Re: Някъде, някога, на някакво студено място

[Нивън Райз]

-Наготви каквото ти се яде и каквото намериш в хладилника. Колкото до готвенето.. използва се огън и газ защото е по - икономично пък и точно тук в тази къща няма ток и за котлон на ток.Така,че палиш клетката и пускаш газта,а след това палиш и слагаш отгоре съда в който искаш да готвиш и общо взето останалото трябва да го знаеш.

[Sode no Shirayuki]

Шираюки извади месото и за щастие се сети, че трябва просто да скъкса тънката опаковка, за да го извади от нея. Заоглежда се наоколо търсейки така наречената клетка, която трябваше да запали. Да ама нали се сещате тя какво разбираше под "клетка" - нещо голямо с решетки, в което се затваряше нещо друго.
- Кое точно трябваше да запаля? - обърна се отново към червенокосия с объркан поглед.

[Нивън Райз]

Нивън въздъхна,а след това хвана момичето за ръката и отиде до котлона. Той и направи знак за да гледа него,а след това посочи едно копче. Той го натисна навътре,а след това го завъртя и огънят изскочи.
-Ето така.

[Sode no Shirayuki]

Момичето леко се намръщи. Значи вече бе съвсем нормално огъня да изкача сякаш от нищото. Хората бяха гадни. Защо не бяха измислили нещо подобно и с леда?!
Бързо се ориентира да намери нож и съд за готвене. Тенджерите си бяха същите и нямаше да е проблем да овари месото, след като успя да го нареже на парченца. Поне трябваше да намери как да налее тенджерката с вода, тъй като това нещо новите кранчета на мивките ги нямаше преди няколко века. Опита се все пак да се прави с тях, но без да иска нацели топлата вода. Разписка се веднага щом почти врялото нещо заля и ръцете й.

[Нивън Райз]

Нивън се засмя,а след това се пресегна и пусна студената вода като надигна кранчето още малко нагоре и го завъртя в дясно.

-Ето така се прави и водата не беше чак толкова гореща. Недей да се преструваш.

[Sode no Shirayuki]

Юки се намръщи недоволно.
- За мен е гореща.
Нормално, самото момиче бе сякаш ледено и вече май се усещаше, че е с повишена чувствителност към топлината.
Вече успя да налее вода и сложи тенджерката на котлона. Сега оставаше да изчакат да поври известно време. Юки седна на един от столовете и се подпря на масата, отпускайки глава върху ръката си.
- Чувствам се отчайващо изостанала.

[Нивън Райз]

Нивън се загледа в краката на момичето,а след това каза:
-Абе няма да е лошо да си избръснеш и краката... пък за по - нагоре не искам да знам какво е. Най - вероятно е джунгла и там живеят всевъзможни животни

[Sode no Shirayuki]

- Глупак! - възмути се момичето от грубото му държание.
Стана от мястото си, врътна се и тръгна да излиза, очевидно с намерението да го остави да си готви сам.
- Отивам да си намеря някоя вещица, която да успее някак да ми набута акъл в главата. Нищо не разбирам от този нов свят.

[Нивън Райз]

-Разбира се... успех с това. Най - много да намериш лека жена около пътя която прилича на вещица,но е най - обикновена проститука която спи с абсолютно всеки,но все пак успех с намирането на вещици.

След като каза това се засмя и стана от мястото си,а след това изключи котлона защото нямаше намерението да готви и се тръшна на леглото.

[Sode no Shirayuki]

Момичето изобщо не го послуша и излезе нанякъде. Може би щеше по бързата процедура да обиколи гората. Едно време вещиците се криеха именно из тъмните горски кътчета. Някои по-смели бабки си имаха магазинчета из градовете, които уж бяха за антични дрънкулки, но понякога се оказваха за нещо повече. Преди Шира именно чрез тях успяваше да се сдобие с бързи знания и да навакса ако бе изпадала в летаргия за прекалено дълго време. Можеше и сега да открие нещо.

[Нивън Райз]

Едва ли момичето щеше да открие нещо подобно защото тези създания ги нямаше от доста дълго време на земята. Можеше да е останала някоя друга,но определено не беше в тази гора. Ако имаше в тази гора или в този град най - вероятно Нивън щеше да знае за това или по - скоро тя щеше да отиде при него след като разбере какъв точно е той.

