Улиците

[Admin]

..

[Black Spider]

Прелетях на високо, отпускайки нишката, на която се люлеех. Освободен, имах време около десет секунди, свободно падане, преди да пусна следващото въже. Изстрелях го със специфичното движение, наследено от Оригиналния Спайди. Дългата бяла паяжина се лепна за една стена наблизо и аз се залюлях, като завих към следващия жилищен блок. Освободих се отново и с леко завъртане се приземих на един от покривите, претърколвайки се леко, само два пъти. Изправих се върху плоския покрив на сградата под себе си и сложих ръце на кръста си. Беше отлинчно... и нямаше кой да го види.
Навъсих се под маската и изпуфтях тихо - тия за какви се мислеха? Още някой негър ли иска да му наритам седалищния мускул - Глутеус Максимус-а?

[Алена Ивашков]

Времето за щастие не бе особено ясно. Слънцето се криеше зад облаците и лъчите му едва преминаваха през тях. И все пак носех чадърче. Не от онези за дъжд, а от по-фините, които бяха специално да те пазят от слънцето. Може би щеше да изглежда странно за хората в сравнително по-мрачно време да се разхождам с нещо подобно, но с бледата си, чувствителна кожа щях да хвана ужасен загар за нула време и да страдам от него поне седмица. Пък и нямаше особено много хора, които да ме гледат като пребозали телета. Улиците бяха почти напълно пусти, а подобно време ми изглеждаше идеално за спокойна разходка. Може би дори щях да си намеря някой заблуден човек за вечеря. Но за сега просто обикалях. Стъпка след стъпка, слушах как токовете на леко задигнатите обувки тропкат по асфалта и звука отеква в тишината.

[Black Spider]

Маската ми се навъси още повече. Какво е това сега? Някакво момиче с чадър, облечено като в последната постановка на Моята прекрасна Лейди, дето на Бродуей си трошат краката да я видят. И това тук? Добре.... може да е трап, ама аниметата са си анимета, а тайванските "момичета" са си... все тая.
Залепих една нишка и се спуснах с главата надолу с леко поклащане и прибрани крака, събрани до мрежата. Поза на някой, който ака надолу с главата.
Провиснах чак до пред самата госпожица и подхвърлих:
- Ъъъм, ако обичате...
И посочих с пръст през рамо към един чернилник в синя тениска (защо негрите толкова обичат синьо?) и голяма седморка на гърба.

[Алена Ивашков]

Честно казано, беше си супер стресиращо някой в такъв прилепнал костюм от трико, напълно покрил тялото му, да ти се спусне сякаш от небето до главата и да ти посочи that nigga over there. Всъщност, изобщо не обърнах внимание на негъра. Поне не и в първите няколко секунди, които бяха заети от това да анализирам какво се случи току-що. И определено си личеше колко съм учудена.
- Ти пък от къде се взе. - изръсих тихо, съвсем идиотски, готова дори всеки момент да го халосам с чадъра по главата, но с затворен щеше да е по-удобно. А тъкмо сега най-малко можех да мисля как да затварям чадъра си.
- Извинете господине, но какво си мислите, че правите! - изведнъж си върнах що-годе обноските, макар и в ситуацията, в която се намирах.
Чудно бе как с такъв чудак висящ до мен надолу с главата можех да говоря културно и да запазвам каквото и да било спокойствие.

[Black Spider]

- Какво си мисля, че... ама и сериозно ли?
Погледнах през рамото към Информатора на Люк и поклатих глава. Нещата се сговняха в движение. Голям майтап, честно.
- Ама, я ела тука...
И без предупреждение я пипнах за рамото и я вдигнах. Изтеглих се с не лоша скорост до горе и я оставих на покрива до себе си. Клекнах на ръба и погледнах надолу. Май брикета не се беше усетил. Добре, че стана бързо. Не исках изцепки. Като например да я изтърва върху него. Или да се усети и да драсне, преди да си е свършил работата.
Погледнах към момичето зад гърба си и подметнах под нос:
- Извинявай...

