока, макар и всъщност да не знаех дали отиваме натам.
Е, просто се опитвах да изглеждам като супер герой в действие.

by Sponsored content