[Sode no Shirayuki]

Наистина в гората нямаше никого. В града обаче момичето все още не смееше да отиде само. Не се знаеше в колко сконфузна ситуация можеше да попадне. Нямаше си и на идея как да се свърже обаче с вещиците, които й бяха помагали преди. Имаше обаче краен вариант за изключително спешни случаи - паралелния свят на оръжията, в който се влизаше изключително рядко. Но може би сега бе такъв момент? Там със сигурност можеха да й помогнат. Момичето просто спря насред гората, седна на земята и затвори очи. Трябваше й изключително голяма концентрация, че да се пренесе там. Най-вероятно щеше да се получи само духом. Тялом почти не допускаха никого.

[Нивън Райз]

Когато духът на момичето започна да се отделя от тялото изведнъж беше хванат за ръката,а след това отново беше натикан в тялото,а след това момичето чу гласа на Нивън:
-Това не е правилно и не те съветвам да го правиш.

Всъщност той не беше там дори нямаше нищо общо със всичко това което се случваше. Е може би имаше малко общо,но не беше там и не знаеше за това което тя се кани да направи.

[Sode no Shirayuki]

- Не ми се бъркай в работата. - смъмри момичето и размаха ръка, сякаш опитвайки се да го пропъди.
Все пак не отваряше очи и мислеше, че той наистина е там, а не че просто чува гласа му.
- Ти нищо не знаеш. Правилно е. Ще ми помогне. Други са го правили и знам, че им е помогнало.
Е, надали е било точно заради това, но.. Всеки с желанието си. Шираюки не искаше тепърва да губи излишно време в изучаване на дори най-дребните неща в света и едновременно да се чувства като пълна идиотка.

[Нивън Райз]

Момичето усети ръката на Нивън върху рамото си,а след това чу отново гласът му:
-Докато съм тук няма да успееш да преминеш в друго измерение освен в това в което си. Това което се случва там няма да можеш да го понесеш и е много по - голямо от теб.

След като гласът каза това всичко затихна. Всички това беше заради знаците които Нивън беше поставил на момичето.

[Sode no Shirayuki]

- Махни се, Нивън. - заговори му спокойно, но и някак настойчиво.
- Мога да го понеса. Някой ден самата аз ще отида там, но няма да е сега. Ще съм сякаш на границата. Просто ще се свържа с предците си и ще ги помоля за помощ, за съвет къде да намеря желаното нещо. Така че ме остави сега.
Отпусна се назад, така че да легне по гръб на тревата. Леко отвори очи с надеждата като се огледа да не види Нивън наоколо. Искаше да я остави да направи каквото си е наумила.

[Нивън Райз]

Тя определено не видя Нивън,но дочу нещо като мрънкане на Нивън:
-Да бе ако до тогава има къде да се върнеш.

След като каза това момичето усети,че нещо минава през нея и отново се чу гласът му:
-Прави каквото искаш.

Усети се лек ветрец и вече нямаше какво да тревожи момичето.

[Sode no Shirayuki]

- Надявам се да има. - прошепна тихо момичето с лена усмивка и надеждата, че Нивън няма да си хване пътя нанякъде.
Все пак се съмняваше да се забави много. Може би няколко часа. Съмняваше се времето да минава чак толкова бързо на границата между двата свята.
Шираюки затвори отново очи и се отпусна. За момнт всиките й сетива сякаш не усещаха нищо - не чуваше нищо, не усещаше нищо наоколо, логично и не виждаше нищо.

