Re: Реката свързваща езерото с водопада

[Annie Leonhart]

Ани беше хванала един лист и го омаза с кръвта си от листът се появиха няколко бинта и си превърза ръката.Момичето се изправи като повдигна вежди.Какво общо имаше с този проклет нож..И от къде се появи това лудо копеле..
-Приятно ми е не смятам да казвам името си така или иначе до утре ще си го забравил.

[Нивън Райз]

-Хах добре щом така мислиш...

Той замълча,а след това я погледна и надигна една вежда и каза:
-Чакай малко....

Вдигна отново ножа към нея:
-Сега и късопаметен ли ме наричаш? Първо бях луд,а сега и късопаметен,така ли?

[Annie Leonhart]

Ани изведнъж се удари сама себе си по челото.Сериозно някой я беше проклел..Какво беше това момче което така отчаяно искаше да и пререже гърлото.На кого стори такова зло , че да бъде наказана.
-Слушай сега не те наричам късопаметен или теи на татъка.Просто светът е голям градовете са големи и надали ще се срещнем отново!

[Нивън Райз]

Нивън поклати глава,а след това каза:
-Аха каза селската пръчка и се изфръцка ! Е добре. Щом не искаш да ми кажеш името си.... аз си свърших работата тук.

След като каза това се обърна на другата страна и нагази във водата и започна да я прекосява до другият бряг.

[Annie Leonhart]

Момичето леко се наведе като хвана тетрадката си а на нея имаше лък нарисуван леко развърза превръзката си.Определено хората биха били застрашени от това същество което и какво да беше.
-Анни ЛеонХард това е името ми но ще го отнесеш далеч в мрака с себе си.
Изведнъж стрелата се озова почти до гърбът му имаше едвам десети от секундата за да реагира.

[Нивън Райз]

Всъщност не му се наложи и да реагира защото при опасност всеки един рецептор на кожата му се задестваше и всяка една молекула от тялото му се събираше така,че да образува твърд слой кожа който се превръщаше в драконови люспи,а из под люспите се виждаше нещо червено което светеше,но едва ли тя щеше да разбере какво се случва защото той беше с горна дреха.

[Annie Leonhart]

-Боже това не е истина.
Ани тръгна да се озърна да се скрие.Леко си беше луда сама за себе си.Момичето отново скочи зад едно дърво като се почеса зад врата.
-Добре трябва да премисля всичко.
Надникна леко да провери дали си е тръгнал.

[Нивън Райз]

Пред погледа на момичето нямаше абсолютно никой,но тя отново усети студената стомана около шията си,а след това се чу въздушка:

-Дежавю,а?

[Annie Leonhart]

Ани се усмихна като пусна чантата си в краката , поглеждайки назад спокойно.Имаше странно хладнокръвие може би знаеше , че момчето нямаше да вдигне нож срещу нея.Тей де по-скоро да я убие.
-Нещо подобно явно..моля те махни ножа не е приятно.

[Нивън Райз]

-Да,да ДА ! Разбира се щом ме молиш.

Той свали ножа,но направи същия номер като преди и отново го вдигна и каза:

-Ани... ти се опита да ме убиеш току що. Разбираш ли това което направи и това в което си затънала? Затънала си доста надълбоко и трудно ще се измъкнеш. Внимавай какво правиш. Ако бях на твое място щях дори да внимавам с дишането си !

Той изглеждаше доста сериозен докато казваше всичко това.

[Annie Leonhart]

Ани затвори очи като хвана едното копче на блузата си и го разкопча с усмивка.Вратът и се оголи и сега момчето можеше да види всяка една вена минаваща през него.
-Ако ще ме убиваш го направи , защото ме дразниш вече.
Изръмжа като се пресегна и го хвана за яката на блузата му и го дръпна рязко и ядосано.

[Нивън Райз]

Когато момичето хвана Нивън за яката той си измести бавно погледа към ръката на момичето,а след това отново я погледна и поклати глава в знак на отрицание. След това си мръдна ръката рязко и ръката на момичето остана върху яката му или поне една част от ръката и. Другата все още беше закачена за тялото,но за колко дълго?

-Казах ти,че ще ти отрежа ръцете!