[Алена Ивашков]

Всичко стана сякаш за секунда и дори на мен ми дойде съвсем от нищото. Докато се усетя вече бях на покрива на сградата. Добре, че до някъде бях свикнала с какви ли не шантави неща покрай Академията, че не показвах кой знае какви реакци на учудване.
- Хей, момченце! - повиших малко тон и размахах пръст насреща му, сякаш бе някое малко хлапе, което тъкмо е сгафило.
- Не те знам какъв си, обаче изглеждаш прекалено ненормално и си позволяваш много!
Скръстих ръце пред гърдите си и го изгледах сърдито. Никой не се откасяше така с морой от кралско потекло!

[Black Spider]

- Мълчи бе - махнах с черна ръка към момичето. Смущаваше ми Интуицията, а и без това долу беше тъпкано с еднакви жители на този квартал. Като мечтата на Лутър Кинг, но с повече swag. Изглежда новата ми позната въобще не правеше разлика между това, че пича долу можеше да има желязо под тениската, точно както четиримата кучи синове, които бяха изпратили да му видят сметката. А моята задача беше да не му видят сметката.
- Виждаш ли онзи там? - посочих надолу, - Онзи със синята фланелка? Това е моята цел. И го искам спокоен, защото ако усети, че нещо не е наред, ще си драсне на някъде, преди да кажем думата Шуарама. А ако побегне и го почнат да го стрелят, ще трябва да му спасявам дупето.

[Алена Ивашков]

Просто седнах на земята, така де на покрива, и уж заинтересовано заслушах обяснението на костюмирания.
- И ти се явяваш в ролята на супер героя, облечен в глупаво трико и спасяващ хората?! - изгледах го някак недоумяващо.
- Направо да си беше взел и онзи тук. За какво ме разнасяш мен сякаш имам нещо общо с цялото това нещо?
Намръщих се. Можех съвсем спокойно да съм си завърила вече разходката, да съм хапнала набързо и вече да съм си вкъщи, взимайки си гореща вана. А вместо това бях "отвлечена" на покрива на сградата от индивид, пазещ някакъв друг индивид.
- Убий онези злодеите или пък отведи другия човечец на сигурно място. Знам ли. Аз не може ли да си ходя?

[Black Spider]

Ядосано махнах пак с ръка и я погледнах:
- Защо си мислиш, че щом човек се облече в трико и спасява хора е супер герой? Да ти приличам на супер герой? Виждаш ли наметало? А долни гащи върху трикото?
Рязко погледнах пак надолу и подметнах през рамо:
- А, да, тъкмо на време...
После скочих високо и се превъртях във въздуха, преди да изстрелям мрежата си. Дългата нишка се лепна за гърдите на някакъв чернилник в червена грейка и зимна шапка на главата. Дръпнах рязко, повторих движението, за да си придам скорост и краката ми се удариха в гърдите му. Използвайки го като трамплин, аз се отблъснах, събаряйки го на земята. Във въздуха разперих ръце и последваха няколко влажни изстрела. Топки от лепкав флуид залепиха още двама, облечени по същия начин, за тротоара. Приземих се на крака и замахнах с ръка, пускайки дълга нишка, като камшик. Тя се уви около врата четвърти и го изтегли при мен. Стоварих юмрук в мутрата му, гасейки му бушоните. Тялото му се отпусна.
Вдигнах оччи към онзи с тениската и онзи задрънкоти на диалект:
- Лелей, чувече, длъжник съм ти ама мноу
- Не ми благодари, благодари на Мистър Кейдж.
И си отнесох набития човек на рамо като чувал с картофи, оставяйки синята фланелка да се кефи на слънцето. Ииии... хоп, обратно при сладурестата чадърка горе.
- Такаа... та искаш ли резюме на станалото или не те бърка и искаш само да те сваля на тротоара?

