Re: Някъде, някога, на някакво студено място

[Нивън Райз]

-Просто върви напред и недей да задаваш въпроси.

След като каза това Нивън се огледа,но нямаше нищо друго освен сняг на всички страни. След около още двадесет минути вървене от лявата им страна се появи нещо което започна да става все по - голямо и голямо колкото повече вървяха напред. Странно беше,наистина. Те вървяха напред,а нещото беше отстрани и ставаше по - голямо. Не беше живо определено. Нивън се усмихна,а след това спря и се завъртя наляво поглеждайки го:
-Е ... май пристигнахме.

[Sode no Shirayuki]

Шира наистина млъкна и не зададе нито едно въпросче по целия път. Голямото нещо, което се ипречи пред тях обаче, определено пробуди любопитството й. Това май го бе пропуснала в последно време. Или по-скоро го бе проспала. Знае ли човек какво може да изникне наоколо докато си дремеш.
- Какво е това? - ето, че отново започна да разпитва.

[Нивън Райз]

-Съвсем скоро ще разберем какво е.

По думите на Нивън си личеше,че и той точно не знаеше какво ще намерят там,но си имаше и на идея какво е щом го търсеше беше логично да знае какво би трябвало да има там. Запъти се към въпросният обект,а след това застана пред него и погледна нагоре и се усмихна. Беше високо над 20 метра и беше замръзнало. Нивън извади нещо като тебешир от чантата си,но не беше тебешир. Започна да рисува разни символи по нещото,а след това направи няколко знака и каза "вълшебните думички" а след това знаците които беше направил започнаха да блестят в бяло с лилави оттенъци. В самото нещо се отвори портал който приличаше на водовъртеж,но беше лилав,а след това погледна към момичето и каза:
-Стой тук !

След като каза това Нивън пристъпи бавно и застана на ръба на портала,а след това се отпусна и падна вътре,а порталът се затвори веднага след него.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки определено нямаше намерението да го последва. Странно изглеждащите портали в повечето случаи не предвещаваха хубави неща, така че с удоволствие се съгласи да изчака тук докато младежът си вършеше работата. А единствената причина изобщо да чака бе, че евентуално червенокосият щеше да я заведе до някое близко населено място.
Шира си намери удобно местенце за сядане, въпреки че всъщност местенцето бе огромна буца лед, но се намести удобно там, кръстоса крачета, уви се в плаща, който я покриваше и зачака.

[Нивън Райз]

Не след много дълго се отвори отново портала. Бяха изминали около дистина минути,но когато се отвори вместо Нивън от там излетя гоблин. Сещате се? Малко,зелено и грозно. Профуча покрай момичето и няколко капки кръв паднаха върху лицето на момичето защото създанието беше без една ръка. Не след много дълго от там и изхвърча друго създание на което не можеше да се каже точно какъв вид е защото беше изпърлено почти до въглен. Всичко затихна,но порталът остана отворен. Не след много дълго земята започна да се тресе,но не в портала,а извън него. Тресеше се така все едно приближаваше нещо огромно. Всъщност това беше точно така. От портала се подаде една огромна черна ръка,а след това се хвана отстрани на портала за самата постройка където беше порталът и се чу рев.

[Sode no Shirayuki]

Гоблинът учуди доста Шираюки, а следващото излетяло създание вече породи в нея някакво притеснение. Докато се усети какво става, вече се почувстваха трясъците. Скочи бързо и първаго като сърничка, отдалечавайки се от портала. Нямаше да е приятно нещо грамадно да се покаже от там и направо да налети върху нея. Притаи се зад една голяма преспа и мълчаливо наблюдаваше какво ще излезе от там. Ревът я стресна. Накара я да потрепне и да се притесни повече. Сигурно онзи червенокосия вече бе изяден от въпросния задаващ се звяр. Шира не искаше да я последва същото. Може би трябваше да се измъкне навреме, но някакво гадно любопитство я караше все още да стои на мястото си.

