Къщата на Нивън която се намираше на дърво.

[Нивън Райз]

[Annie Leonhart]

Ани се замисли ,наистина можеше да стори много неща с способностите си ако ги развие правилно..Но защо я беше страх да ги ползва видя когато Нивън спря до едно дърво и погледна нагоре.очите и блеснаха.
-Къщичка на дървоооо!!!Колко е хубава!!

[Нивън Райз]

Той погледна към Ани,а след това се усмихна и каза:
-Нищо особено просто една къща направена от боклуци,но все пак е място за живеене. Има си покрив и легло. Друго не ми трябва.

След като каза това се усмихна и потупа момичето по главата. Застана до дървото,а след това отвори една вратичка и влезе вътре в самото дърво. Там имаше стълби които той беше направи за да може да се достигне до къщата или по - скоро до мостът който водеше до къщата. След това той погледна отдолу Ани и се провикна:
-Какво чакаш? Покана ли. Качвай се.

[Annie Leonhart]

Ани веднага влезе през вратичката като се оглеждаше като малко дете.Винаги си беше мечтала за нещо подобно.Продължи по моста следвайки Нивън като се усмихна и му скочи върху гърбът прегръщайки го.
-Имаш невероятно място за живеене! Харесва ми.

[Нивън Райз]

-Радвам се,че това е така,но ако обичаш слез от мен не съм създание което можеш да яздиш.

След като каза това се спря и я погледна извъртайки глава настрани.
-Всъщност аз не се задържам много тук. Прибирам се  тук само да спя и то не всяка вечер. Ако искаш може да останеш тук временно. Разбира се отново ще си сама,но поне ще имаш покрив над главата.

[Annie Leonhart]

Ани слезна от него като го потупа по рамото.Момичето беше достатъчно голямо за да се справя само , не вярваше , че момчето е самотно или живее само .Може би имаше приятелка или семейство вече а това беше нещо като малката му бърлога.
-Няма проблем , благодаря за помоща.

[Нивън Райз]

-Няма проблем пък и нали трябва някой да седи тук и да наглежда положението. Има всякакви създания на които може да им хрумне просто ей така да разрушат нечии дом,нали така?

След като каза това той се обърна пред и отвори вратата. Вътре беше тъмно и мрачно. Нивън отиде до масата,а след това взе един кибрит и запали три лампи,а след това всичко светна. Е нямаше ток,но и това вършеше работа и беше достатъчно да освети навсякъде.На тавана имаше закачен вентилатор който се въртеше леко,но беше доста голям и си личеше,че той е направен отново собствено ръчно от него.

[Annie Leonhart]

Ани влезе като затвори вратата и се огледа , определено тук беше уютно и някак си приятно.Момичето остави чантата си на земята като погледна нагоре и огледа вентилатора.
-Невероятно ти ли си го правил?

[Нивън Райз]

Нивън измънка в знак на това,че той го е направил,а след това отиде и седна на леглото и погледна към Ани:
-Е не е кой знае какво. Няма телевизор,топла вода и канализация,но какво да се прави. Както вече казах.. има покрив и леглото. Останалото е лукс.

[Annie Leonhart]

-Има най-важните неща от друго не се нуждаем.
Момичето седна на земята като го погледна.Леко странна беше тази ситуация.

[Нивън Райз]

Нивън също я погледна,а след това каза:
-Защо седна там? Има столове,маса дори и на леглото можеше да седнеш. Земята не е място за сядане ще се изцапаш. Заради това съм сложил тези неща тук. За да може да се сяда върху тях. Е масата не е едно от тях,но и тя става за сядане.

[Annie Leonhart]

-Ами такова....малко ми е не удобно така ти се натресох , че се чувствам много зле.
Главата и клюмна явно беше от хората който можеха да мислят само след като направят нещо.

[Нивън Райз]

-Има разлика между натрисане и това,че аз те доведох тук. Ти не дойде сама,а аз ти предложих да дойдеш и те доведох тук.