[Алена Ивашков]

"Да, приличаш" помислих си, но така и не го казах гласно. Сигурно щях да го обидя ако го бях изръсила така спонтанно и искрено. Пък и някак черния цвят на костюма бе едничкото нещо, което го отличаваше от типичните супер герои.
- При това с екстри. - промълвих вече тихичко щом го видях как се размята на паяжините и вече бе достатъчно далеч, че да не ме чуе.
С интерес обаче наблюдавах заниманието му. Доста бързичко приключи, но това само ме караше да се чудя дали да недоволствам, че забавлението ми свърши, или да го поздравя за уменията. В крайна сметка не направих нито едно от двете, тъй като обратната му поява отново ме отнесе от мислите ми.
Повигнах леко рамене. Дали изобщо имах избор? Сигурно щом вече ме бе хванал тук, щеше да ме накара със или без желание да изслушам някоя сърцераздирателна история.
- Хайде, споделяй. - въздънах.
Очевидно си нямах друга работа.

[Black Spider]

Изръсих товара си на покрива и започнах да обяснявам спокойно, като адвокат.
- Значи... чувала ли си за Люк Кейдж? Пауър-мен? Няма значение, представи си голям негър, ама много голям негър с жълта тениска и джинси и да прилича на боксьор дето много е намразил някого. Та той по принцип би трябвало да си работи като бодигард на разни гангстери, но алчността му не била по-голяма от моралните ценности и започнал да се вихри като супер герой. Има супер-сила и непробиваема кожа. Като ходещ танк, но е по секси от Колоса от Екс-мен. Та той сега е на средата на между две враждуващи негърски банди - Rolling Seven и Park Avenue. Едните са кръстени на улицата, на която живеят, а другите са идиоти. Та, тия мухльовци взеха, че почнаха да се стрелят пред една болница, преди да дойда и да им напердаша дупетията. И така и аз съм вътре в кюпа. Онзи там, дето му спасих живота е информатор за Люк. Малко го ползвах за примамка, ама по-добре да не знае... та да се заемем с спящата красавица тук.
И подритнах жертвата си.

[Алена Ивашков]

Слушах го внимателно и от време на време кимах, създавайки илюзията, че разбирам всичко. А всъщност прекалено многото непознати имена ме объркваха. Нямах спомени дори да съм ги чувала. Или дори да бях, то явно не са ми направили особено впечатление щом не съм ги запомнила. Но пък щеше да е глупаво и аски изтощително да накарам човека да ми повтаря и да обяснява с подробности нещо, което надали щях да си направя труда да запомня. За сметка на това реших да оставя темата настрана, да се направя, че съм разбрала нещата по-добре, отколкото всъщност бях и да се концентрирам върху тялото (надявам се още живо) на донесения мъж.
- Това нещо мъртво ли е? - посочих го.
Наистина изглеждаше като "нещо" - голямо отпуснато туловище, което не проявяваше особени признаци на жизненост. Оставаше този чкостюмирания да е похабил така невежо такова що-годе добро хапване.

[Black Spider]

- Мъртво ли? - намръщих се ядосано, - Ей, аз съм супер герой, забрави ли? А супер героите не убиват.
Вдигнах човека за яката и му плеснах звучен шамар с привкус на симбиотска кожа.
- Ей, ставай, мръзльо, ще спиш в затвора.
Онзи отвори очи и ме погледна, сякаш бях лично Дракула, Франкенщайн и Логан Върколака със зъбобол.
- Аре, пей, какви сте ги намислили и какви са тия шибани простотии, дето ги вършите из целия квартал, че човек не може да си се полюлее на спокойствие.

[Алена Ивашков]

Боят на моменти бе добро решение, но понякога дори той не помагаше. Съмнявах се с един-два шамара да накараш някой затънал до шия в далаверите индивид просто така да си изпее всичко. Прекалено големият побой можеше пък да е съвсем безполезен ако докара подложения на него до безсъзнание. Икушавах се да погледам още малко, чудейки се как ли възнамерява "супер героят" да се справи с това, но в крайна сметка се намесих:
- Не мислиш ли, че опита ти е леко несполучив.
За момент дори ми идеше да се засмея. Заприличаха ми на хлапета в детската градина, едно от които се опитваше чрез шамари да си вземе играчката от другото.
- Мога да го накарам да ти каже каквото ти трябва.

