Re: Къщата на Нивън която се намираше на дърво.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:13 pm

-О не не се смей! Не знаеш какво трябва да търпя , за това моля те ! Не се смей..
Ани се нацупи като погледна гумичката и направи една уживена физиономия като се засмя.
-Ами с какво му плащам ли...ммм с души.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:16 pm

Нивън спря да се смее,а след това отиде до нея като я прегърна през рамо я обърна на другата страна към вратата на къщата и каза:
-Хайде да влезем. Той си замина,а ти трябва да се облечеш.

След това започна да върви заедно с нея към къщата.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:18 pm

Ани влезе като се измъкна от хватката му и взе дрехите си облече се на бързо , и хвана един гребен като се среса и се завърза.
-Ще се върне по късно да иска депозита а аз нямам желание да се бия..това ще бъде проблем.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:23 pm

-Не се тревожи за това. Това създание ако е демон няма да имам проблем с него. Как да ти кажа... Аз съм човек който се разбира добре със създанията които срещне по един или друг начин.

След като каза това той седна на леглото и се огледа. Имаше тук там още някоя друга рисунка оставена по стените. Той се протегна и пипна една от тях,а след това се усмихна и каза:
-Харесва ми.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:25 pm

Ани бе забравила за тези до леглото хвана гумичката и тръгна да се засилва да я трие.Понякога мразеше когато спи и последствията след това.
-За него няма да има проблеми , ехх забравих ги!Съвалявамм...

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:27 pm

Когато тя последна да ги трия Нивън и хвана ръката,а след това я отблъсна от рисунката пускайки ръката и каза поглеждайки я:
-Казах ти,че ми харесват. Няма нужда да ги махаш от там където са си.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:29 pm

-Извинявай...щом ти харесват няма да ги махам. Появиха се докато спах..
Рисунките до леглото му бяха точно две , едно малко момиченце и едно момче навярно брат и сестра и една влюбена двойка.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:32 pm

Той погледна отново към рисунките,а след това наклони глава и се усмихна гледайки тази на която са нарисувани брат и сестра,а след това се усмихна плахо и каза тихо:
-Чудесни са.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:38 pm

-Знам ли...ти си единственият който вижда рисунките ми и след това преживява денят.Никой от дуелите ми не помни никоя от рисунките ми.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:40 pm

-Защото най - вероятно мога да се боря срещу теб и срещу тях,а те не са могли? Може би това е причината. Всичко това .. на плажа което се случи. Не беше сън всичко това беше напълно реално. Дори и отрязването на ръката ти,но след като я отрязах в кръвта ти влезе токсин с който бях напоил ножа който те приспа,а след това беше лесно да те убедя,че е било само сън.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:46 pm

Ани изведнъж замръзна.Всичко е било реалност?Но как и кога.Ясно всичко си дойде на мястото.Момичето разбра че Нивън не е обикновено момче тя се усмихна като го погледна.
-Може би защото те бяха слаби а ти си силен , те умряха а ти продължи.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:49 pm

-Не ! Те са се опитали да избягат и са се били с това което ти създаваш,а не с теб. Това им е била грешката и са постъпили глупаво. Аз се бих с теб,а не с твоите създания. Както сама разбираш аз не действам толкова със сила колкото с уменията си и мозъка си. Заради това искам да те накарам да използваш уменията си и по друг начин защото знам,че е възможно това да стане.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 3:56 pm

-Трудно е да промениш нещо с което вече си свикнал , но ще се постарая може би това някой ден ще ми послужи.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 3:58 pm

-Разбира се,че ще ти послужи,но не някой ден,а всеки ден. Трябва да пробваш нови неща които до сега не си правила.
След като каза това отново погледна рисунката.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 4:10 pm

Анни повдигна рамене явно не знаеше какво да каже и за това просто направи този жест.
-Е в такъв случай ми покажи какво мога да правя всеки ден

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 4:12 pm

-Да ти покажа? Това не е моята работа. Това ти сама трябва да разбереш. Не съм аз този който да ти казва какво можеш да правиш със способностите си и със самата себе си.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 4:15 pm

-Добре тогава ми помогни! Не ми пука дали можеш или не просто го направи!

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 4:52 pm

Нивън направи странна физиономия,а след това каза:
-Как по - точно искаш да ти помогна? Ако ми дадеш някакви насоки може би ще мога да направя нещо. Ако успея ще е добре. Ако ли не ... е тогава трябва сама да се оправяш което според мен е по - добрият вариант защото ставаш зависима след време от този които ти е помогнал и рано или късно отново ще потърсиш помощта му.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 6:17 pm

-Не знам но понякога е по-забавно когато два човека търсят отговорът на нещо колкото и невъзможно да е то не мислиш ли?

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 6:41 pm

-Да,определено е така,но не знам дали ще мога да ти помогна. Както вече ти казах ти трябва да ми кажеш с какво искаш да ти бъде помогнато и с какво не. Това ти го избираш.

След като каза това той стана от леглото и погледна към момичето,а след това каза:
-Изтрий рисунките ако обичаш.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 7:03 pm

-Хм?Но не ти ли харесваха...
Ани забеляза погледът на Нивън като рязко се изправи и взе гумичката , застана на колена на леглото и започна да ги трие.Явно момчето имаше огромна рана която можеше да се забележи само от вътре.
-Добре ще го направя.

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 7:16 pm

-Първоначално ми харесваха,но сега размислих. Не ми харесват. Една от тях ми напомни на мен и на сестра ми когато бяхме по - малки. Другата не ми говори нищо,но тази първата е болезнена.

Той замълча,а след това отвори вратата и добави:
-Както и да е. Минало е

След това излезе и отново скочи долу на земята. Той отиде до едно дърво,а след това седна до него и се облегна на него поглеждайки нагоре.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 7:21 pm

Ани се приближи и погледна през прозореца , леко погледът и се натъжи.Без да иска може би направи или каза нещо което не беше правилно.Седна на земята като погледна ръката си.
-Съжалявам...Тогава бях малка и правилата гласяха едно единствено нещо..Убиваш и живееш не разбирах , че можеше да се предадеш.
Анни стана като отвори вратата и слезе , отиде до Нивън като му подаде един лист.
-Кажи ми какво искаш да нарисувам!

by **Нивън Райз** Нед Мар 23, 2014 7:24 pm

Той я погледна,а след това се усмихна и каза:
-Не знам хлапе,нарисувай това което искаш. В природата сме. Може да нарисуваш всичко което видиш и ти хареса.

След като каза това той се усмихна.

by **Annie Leonhart** Нед Мар 23, 2014 7:33 pm

Ани сбръчка вежди като му удари един през главата и скръсти ръце , веждата и започна да играе.Явно беше казал нещо което я беше засегнало.
-НЕ СЪМ ХЛАПЕ!На колко години ти приличам по-дяволите!
Анни му тикна листа в ръцете и чакаше сериозен отговор.

by Sponsored content