Re: Къщата на Нивън която се намираше на дърво.

[Нивън Райз]

-Знам ли. Седемнасет ? или Осемнайсет. Нямам си и на идея на колко си. Сериозно. Днес не можеш да разбереш на колко са момичетата. Е както и да е. Нарисувай това което искаш

След това погледна листа.

[Annie Leonhart]

-Искам ти да ми кажеш какво да нарисувам! Нещо което би искал да видиш отново.А до това за годините ми не съм малка и не съм хлапе! Сигурна съм , че сме на едни години.
Скръсти ръце и затупка с крак.

[Нивън Райз]

-Добре не ми се спори. Този спор е безсмислен.

Той погледна листа,а след това се огледа и каза:
-Добре нарисувай един пингвин със костюм,папионка и шапка който да се казва Стив.

[Annie Leonhart]

-Добре тогава , значи пингвин и да има папионка...И име Стив.
Ани започна да рисува като се мъчеше да го докара , но явно разбиранията и бяха доста грешни.Тя не знаеше за породата на пингвините който имат окраска като костюм.И без да иска създаде нещо много странно което пък от своя страна взе , че оживя.Изведнъж един пингвин около 2 метра застана пред Нивън , на себе си имаше костюм , папионка шапка , държеше бастун и пишеше лула и накрая за финал проговори.
-Ко стааа шефе що си се излегнал така?
Челюстта на ани стигна до земята.

[Нивън Райз]

Нивън се засмя,а след това се изправи. Пингвина беше малко по - висок от него. Той го огледа добре,а след това погледна Ани и се засмя. Това беше доста добро:
-Я ! Ще си имаме охрана пингвин. Пингвине знаеш ли как да се биеш?

Той замълча,а след това се удари по главата и каза:
-Разбира се,че знаеш.

[Annie Leonhart]

Ани се почувства като избягал луд с жълта книжка на гърбът си.Тя ли беше или не този пингвин беше два пъти колкото нея , изведнъж пингвина се обърна към Нивън и беше с бял екип и черен колан.А на вратът си имаше около 60 златни медала.
-Професионалист съм шефе нямам и 1 загубен мач , на състезание кои не смее да ме погледне! Мога даже деца да гледам!

[Нивън Райз]

-Е ти значи си пингвин мечта обаче я се върни във стария си костюм и добави една пура ще ти подхожда повече.

След като каза това се засмя и отново седна на земята и се облегна на дървото.

[Annie Leonhart]

Пингвинът се върна отново в старата си визия като му се усмихна и Нивън видя един златен зъб.Определено Анни се беше поовлякла в опита си да съживи нещо необичайно.
-И все пак с тази усмивка може да убие някого...

[Нивън Райз]

-Всъщност... Ани пингвините не могат да се усмихват. Дори изобщо. Това не е пингвин,а ... знам ли. Мутирал пингвин,но ми харесва.

След като каза това се замисли и каза:
-Е ? Виждаш ли все още не е изчезнал. С предишното ти създание не се случи това. То изчезна за по - малко от десет секунди.

[Annie Leonhart]

Ани се замисли наистина беше така.Изведнъж пингвина се пръсна на малки 10 мм пингвинчета който тръгнаха да квичат.
-Ъъъ Нивън сигурен ли си за това?

[Нивън Райз]

-Да,разбира се. Както виждаш все още не е умрял и си е жив и здрав. Просто вече е на по - малки парченца от преди малко.

След като каза това той погледна Ани и се усмихна.

[Annie Leonhart]

Малките пингвини тръгнаха да се катерят по нея като тя се засмя , и започна да скача за да паднат не след дълго те се превърнаха в дим.
-Е заминаха си...Благодаря ти.

[Нивън Райз]

-Ще ти е нужно още малко време в практика и ще можеш да го контролираш напълно и най - вероятно ще могат да остават вечно или докато ти не ги накараш да си заминат по един или друг начин.

След като каза това той се усмихна отново и погледна надолу.

[Annie Leonhart]

-А ти ще изчезнеш ли като тях?
Погледна го леко тъжно.

[Нивън Райз]

-Като тях ли? С дим и пушек. Ами не знам... Зависи от обстоятелствата. Защо? Искаш ли да изчезна?

[Annie Leonhart]

-Не искам да изчезваш...За първи път говоря толкова дълго с човек..
Ани му се усмихна като погледна пушака.

[Нивън Райз]

Нивън се усмихна,а след това се позасмя под мустак и каза:
-Не се тревожи хлапе ще можеш още дълго време да говориш с мен. Не се притеснявай за това,но ... аз наистина харесвах този пингвин.

[Annie Leonhart]

Анивия нарисува един камък като го хвана и го метна по него.Вдигна ръка като изръмжа.
-ПЪРВО НЕ СЪМ ДЕТЕ и второ пингвина винаги може да се върне виждаш ли
Показа му скицника където рисунката се беше запечатала.

[Нивън Райз]

-Недей с лошо де ! Какво от това,че те наричам хлапе. Пък и без това все още не си ми доказала обратното,че не си хлапе,но не ти се сърдя за грубото ти държание.
След като каза това я потупа по главата.

[Annie Leonhart]

-Казах ти не съм хлапе! Не съм на 12 или 10 ! И как да ти докажа че не съм такава , но аз наистина не съм!

[Нивън Райз]

Нивън се обърна на страни,а след това измърмори нещо и отново се обърна към момичето и каза:
-Добре де добре.. не си. Хайде нека бъде по твойта.

След като каза това измърмори едно "хлапе" и не каза нищо повече.

[Annie Leonhart]

Ани се нацупи като се строполи до него и го погледна , докато мълчаха изведнъж ани каза тихо.
-Ще викна пингвина да те набие!

[Нивън Райз]

Нивън помълча известно време,а след това се сети за нещо и се обърна към Ани и каза:
-Абе... този пингвин е умен,може да говори,да гледа деца и прочие. Защо не тренираш чрез него умението си? Сигурен съм,че ще може да ти съдейства.

[Annie Leonhart]

-Ъъъ характерите са случайност.А той не казва тайните си сигурна съм , че не би искал да даде така да кажа "медалите" си на мен.

[Нивън Райз]

-Никой не е казал да дава медалите си,а просто да ти съдейства в това да го призоваваш постоянно без той да мрънка и прочие. Сещаш се.

След като каза това се усмихна.

[Sponsored content]