[Black Spider]

Вдигнах озадачен поглед към нея. Говорим за свят където живеят всевъзможни странни пичове. Може пък тя да ми спести време.
- Амиии... никога не ме е бивало по разпитите. Аз съм повече по плетенето и шамарите. И ритниците...
Пипнах го и го врътнах към нея:
- Хайде, накарай кучият син да говори. Защото на мен няма да говори. Когато за последно човек, носещ моя костюм, се появил наоколо, един от техните разправя истории за широка паст със зъби и език, по-дълъг от лакът.

[Алена Ивашков]

- Забелязвам, че не те бива. - смъмрих тихичко.
Все пак да гледам опитите му скоро сигурно щеше да стане досадно. Пък и бе нищо работа да накарам някакъв си човечец да се разприказва.
Станах от мястото си, някак бавно и лениво, правейки няколко крачки към едва държащия се на краката си мъж. Добре, че все още бе леко приведен и отпаднал, така че да не ме кара да се чувствам прекалено дребна на фона му и да не се налага да се повдигам на пръсти, за да съм лице в лице с него. Вперих поглед право в неговия.
- Отговори на всички въпроси, които този костюмирания ще ти зададе.
Мъжът кимна. Очите му бяха някак замъглени, а погледа - унесен, дори замечтан. Внушението бе в сила. Обърна се към Паяка, очевидно очаквайки въпрос. А аз се отдрупнах отново няколко крачки назад, оставяйки тези двамата да си решават проблемите.

[Black Spider]

Изгледах я с подозрение. Да не беше телепат? Или това беше някое магическо до-хики, дето ги пробутват напоследък като много модерно? Във всеки случай действаше, за това да махнем с ръка и да преминем в режим на разпитване.
На кратко - един от Седмиците беше пречукал братовчеда на водача на Парк Авеню. Онези си бяха отмъстили, после онези отмъстили за отмъщението и докато се усетиш, всичко се било оплексало до нивото на гангстерска война. Много готинко.
Спуснах пиЧА на една нишка до долу, за да си възвърне малко разсъдъка. После я погледнах с леко озадачен вид:
- Благодаря... не сме се преставили. Аз съм БАт... Искам да кажа, че аз съм Черния Паяк. Малко сгреших човека, няма да се сърдиш.
Протегнах несигурно ръка и почувствах лепкаво дръпване. Изглежда костюма не беше очарован от идеята да се докосват с Новата ни позната.

[Алена Ивашков]

Не дадох обяснение как постигнах моментален успех, а и за щастие костюмирания не поиска такова. Явно и двамата имахме достатъчно свои собствени странности, че да се интересуваме от тези на другия. Това определено доста ме устройваше.
- Черния паяк. - повторих тихичко на самата себе си щом той се представи.
Изражението ми отново издаде леко учудване. Предполагам, бе просто прозвище, но все пак ми се стори някак необичайно. Но пък му пасваше - хем на цвета на костюма, хем на триковете, които преди малко показа.
- Аз съм Алена. - споделих и аз името си, но интерсът и любопитството ми ме накараха все пак да попитам:
- Нямаш ли си нормално име, а не просто прозвище?

[Black Spider]

Вдигнах рамене и погледнах на страни:
- Толкова време не съм свалял костюма, че не помня как се казвам. Викай ми Флаш, това е името на човека, от когото ние двамата сме направени... или по-точно това е човека, който бях преди да се облека във това... аве, сложна работа, нали знаеш... психологически проблеми, свързани с това да си супер герой. Радвай се, че не съм толкова побъркан, че да се разхождам с електрическа резачка и саксия на главата. Защото и това съм виждал...
Въздъхнах и погледнах надолу:
- Искаш да те сваля долу и повече да не се виждаме, а?