[Нивън Райз]

Създанието си показа и другата ръка,а след това се хвана за другият край и не след дълго си показа и грозна глава. То имаше шест очи и беше наистина доста грозно създание. Също така имаше и един рог на главата който не беше прав,а извит. Показаха се няколко крака,а след това цялото създание излезе от портала разбивайки напълно мястото на което беше портала. С това вече тук не можеше да бъде отворен портал. Създанието излезе,а след това се огледа и отново изрева. Ревът не беше за това да покаже,че беше силно или нещо подобно. След като изрева започна да се върти на всички страни и се опитваше да хване Нивън който беше се качил върху гърба на създанието и беше забил счупена катана в него за да може да се държи. Нивън видя една верига която висеше от една хълка на гърба на създанието,а след това той дръпна веригата и тя се скъса причинявайки нова болка на създанието защото халката която беше забита под кожата му също се дръпна. Това създание е било връзвано с вериги за да може да бъде контролирано,но явно сега нямаше какво да го контролира. Завъртя се така,че момичето видя Нивън как виси върху гърба на създанието.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки не знаеше дали да се отдъхне, успокоена от факта, че потенциалния й пътеводител към града бе все още жив, или да се притеснява от развилнялото се чудовище. Може би вторият вариант бе по-удачен. Ако това чудо продължаваше да се размята така, навярно можеше да отнесе червенокосия, пък и самата тя да бъде стъпкана съвсем случайно. Почувства се някак неловко. Може би трябваше да направи нещо. До някаква степен се водеше и за длъжница на Нивън, тъй като именно той я освободи, макар и непреднамерено.
Изправи се бавно, вече показвайки се на открито пространство, за да може самата тя да вижда по-добре и нищо наоколо да не й пречи, макар и така да рискуваше животинката да я види и да тръгне към нея. Възползва се обаче от факта, че Нивън определено привличаше повече внимание. Шира притегна ръка напред. В дланта й сякаш от нищото се оформи катана, досущ като онази, която бе забира в по-рано ледовете. На върха на острието проблесна светлина, а след секунда заслепяващ лъч се изстреля към звяра. Около четирите му крака се образуваха ледове, които успяха да го задържат на едно място, макар и да не бе сигурно за колко дълго. Е, червенокоско имаше достатъчно време или да се измъкне, или .. абе да направи нещо.

[Нивън Райз]

В моментът в който създанието спря на едно място Нивън беше хванат от него. Създанието го хвана с едната си ръка защото беше достатъчно голямо за да го направи,а след махна Нивън от гърба си и го погледна доближавайки го до лицето си. Създанието изръмжа,а след това Нивън извика:
-КАКВО СИ МИСЛИШ,ЧЕ ПРАВИШ ПОДЯВОЛИТЕ?

След като каза това погледна към момичето ядосано. Той веднага върна вниманието си към създанието което започна да затяга захвата си. Нивън все още държеше в едната ръка веригата,а в другата счупеният меч,а след това той вкара мечът до дръжката в ръката на създанието и за негов късмет той уцели жила която накара ръката да се отвори. Създанието се раздвижи доста повече и счупи ледовете,а след това започна да гони Нивън. Спря се,а след това се обърна към създанието и бавно пусна веригата надолу и се усмихна на чудовището. Веригата започна да става по - червена от нормалното,а не след дълго тя стана ярко червена и се появиха тук-там пламъчета заради топлината която се беше образувала. Нивън се засили към създанието,а след това то се опита до го хване с ръка. Когато то посегна Нивън си заби катаната в него като създанието си вдигна ръката,но Нивън не беше там,а само счупената катана която беше забита в ръката му. Той се плъзна под краката на звяра,а след това ги "закачи" с горещият синджир като това го спра за да може да се изправи по - бързо. След като се изправи Нивън хвана веригата с две ръце и ръцете му се покриха с люспи,а след това той дръпна рязко и създанието се стовари на земята. Нивън бързо се качи върху него,а след това уви веригата около вратът му хващайки я с две ръце,а след това започна да я загрява още повече. След като беше достатъчно нагрята той дръпна няколко пъти рязко и веригата "преряза" главата на създанието която се търули не много далече от трупа му,а снегът пред създанието стана целият червен.

