Някъде, някога, на някакво студено място

[Sode no Shirayuki]

Околността представляваше огромно поле, покрито със сняг и лед. Човек или би затъвал до колене в преспи, или едва би пазил равновесие върху сякаш стъклена постилка. Ако изобщо човек би минал от тук де. Мястото бе с прекалено груби условия и толкова смразяващи, че никой нормален не би си претнал разходка до тук. Дори в момента студеният вярът не спираше да вихри, карайки лентата на дръжката на меча да се развява подире му. Какъв меч ли? Представете си, от някъде тук бе попаднало такова нещо, забито в огромен къс лед и забравено там сякаш от десетилетия. Не се знаеше дори дали не е до толкова замръзнал, че да не може да се извади.

[Нивън Райз]

Времето тук беше доста студено.Беше се извила вихрушка която пречеше на които и да е било да вижда през подобно нещо. Нивън имаше работа насам. От далече през бурята можеше да се види само червената му коса която се развяваше насам и натам. Около момчето навсякъде беше заледено и имаше вихрушка,но тя не доближаваше до него. Все едно имаше щит около него който не позволяваше малките ледени късчета да достигнат до него. Причината бе друга - Преди късовете да стигнат до него те се разтапяха във въздуха както и част от земята на която той стъпеше също се разтапяше.

[Sode no Shirayuki]

На моменти ледената настилка се пропукваше, а от напрежението отдолу се издигаха силни струи леденостуден въздух. Вятърът също не отстъпваше по силата си, а свистенето му бе може би единственото нещо освен стъпкие на Нивън, което се чуваше наоколо.
На двадесетина метра от младежа стоеше забития в леда меч. Развяващата се лента бе нещото, което може би можеше да подскаже, че някъде там имаше някаква вещ. Снежният вихър обаче се стараеше да скрие дори и това.

[Нивън Райз]

Дори и да не се стараеше да го направи Нивън най - вероятно нямаше да я види от това разстояние което беше между него и мечът. Вихрушката се засилваше с всяка изминала минута и ставаше все по - трудно и трудно за някой да може да вижда в това нещо. Нивън имаше само проблем с това. Не му беше особено студено защото все пак във вените му течеше почти огън и се стараеше да поддържа "бариерата" с която се беше обградил за да не може ледената вихрушка да го достигне. Той стъпи до катаната,а след това малка част от ледът в която беше забита тя се стопи. След това Нивън си вдигна кракът от там и продължи напред като не забеляза катаната която беше точно до него.

[Sode no Shirayuki]

Катаната бе жестоко обидена от пренебрежението! Не, сериозно.. Ледът, в който бе забита катаната така с разтопи, че къс от него заедно с оръжието паднаха. Металът тихо иззвънтя от сблъсъка с ледената повърхност. После настана отново същата тишина.
Нещо обаче сякаш започна да се случва с катаната. Ледът, който бе останал около нея, започна сам да се троши, а около острието проблесна бледа светлинка.

[Нивън Райз]

Когато се чу звук от катаната Нивън се обърна,а след това се върна няколко крачки назад и погледна към земята. Той там видя катана блестеше леко. Надигна си едната вежда,а след това се наведе за да види по - отблизо
-Хм.. блестяща катана. Това е нещо ново.

След като каза това посегна да я вземе.

[Sode no Shirayuki]

Щом посегна към катаната, светлинката около нея се засили, а заедно с това и едно усещане за хлад. Сякаш самата тя излъчваше по-голям студ, отколкото всичко наоколо. Това обаче определено не бе най-странното нещо в нея. За секунда проблесна толкова ярко, че всеки нормален би замижал. А след това оръжието го нямаше. На негово място се появи белокосо, бледо момиче. Седнало на земята и наметнато с някакъв бял плащ, момичето гедаше недоумяващо към Нивън. В крайна сметка реагира като бутна ръката му далече от себе си.
- Да не си посмял да ме докосваш!

[Нивън Райз]

Когато светлината проблесна очите на Нивън станаха за няколко секунди драконови за да може да вижда ярката светлина,а след това проследи процесът на трансформацията. Очите му си върнаха предишният вид,а той се усмихна когато момичето му отблъсна ръката и каза:
-Жива катана,а? Харесва ми !

Заяви Нивън,а след това отново заговори:
-Хайде сега бъди така добра отново да минеш в предишната си форма за да мога да те взема по - лесно и да вървя към мястото на което съм се запътил.

[Sode no Shirayuki]

ДУмите му бяха прекалено спокойно изказани, радостни и дори доста своенравни в крайна сметка. Това издразни момичето.
- Няма! - заяви му.
Нещо в него не й хареса. Излъчваше прекалено много топлина.
- Защо пък да идвам с теб?

[Нивън Райз]

-Защото си тук сама и до преди малко ако не се лъжа беше забита в един леден блок,а аз съм този който те освободи макар и да стана без да осъзная.Пък и аз съм единствен тук. Не мисля,че ще намериш някой друг тук който да може да те вземе заради това изборът ти не е голям. Или идваш с мен в предишното си състояние или идваш в това. За мен няма особено голямо значение. И в двете състояния няма да ми е проблем да те нося.

Нивън изясни най - спокойно на момичето което седеше пред него как седят нещата дори и се усмихна.