[Алена Ивашков]

Някак обяснението му съвсем привлече вминамието ми, въпреки опита му накрая да замаже положението с някакви увъртяни глупости. На мен обаче ми бе достатъчно да се концентрирам над първото казано изречение, че веднага да започна да обмислям чутото. Дори унесена в размисли съвсем пренебрегнах предложението да ме свали от тук. Не че иначе не можех да си сляза и сама.
- Интересно. - промълвих тихичко.
Запристъпвах набързо до Паяка, така че да съм достатъчно близо до него, а чадъра отпуснах леко зад гърба си с опряна дръжка на рамото си, че да не ми пречи пък и да не халосам човечеца.
- От кога казваш, че не си свалял това нещо?
Протегнах леко ръка, канейки се с едно пръстче да докосна костюма.

[Black Spider]

Костюмът моментално реагира. Чу се силно шльокаво звуче, като от триене на слузести предмети един в друг. Черната материя просветна на светлината и се отдръпна, за да оголи кожата отдолу, хвърляйки мастилено-сини отблясъци. Изглеждаше сякаш не искаше да бъде пипана. Учудено изгледах оголената кожа.
- Ъм, никога не е правил така. - промърморих недоволно и гопогледнах. - Какво го прихваща. Обикновено не ми дава даже да пия през маската, а сега не иска да те...
Погледнах я сериозно и изстрелях:
- Да не си нещо опасна, ей? Ако ме опариш, ще ти се разсърдя, ама много, да знаеш.
Огледах ръкава си и насилих костюма да затвори пролуката.
- Задник... подхвърлих по адрес на костюма и продължих. - Значи приеми го така. Аз съм Паяка. Черния Паяк. Започнах съществуването си от както този костюм се сля с Флаш Томпсън. Ако го махна, няма да съм аз, а Флаш. А не мога и не искам да го махам.
Боцнах с пръст символа на гърдите си.
- Така че ако ми викаш Флаш, няма да е напълно вярно. И ако сме честни... нося го от около две години. Имах време да се запозная със всички супер герои, за които само съм чел във вестниците до сега. И с другите Спайдърмени...

[Алена Ивашков]

Стреснах се при тази реакция на костюма, но не помръднах. Само зениците ми леко се разшириха под действие на учудването, но за секунда и това премина. Значи гадинката си имала собствено мнение. Вече ставаше наистина любопитно.
- Хей, не съм опасна! - възразих венага щом чух думите на Спайди.
Направо ме засегна. Та аз бях толкова добро и невинно момиченце. Не наранавях хората, освен когато не се налагаше да похапна, но дори тогава не бе болезнено, а дори доставяше удоволствие.
- Виж, не паря.
За да потвърдя, леко докоснах кожата му на оголеното място, но после ръпнах ръката си и тъмно тогава костюмът отново го покри. Все пак соатанах намръщена, все още изглеждайки засеганата от леко грубото отношение, предимно от страна на костюма.
- Сега спокоен ли си.. Паячко?
Ето как щях да го наричам! Звуеше забавно.

[Black Spider]

Паячко ли? Дори очите на маската се разшириха от учудване и известна доза възмущение. До тук с уважението към героя.
- Моля!? - изръсих недоволно и я бутнах по носа с два пръста. Костюма не се отдръпна. - Така значи, хубаво. Аз бък ще ти викам... как да ти викам?
Втренчих се в нея и започнах да ровя за ума си за нещо саркастично. На Старк му идваха от раз подобни коментари, а аз сега се давех в собственото си възмущение.
- Няма да ти викам никак, защото съм джентълмен.

[Алена Ивашков]

Дори не отстъпих назад щом ме докосна. Само се смръщих, недоволна, че ми пипа носа.
- Или защото няма какво да измислиш за мен?
Скръстих ръце пред себе си и го изгледах критично. Това обаче трая прекалено кратко време. Изби ме на смях и не можах да се сдържа, представайки си как навярно изглеждаме погледнати отстрани. Държахме се като хлапета.

[Sponsored content]