След като каза това той и подаде отново ръка за да се изправи от земята за да може да седне на леглото където беше и той.

[Annie Leonhart]

Ани хвана ръката му като стана и се изтупа а след това седна до него.И все пак и беше леко странно и някак си се чувстваше като натрапник.
-Разбирам е не е толкова мръсно долу , може да се изчисти малко и всичко ще бъде добре.
Явно беше притеснена и за това тръгна да говори несвързано.

[Нивън Райз]

Той стана от леглото,а след това отиде до вратата и я отвори,а след това се обърна и погледна към момичето. Той се усмихна и каза:
-След малко се връщам ти се настани удобно дори ако искаш можеш да поспиш.

След като каза това той излезе и стъпи на моста,а след това скочи направо долу без да използва стълбите.  След като се приземи на земята той се отдалечи от къщата и папагалът му долетя от някъде и отново кацна на рамото му и започна да му говори след като се доближи до ухото му.

[Annie Leonhart]

Ани , легна на леглото като взе одеялото и се загъна , кога ли за последно спа спокойно.Вдиша дълбоко а след това затвори очи и издиша.Леко се унесе и скоро заспа.

[Нивън Райз]

Бяха минали няколко часа и навън вече се съмваше и се чуваха птиците как пеят,но Нивън все още го нямаше в къщата.Всъщност той не беше много далече от къщата и си спеше спокойно,а отдолу под него имаше нещо като пепел.

[Annie Leonhart]

Ани се изправи като се прозя и се огледа.Оцъкли се и се хвана за косата , всичко беше орисувано , оцветено и деформирано от вътре.Отново силата и излезе извън контрол.Момичето веднага скочи даже не се бе облякло и тръгна да се мъчи да изчисти всичко.
-О не не не не само не това..хайде чисти сеее

[Нивън Райз]

Папагалът стоеше не много далеч от момичето и наблюдаваше през цялото време какво се случва около него и дали някой наближава,но това беше спокойна вечер и нямаше никой.

[Annie Leonhart]

-Ъъъ добре сега значи това и това!
Ани се спъна в стола и се строполи на земята през глава.Изруга една цветна и след това хвана скицникът си и нарисува огромна грума с която започна да трие всичко.

[Нивън Райз]

Мина известно време. Може би около час или два и не след дълго Нивън започна да се размърда и да се разсъбужда. Той отвори очи,а след това се прозя и се чу нещо като драконов вой идващ от него. След това премлясна няколко пъти и се изправи бавно.

[Annie Leonhart]

Анни още се мъчеше да оправи бъркотията.Ушите и доловиха някакъв рев дори тих но все някакъв.Беше и интересно но точно сега нямаше време за нещо подобно.Най-важното беше да оправи всичко по-старо му.Защото иначе ще загази.
-Хайдееее подяволите трии сее!

[Нивън Райз]

Нивън започна да се изкачва нагоре по стълбите бавно,а след това започна да върви и по моста и до няколко секунди щеше да е вътре в къщата,но през това време се провикна:
- Хей ! Тук ли си все още?

[Annie Leonhart]

Ани се обърна рязко и някаква сянка я нападна, чу се как нещо се счупи и вратата се отвори , а през него мина някакъв дим който имаше , червени дупки за очи.След това изчезна пръсвайки се, Ани се появи като стъпа боса на мостът.Държеше един меч и една гумичка което беше някак смешно.Беше само по долни гащи и тениска.
-АКО СЕ ВЪРНЕШ И ТЕБЕ ЩЕ ИЗТРИЯ!НЯМА ДА ПЛАЩАМ ТОЗИ МЕСЕЦ ИЛИ ДА СЕ БИЯ!

[Нивън Райз]

Когато Нивън видя това с меча и гумичката се засмя,а след това се обърна на там на където беше тръгнало нещото и каза:
-Това трябва да е... създанието на което плащаш? С какво му плащаш по - точно всъщност?

След като каза това отново погледна към момичето и не се сдържа и леко се ухили защото наистина беше смешно.

[Sponsored content]