Отвори очи - всичко бе същото, но й се струваше като на сън - унесено и някак нереално. Изправи се и се огледа наоколо. В близост видя неясна фигура, някак бледа, подобно на призрак. Фигурата се доближаваше, изязняваше се, добиваше плътност. Бе мъж на годинки, с побеляла коса, но с видима енергия в изражението му. Юки позна лицето му. Бе го виждала като малка на старите портрети вкъщи и се водеше за нейн пра-пра-пра-не-нам-си-колко-пра-дядо. Понечи да каже нещо, о той я прекъсна.
- Знам какво искаш, дете.
Дете?! Та тя не бе малка. Не й харесваше да я наричат така. Е, определено имаше огромна разлика между нейните години и предполагаемите негови, но все пак..
- Можеш ли да ми помогнеш тогава? - попита умолително.
- Мога.
Гласът му звучеше спокойно и мъдро, сякаш думите му носеха огромна тежест.
Отвори дланта си пред нея и в огромната му състарена ръка мъждукаше някакви две малки стъклени шишенца със странна, разноцветнацветна течност, в която всякакви нюанси се преплитаха и я караха да иглежда някак хипнотизиращо.
- Мога да ти дам това. Изпий едното, второто дай на друг и постепенно ще приемеш знанията му. Постарай се да не е на когото й да е, да е накой по-мъдър и видял повече. Не се ограничавай само към днешните новости. И друго важно нещо - другият трябва да ти помогне доброволно, а ако не - трябва да го накараш да го изпие и да изядеш мозъка му заледен. Първият вариант все пак е по-подходящ.
Второто наистина й се стори гнусотийка. Не й хареса идеята да хрупа заледени парченца мозък.
- Не искаш да убивам невинни нали? - попита сконузено.
- Не, просто не е вкусно.
След тези думи образът изчезна. Всичко наоколо за момент се разми и стана черно.

Шираюки отвори очи, все още лежаща на земята. В ръката си обаче стискаше нещо - двете малки шишенца. Стана бързо от мястото си и се затича към къщата на Нивън.
- Нивън, Нивън! - развика се още от далече с весел и обнадежден глас.
Не се бавила повече от няколко часа. В краен случай сигурно бе минал ден. Все още бе светло наоколо.
- Нивън, тук ли си?!
Отвори вратата на къщата.

[Нивън Райз]

Нивън беше там и все още спеше. Когато той чу цялата тази шумотевица се размърда в леглото. Не след много дълго се завъртя към момичето,а след това я погледна. Той се изправи в седнало положение на леглото,а след това си потърка очите и погледна надолу,а след това въдъхна и каза сънено:
-Защо си се развикала ? Каква е тази врява подяволите.

[Sode no Shirayuki]

Идеше й да изръси едно "Видях се с дядо", но се ограничи само с весело обикаляне из стаята понеже не можеше да си намери място и повтарянето на "Получи се! Получи се!". Накрая обаче седна на ръба на леглото му, закротвайки се за малко.
- Изпий това.
Подаде му шишенцето с цветната течност. Нямаше търпение да запълни празните местенца в паметта си, а Нивън бе единственият познат наоколо и с достатъчно акъл, че да й даде необходимото.

[Нивън Райз]

Нивън погледна шишенцето,а след това го взе и го вдигна нагоре за да го огледа по - добре. Имаше странен цвят и на Нивън това не му хареса много много. Намуси се,а след това го върна на момичето и каза:
-Това няма да стане. Не ми харесва цвета и всеки нормален човек знае,че не трябва да пие такива работи.

[Sode no Shirayuki]

- Ти не си нормален човек. - разпротестира се момичето.
Нищо нямаше да му стане. Просто малко информация от него щеше да се копира в нейния ум.
- Моля те, Нивън!
Постара се да издокара най-миловидното си и умолтелно изражение.
- И обещавам да съм добро оръжие.

[Нивън Райз]

-Аз мисля,че нямаш друг избор дори и сега освен да си добро оръжие... та ако го изпия аз какво печеля освен,че си добро оръжие?

След като каза това Нивън отново взе шишенцето в ръката си и го погледна надигайки го отново.

[Sode no Shirayuki]

Прав бе. Ако беше лошо оръжие, то нямаше да изпълнява дълга си и можеше дори да не я приемат в света на оръжията след време.
- Затрудняваш ме. Хайде, намисли си ти нещо, все тая.. Просто го изпий. Това е всичко.
Вече нямаше търпение. Дори приготви второто шишенце, за да може тя да изпие съдържанието му в същото време.

[Нивън Райз]

Нивън се намуси,а след това и го върна леко грубо и каза:
-А сега ме кара и да мисля... Аз? Този който е станал преди една минута и който го карат на сила да пие нещо и за което ти не ми даде абсолютно никаква информация. Не става така. Измисли ти нещо и ако ми допадне ще има сделка.

[Sponsored content]