[Sode no Shirayuki]

- Ама аз от къде да знам, че то е толкова .. толкова .. - определено не можеше да се досети за подходяща дума, а "гъвкаво" някак не й кареса.
- ..такова! - смъмри накрая.
Че кое нормално нещо можеше така да си извърти дългите ръчички, че да му е удобно да си стигне гърба?!
В крайна сметка, щом бе с толкова претенции, Шираюки го остави да се оправя сам. Поне се нагледа на малко шоу докато накрая не видя толкова много кръв по снега. Хубавия, чистичък бял сняг сега бе изцяло напоен с кървища. Ужасно! Това я накара да се почувства наистина неприятно, а по лицето й си пролича недоволство, дори някаква малка нотка на отвращене. Може би бе някакво професионално изкривяване, но омърсените снежинки я караха да се чувства като перфекционист, който вижда нещо изключително неправилно.

[Нивън Райз]

Нивън я погледна и каза:
-Такова? ...

След това замълча и слезе от създанието и нагази в кръвта,а след това хвана главата за рога и я вдигна. Той я огледа добре,а след това каза на себе си:
-Ще взема тооова...

След като каза това му счупи рогът и го прибра в торбата която беше на гърба му и започна бавно на накуцва напред. В измерението в което беше той се би с много създания. Всъщност докато беше там бяха изминали цели две години,но в реалният свят бяха само няколко минутки които най - вероятно момичето дори не усети кога минаха.

[Sode no Shirayuki]

- Таааакова. - повтори момичето, леко жестикулирайки, за да подскаже думичка, подобна именно на 'гъвкавост'.
- Както и да е.. - смъмри накрая.
Може би бе прекалено учудена от 'сувенира', който мъжа си взе и напълно безцеремонното му държание. Сякаш бе убил зайче и му взимаше кожата.
- Само стой по-далеч от мен. - предупреди го.
- Ще вземеш да ме изцапаш.

[Нивън Райз]

Нивън се спря,а след това я погледна като отново като предишният път направи онзи жест с ръка и каза:
-Искам да вървиш пред мен. Не съм сигурен какво може да направиш докато си зад мен.

След като каза това той седна на ледената буца на която тя преди беше се настанила,а след това си надигна крака и с ръце разкъса малка част от плата. От там се показа една доста дълбока рана. Нивън я погледна,а след това се доближи още малко към раната за да я огледа по - добре и каза сам на себе си отново:
-Не е чак толкова зле. Мислех,че е по - зле.

[Sode no Shirayuki]

"Ще ти замръзя задника и ще го направя на ледена скуптура, че да стане по-хубав" помиси си момичето, намръщвайки се леко недоволно заради недоверието му.
- А аз от къде да знам, че ти няма да направиш нещо докато си зад мен? - контрира го с въпросче.
Вниманието й обаче се прехвърли на раната му, макар и всъщност да го гледаше все още от безопасно разстояние. Реши все пак да прояви някаква загриженост поне от добро отношение.
- Убеден ли си, че това е добре? Не изглежда особено приятно.

[Нивън Райз]

Нивън се беше заплеснал в гледането на раната. Колко да беше добре. Половината му крак беше раздран почти до кокал. Нивън не след дълго извъртя глава и каза:
-Да... разбира се,че е добре.

Замълча и отново се загледа в раната като отговори на контрата на момичето:
-Ако исках да ти направя нещо до сега да съм го направил. Преди без целият път вървях зад теб. Пък и защо трябва да чакам да се обърнеш с гръб към мен за да направя нещо? По - забавно е когато можеш да видиш сърцето си как бие ръцете ми в последните му секунди както и твоите...

След като каза това той с палец и показалец започна да ровичка в раната като от там извади едно метално парче от катана и го захвърли на някъде. След това извади още две и тях захвърли на някъде и продължи да гледа раната. През това време докато ги вадеше той стисна зъби защото малко или много не беше приятно това което правеше и болеше.

[Sode no Shirayuki]

Момичето се намръщи. Не й хареса мисълта за извадено сърце, особено ако стана на въпрос за нейното.
Едва се сдържа да не го обиди, но прецени, че моментът не е особено подходящ.
- По тази логика и аз ако искаш вече да съм ти направила нещо.. или поне да съм се опитала.
Доближи се към него като внимаваше къде стъпва, за да не се омаже с кръв от някоя близка локвичка. Като сметнем, че ходеше и боса, съвсем не искаше да се омаже с нечии телесни течности.
- Да помогна ли с нещо? - попита несигурно.