[Sode no Shirayuki]

Прекалено много изформация й се изсипа изведнъж на главата. Бе стояла забита тук? Това сякаш не го помнеше, но навярно бе възможно. Подобните си "зимни сънища" ги прекарваше в пълна летаргия, просто почивайки, събирайки сили и чакайки следващия си притежател. Но нямаше този радиатор насреща й да се окаже именно такъв, нали?
- Няма да ме носиш. - отсече отново все така решително.
Все пак това бе своеобразно съгласие, че ще тръгне след него.. за сега. Очевидно нямаше друг избор, а напълно сама в тази ледена пустош наоколо не й харесваше.
Изправи се, овивайки се хубаво в едничката си своеобразна дреха и чудейки се кога най-скоро ще може да се сдобие с нещо ново и по-модерно. Всъщност, надяваше се да не е проспала много появили се новости.

[Нивън Райз]

Нивън въздъхна,а след това се изправи бавно като сложи ръцете върху краката си преди това,а след това я погледна от високо и се усмихна.
-Е добре. Твой избор щом не искаш да дойдеш с мен няма да те карам на сила да го правиш. С удоволствие ще те оставя да измръзнеш тук.

След като каза това се обърна с гръб към нея и започна да върви по крачките по които е вървял и преди бавно.

[Sode no Shirayuki]

- Казах, че ще дойда. - поправи го момичето, мърморейки си тихо.
Забърза със ситни крачки подир него и съвсем скоро успя да го настигне, макар и ходенето по лед и сняг във време виелица да не бе от най-лесните неща.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, но няма да имаш удоволствието да ме видиш замръзнала. - заговори отново като може би малко се опитваше да се заяжда.
- За разлика от теб, на мен студа не ми влияе изобщо!

[Нивън Райз]

Нивън се усмихна когато тя го каза,а след това се обърна към нея и каза:
-И без това щях да изчакам да замръзнеш и пак щях да те взема. Тоест просто нямаше друг избор освен да дойдеш с мен по един или друг начин.

След като каза това Нивън забърза крачката си като мина точно пред момичето за да може тя да ходи по неговите стъпки защото видя,че се затруднява с ходенето.

[Sode no Shirayuki]

- Ужасен си. - изсъска тихо и се намръщи.
Това откровено 'признание' звучеше някак грубичко и именно то подтикна Шира към това да се възползва от факта, че отново изостана след него и да го замери със снежна топка в гърба. Е, тя дори не докосна снега, но нямаше да се хаби тепърва да се навежда. Издигна топка сняг и я запрати по него.

[Нивън Райз]

Когато момичето хвърли топката към него топката започна бавно да се топи и когато достигна до Нивън беше съвсем малко ледено късче,но въпреки това той го усети това късче как докосва гърбът му. Той се обърна,а след това погледна към момичето като се отдръпна настрани и посочи пътят с ръка напред и каза:
-Хайде.. тръгвай пред мен!

[Sode no Shirayuki]

Момичето ядосано и някак сопнато запристъпва напред. Изгледа Нивън накриво докато го подминаваше и едва доловимо изръси:
- Радиатор гаден.
Постара се да избърза напред. Не искаше да стои прекалено близо до него. Току виж и самата тя станала на локвичка вода.

[Нивън Райз]

Нивън се усмихна,а след това я изгледа как тя заминава напред. След това той започна да върви след нея като му беше леко смешно как момичето си надигаше краката за да може да върви из снега. Той се загледа в задника на момичето,а след това каза:
-Трябва да призная,че имах хубав задник.

След като каза това се засмя.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки се спря и рязко се обърна към него, видимо ядосана.
- Не ми гледай задника! - развика му се.
Врътна се отново в посоката си на вървене, но този път постави ръцете си зад гърба си така, че да се опиа да скрие наблюдаваната част от тялото си. Очевидно така бе още по-забавно да се върви през преспите.

[Нивън Райз]

Нивън се ухили,а след това каза:
-Хайде де... не спирай забавата и добрият ми изглед. От няколко дена съм на път и ти си първото живо създание което срещам по тези места.

След като каза това отново се засмя и спря до един камък и се облегна на него,а след това извади от чантата си която беше на гърба му една манерка и я надигна отпивайки от нея.

[Sode no Shirayuki]

Не знаеше как точно да приеме думите му, затова до някъде ги пренебрегна. Вместо това реши да започне някакъв по-смислен разговор.
- И защо си дошъл точно тук?
Продължи бавно напред, борейки се с преспите и честно казано не се притесняваше много, че Нивън може да изостане. За него бе доста по-лесно да се придвижва.

[Нивън Райз]

Нивън погледна към момичето и забеляза,че почти не се вижда,а след това се провикна:
-Имам мисия тук. Тоест.. не тук,но е из тези места.

След като каза това той отново отпи от манерката си в която имаше вода,а след това той я прибра в чантата и тръгна след момичето.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки разриваше поредната купчина сняг пред себе си. Затова Нивън можеше да я настигне доста бързо.
- Къде точно? Каква мисия? А сега накъде отиваш? - продължаваше да разпитва.
Можеше пък да го упъти нанякъде.. или по-скоро да го забие във възможно най-забравените и непроходими кътчета на местността.

[Нивън Райз]

Може би точно в такова кътче можеше да се намира това което той търсеше? Или най - вероятно не.
-Все още не знам къде се намира,но като го видя веднага ще го позная. Колкото до това какво търся... нека за сега да остане в тайна. Ще разбереш когато пристигнем на мястото.

[Sode no Shirayuki]

Момичето се замисли. Струваше й се прекалено странно и необяснимо.
- Значи търсиш нещо, но не знаеш какво точно и няма да кажеш защо, нищо че в крайна сметка може да ти помогна. Доста добре познавам околностите.
Да, нищо че бе замразена за неизвстен период от време, но това не пречеше да е специалист в издирването на нещо насред купища сняг.

[Sponsored content]