[Annie Leonhart]

Момичето извика като кръвта от почти срязана ръка се разплиска навсякъде , момичето отвори очи като изведнъж погледна блокът си кръвта и падна върху листът и след това тя изчезна от погледът му.Усети странна миризма на билки зад него.В следващият момент видя мъж облечен като друйд който излекува ръката на момичето и тя си беше такава каквато преди...
-Добре...хайде да се разберем по човешки...не желая да губя нищо от тялото си!

[Нивън Райз]

Изведнъж момичето усети плесница по лявата буза,а не след дълго и по дясната буза,но Нивън си седеше и не мърдаше от мястото си. След това момичето стана цялото мокро от нищото,а той просто си седеше и гледаше към момичето без да обелва и дума.

[Annie Leonhart]

Момичето се започна да се озърта , не знаеше какво се случва и от къде идваха тези удари.изведнъж се измокри и погледна момчето като присви очи.
-Стига...спри какво искаш от мен?

[Нивън Райз]

Той се засмя,а след това се доближи до момичето и се наведе леко така,че да е на нивото на ухото на момичето,а след това прошепна тихо:

-Събуди се !

След това се отдръпна и тя получи още една плесница от нищото и той този път извика:

-СЪБУДИ СЕ !

Момичето беше се хлъзнало на мокрите камъни които бяха покрити с мъх доста отдавна и си беше ударила главата. Почти нищо от това което тя сънуваше не беше се случило освен онова с тигрите.

[Annie Leonhart]

Момичето отвори очи като рязко се вдигна и удари чело в това на момчето.Хвана се за главата като се огледа.
-РЪКАТА МИ
Огледа си крайниците и тялото и започна да пипа земята.Видя момчето като се стресна и тръгна да пълзи назад.
-Т-т-т-т-т-ти..

[Нивън Райз]

Той я погледна странно и започна да я следи в клекнало положение както си е:

-А-а-а-а-аз?

След това се засмя и се изправи заставайки над момичето и и подаде ръка. Ножът беше забит близо до нея или по - скоро на там на където се запътваше тя.

[Annie Leonhart]

Анни му се усмихна като треперещата и ръка хвана неговата и бавно се изправи.Определено не искаше да стане същото което сънува...или бълнува или видя абе както и да е.
-ъъъ нищо
Засмя се като се почувства сякаш би избягала на някъде.

[Нивън Райз]

Нивън се усмихна,а след това я потупа по главата и каза:

-Ти вече ми каза името си така,че няма смисъл да те питам за името ти. Докато сънуваше ми го каза. Аз съм..

След като каза това той се наведе за да отпие от водата защото беше много жаден.

[Annie Leonhart]

-Разбирам....ъъъ...как се ударих?
Ани погледна камъните като леко пипна главата си в следващият момент усети ужасна болка.Явно отново несъзнателно се беше само пребила.
-Боже...Ъ а ти трябва да си Нивън нали?

[Нивън Райз]

Той се надигна,а след това избърса устата си от водата и каза:

-Да,аз съм Нивън. Май сънува доста страшен кошмар,а? Дори по едно време за малко не се разплака,но вече това е минало. Как падна ли? Докато се опитваше да избягаш от мен се подхлъзна на камъните. Аз те гонех да ти дам четката,а ти призова тигрите които се наложи да убия с ножа си,а след това се опитах да те догоня,но не успях.

[Annie Leonhart]

Момичето вече се чувстваше с раздвоение на личноста.Или пък някаква шизофрения...Въздъхна като леко се чукна по главата.
-Явно започвам да остарявам и съм хванала склероза.Е приятно ми е.

[Нивън Райз]

Той се усмихна,а след това се отдръпна от нея и се наведе. Все четка,а след това и я подаде и каза:
-Според мен си си доста добре. Просто си удари главата. Това е. Пък и си доста красива. Не ми се вярва да си стара. Е не,че не живеят и вещици които правят разни магии за хубост и младост,но това е друг въпрос и се надявам да не си от тях.

[Annie Leonhart]

Ани стана като хвана четката и я прибра в чантата си която беше до нея.Леко му се усмихна и след като чу думите му погледна нагоре.Е явно не само в сънищата и беше дърдорко.
-Мога да те уверя че не съм вещица и че съм съвсем нормално момиче.

[Sponsored content]