[Нивън Райз]

-Не нямам нужда от твоята помощ. Когато те молих да ми помогнеш още в самото начало не го направи та сега ли ?

След като каза това той си сложи двете ръце върху раната като изсъска от болка и замириса на изгоряло месо като из под ръцете му излезе лек дим.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки замълча. Почивства се едновременно обидена и виновна. Подобни усещания никак не й харесваха и в такива моменти предпочиташе да е повече оръжие, отколкото човек. Отстъпи назад, отново отдалечавайки се от Нивън. Не искаше да пречи, а и не искаше да стои близо до топлината, която в момента се излъчваше от него. Все още не бе свикнала с прекалено високата температура след толкова време, прекарано в лед.

[Нивън Райз]

Нивън не след дълго си махна ръцете от раната,а тя вече беше запечатана. Той се изправи бавно,а след това започна да върви напред бавно.
-Хайде тръгвай. Свърших си работата тук. Щом не искаш да дойдеш с мен не много далече от тук има село където ще те оставя. От там нататък се оправяш сама.

След като каза това той сложи раницата отново на гърба си и продължи да върви бавно напред.

[Sode no Shirayuki]

Момичето завървя напред, минавайки първа. Зае се обаче този път да разчивства пътя както за улеснение на самата себе си, така и за Нивън. Щеше да е грубо и некултурно да го остави да се мъчи в преспите с раната на крака. За по-удобно Шира използва малко от триковете си. Снегът пред двамата сякаш сам се разчистваше настрани, образувайки пътечка, достатъчно широка за да могат свободно да минават по нея.
- Ти накъде ще продължиш? - попита от чисто любопитство пък и за да не мълчат постоянно.

[Нивън Райз]

-Аз продължавам към друг град където живея.

След като каза това той се наведе и с това което беше скъсано и висеше от гащите му го върза върху раната като отново изсъска. Все пак все още не беше заздравяла дори ни най - малко,но това щеше да помогне. Когато Нивън видя какво се случва със снега се усмихна и каза тихо на себе си:
-Имаме си втори Моисей,а?

[Sode no Shirayuki]

Нека просто кажем, че Шира имаше доста добър слух и чу тихичкото му допълнение. Усмихна се леко, но все пак незабележимо за Нивън. Можеше да се каже, че тя обаче е доста по-усъвършенствана версия на Моисей и с повече екстри.
- Къде живееш? - продължи да разпитва.
Нивън й се струваше някак любопитен. Имаше интересни умения и необичайно държание. Нямаше да пропусне да го поразпита малко преди евентуално пътищата им да се разделят.

[Нивън Райз]

-В гората живея !

Заяви Нивън на свой ред,а след това въздъхна. Това си бяха доста груби и някак си.. изтъркани въпроси вече.
-Защо те интересува къде живея след като повече няма да се засечем? Странна работа.

След като каза това поклати глава и отново въздъхна. Когато направи това излезе малко пара от устата му защото започна да се стъмнява и да става доста по - студено от колкото беше през деня.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки леко повдигна рамене в знак на някакво незнание или по-скоро неубеденост.
- Интересен си. Имам в предвид, по някакъв прекалено странен и леко плашещ начин.
Самата тя не изглеждаше прекалено уплашена, но все пак червенокосият бе някак притеснителен. Особено след онова, което изръси за ваденето на сърца. Да не говорим, че и очевидно бе пълна противоположност на Юки, съдейки по топлината, която се излъчваше от него.

[Нивън Райз]

-Ааааха. Доста хора ... момичета до сега са ми го казвали. Не знам кое е толкова интересното. Да не съм ви някакво представление ..Тсч..

След като каза това Нивън измрънка още нещо под носа си нещо от сорта на " Интересен си " така,че да я имитира и продължи да върви бавно напред като в далечината се виждаха светлинките на малкото селце.

[Sponsored content]