Реката свързваща езерото с водопада

[Admin]

...

[Annie Leonhart]

Ани ходеше по пътеката която рано или късно щеше да я отведе до реката която искаше да види.От някъде бе чула , че там се разкривала красива гледка която може би ще нарисува.Или поне щеше да може да седне и да си почине от ежедневието си.В ръцете си държеше една тетрадка а на гърбът си една малка раница в която имаше бой и четки.Скоро стигна до реката и седна като се усмихна и огледа , след около 10 минути оглеждане намери перфектното място за обекта който искаше да нарисува.Стана като дотича там където трябваше и извади боите като се захвана с рисуването.

[Нивън Райз]

На другият бряг отсреща не много настрани от момичето седеше високо момче с червена коса което си миеше ръцете от кръвта която беше по тях. Течението на реката отнесе кръвта заедно със себе си надолу по водопада,а след това Нивън се наведе към водата и изми лицето си като от там също свали още малко кръв която беше останала по лицето му. Пресегна се назад,а след това взе един нож като също започна да го мие в студената вода.

[Annie Leonhart]

Ани леко повдигна поглед поглеждайки вода , червена диричка сякаш протанцува в водата , погледът и я проследи и в следващият момент видя момчето седящо на брега.Когато Забеляза кървавите шарки по ръцете и лицето му изтръпна.Преглътна като леко се изправи и тръгна да си събира нещата.Нещо проблясна и очите и се спряха на ножът .... момичето изпусна четката си в реката и тя тръгна надолу по реката стигайки до момчето и след това изчезна.
-По дяволите....

[Нивън Райз]

Когато тя изпусна четката си издрънча върху камъните на другият бряг,а след това той спря да си мие ножа като погледна натам,но не видя абсолютно нищо. След това чу нещо не много далече от него. Той се изправи,а след това се огледа,но отново не видя нищичко. Той клекна и доизми ножа си,а след това се изправи бавно и го избърса в дрехите си. Прибра го и започна да прекосява реката. Стига до другия бряг,а след това видя четка. Той я вдигна и я огледа добре,а след това се огледа отново.

[Annie Leonhart]

Момичето бе залегнало зад един храст който едвам я прикриваше.Но един факт бе забравила...Раницата и скиците и всичко остана до камъните и момчето навярно ги бе видяло.Ани леко се огледа супер не можеше да стане по-странен денят...Първо сутринта простотиите на обяд и сега сериен убиец с нож в ръце...
-А сега какво и клоун жонглиращ с човешки органи?

[Нивън Райз]

Когато момичето каза това на себе си очите на Нивън се промениха и станаха драконови,а след това се огледа и докато момичето е разсеяно изчезна от погледа и. След няколко секунди тя усети студената стомана опряна в гърлото на момичето:
-Я да видим какво си имаме тук.

[Annie Leonhart]

Момичето веднага изкриви поглед към момчето който седеше зад нея , стоманата бе опряна до гладката и кожа.Явно днешният ден определено не вещаеше нищо добре и хороскопът отново излъга.Вдигна ръце леко като пусна пистолетът който държеше в ръцете си.
-Аз просто наминавах и си тръгвах таман!

[Нивън Райз]

Изкриви леко ножа така,че да е под ъгъл и го натисна малко повече в кожата на момичето,а след това каза:
-Не ми се струва да си си ходела. Или този храст е твоят дом и седиш с оръжие вътре гледайки ме?

След като каза това той премигна и се чу нещо като  изпукване или по - точно излющване. Това беше защото беше с драконовите очи в момента.

[Annie Leonhart]

Ани беше изтръпнала цялата , ножът бе прекалено близо до нея и това със сигурност не бе приятно.И още повече този мъж беше луд! Кой го е пуснал от лудницата и какво му имаше на очите ?Сякаш бяха като на дракон...Защо все на нея..добре план Б .Момичето нямаше желание да седи дълго време тук , или поне не искаше да рискува животът си.Вдигна ръка като пръстът и мина през острието и една капка кръв падна в листът който държеше.В следващият момент два огромни тигъра излязоха от листа като единият захапа момчето за ръката а другият го събори.Ани скочи веднага и тръгна към чантата си.
-ОТИВАМ СИ!И храстът не ми е дом ти си луд!

[Нивън Райз]

Когато тигъра го захапа кожата му мигновено се превърна в люспи,а след това той се оттласна от земята с помощта на краката и се качи върху тигъра който беше захапал,а след това заби ножа си в главата му като усети,че захапката се разхлабва той си извади ръката от там и се засили към другия тигър,а след това се хлъзна по камъните и го разпори с ножа си. Всъщност това не беше нищо повече от рисунка,но изглеждаха доста реални. Подхвърли ножа си,а след това той се завъртя във въздуха и Нивън го хвана за острието и го хвърли,а ножът се заби точно пред краката на момичето.
-НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИШ !

[Annie Leonhart]

Ани вече беше нарамила чантата си и всичкият си багаж ,спря рязко и отскочи назад поглеждайки момчето.Сините и очи леко протрепераха а тя се изправи като извади тетрадката си и положи пръст на нея.Лек вятър задуха а очите и сякаш се взираха в силуета на момчето.
-Какво искаш?
А след това сякаш всичко наоколо заглъхна , тигрите започнаха да кървят и след това останаха просто няколко петна от кръв.От който се вдигна миризма на умрели и гниещи трупове.

[Нивън Райз]

Нивън се засили и взе ножа си,а след това го хвърли нагоре към момичето и прониза тетрадката която тя държеше и погледна нагоре,а след това каза:
-Ако не престанеш с тези номера ще ти отрежа пръстите. Тогава ще видим какво ще призовеш когато изобщо нямаш ръце и да рисуваш !

След като каза това очите му отново придобиха нормален вид като на човек и загледаха момичето.

[Annie Leonhart]

Ани преглътна като дори не помръдна.Ръцете и леко се изпотиха изпускайки тетрадката която сега бе прободена.Момичето вдигна ръце като леко се усмихна.
-Добре предавам се...какво искаш ? Нека да се разберем като нормални хора става ли?
Момичето явно бе разумно и спря да прави каквито и да е простотии.

[Нивън Райз]

Нивън отиде бавно до ножа си,а след това го извади от тетрадката,а след това погледна ножа,а след това и момичето и се усмихна. Отиде до нея,а след това вдигна ножа като опря върхът му в гушата на момичето и леко го плъзна надолу,но без да натиска,а след това каза:
-Като нормални хора? Забрави ли? Аз съм луд.

След като той каза това посочи към челото си с два пръста и изсвири.

[Annie Leonhart]

По лицето на момичето си личеше , че не беше в най-доброто си състояние.Определено не и харесваше момчето срещу нея и още повече ножът , погледна го леко като поклати глава.
-Е такова аз..нямах предвид това може ли да махнеш този нож от мен? Моля?

[Нивън Райз]

Той направи една одобрителна физиономия,а след това махна ножа и каза:
-Разбира се,че може.

След като каза това отново го опря бързо в нея и каза:
-Да бе... аз да не съм луд,че да го направя. Мисля,че ти си лудата тук. Не наричай никога човек луд когато е опрял нож в гърлото ти и когато при най - малкото движение може да ти го прережи без да му мигне окото.

[Annie Leonhart]

Ани свали ръцете си като превъртя очи.Явно вече и писна да прави каквото и да е.Погледна го спокойно като хвана ножът с ръка и го стисна няколко капки кръв се стекоха по ръката и.Очите и леко сякаш се смръщиха в синхрон с лицето и.
-Сериозно...не ми пука кой е лудият стига вече с тези простотии.

[Нивън Райз]

-Знаеш ли... Този нож е толкова остър,че ако пуснеш коприна върху него и тя падне свободно върху острието ще се разреже на две така,че те съветвам да пуснеш ножът преди да си останала без пръсти,но разбира се това е изцяло твое решение и няма да преча на решенията ти.

[Annie Leonhart]

Ръката на момичето се отдръпна като го погледна повдигайки вежди.Опеделено момчето беше странно от кога не беше виждала толкова странно изглеждащ човек.
-А сега мога ли да си вървя?

[Нивън Райз]

-НЕ !

Заяви момчето,а след това погледна ножа и въздъхна :
-Браво на теб сега ножът отново е в кръв,но този път ти ще го измиеш,а не аз!

След като каза това той обърна ножа хващайки го с два пръста за острието,а след това го подаде на момичето и я подкани с движение на главата си да го вземе и да го измие в реката.Все пак това беше нейната кръв.

[Annie Leonhart]

-Защо аз да го мия? Боже мой измии си го сам той е твой!
Момичето го пипна с пръст и му го побутна .Добре изненадите не спираха , това беше най-странният човек който бе срещала.
-И защо не мога да си тръгна?!?!

[Нивън Райз]

-Бла,бла,бла. МНОГО ВЪПРОСИ ЗАДАВАШ ! ИЗМИЙ ШИБАНИЯ НОЖ !

След като извика това пред лицето и отново го бутна към нея и каза:
-Ножът е мой,но кръвта по него е твоя и не съм виновен аз заради това,че тя е по него. Ти го изцапа ти ще го измиеш!

[Annie Leonhart]

-Тс...
Момичето хвана ножа като отиде и тръгна да го мие в реката.Определено този нрав и отношения не бяха приемливи и приятни.Кой човек би крещял в лицето на другият и още повече...би изглеждал толкова страшно.Вдигна ножът и му го показа.
-Ето измих го..доволен?

[Нивън Райз]

Нивън го взе грубо от ръката на момичето,а след това го огледа от горе до долу и забеляза едно малко петно на дръжката останало. Той отиде до момичето,а след това се наведе и и го показа. Той наклони глава и направи тъпа физиономия,а след това изми дръжката и се изправи избръсвайки отново ножа:
-Аз съм Нивън

[Sponsored content]