Re: Улиците

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 4:16 pm

Лицето ми избяга в режим много мрачен и готин тип, като прескочих готиния.
- Томпсън беше войник. Краката му бяха отнесени от противопехотна мина. Съединиха го със симбиотичният организъм, който Спайдърмен Оригинал беше донесъл кой знае от къде. Надяваха се да се получи невероятен по своите способности и възможности войник от един инвалид. В резултат на това, аз се появих - съчетанието от двамата. Бях американската мечта за супер герой, докато не поех по собствен път. Никой не можеше да ми каже копче - аз бях свободна личност и можех да откъсна главата на всеки бюрократ, който се опита да ми се репчи. Сега съм само аз. Това е - чисто и просто, като къпано ню йоркско ченге.

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 6:39 pm

Историята му ми се стори едновременно натъжаваща заради участта на войника, но и някак оптимистична поради шансът, който костюмът му е дал, макар и полученото объркване с комбинацията на личностите. Но може би на Спайди именно тази комбинация му харесваше.
- Ако имаше шанс Томпсън да се оправи, имам в предвид напълно, би ли разделил костюма и тялото му и би ли бил отново .. него?
Може би самата аз не се изразявах съвсем правилно, тъй като наш Паячко доколкото разбрах бе трета личност, получена от комбинацията на предишните две. Подобно нещо навярно значеше той да изчезне и да се върнат обикновения човек и странния костюм. Но все пак не се стърпях и изръсих въпроса.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 7:09 pm

- Помисли сама - свих рамене, - Ако се разделим с костюма, няма да съм аз. Ще спра да съществувам. Фактически ми предлагаш самоубийство.
Станах от мястото си и бръкнах с ръце в джобовете си малко унило. Вероятно товА беше да съществуваш. Инстинктът за самосъхранение те кара да избереш вечно мъчение и имитация на живота, пред това да си мъртъв.
– Хайде да се поразходим, не искам да седя тук повече. Ако си се нахранила, де. Можеш да вземеш сандвича със себе си.
И грабнах чашата си. Сега за отмъщение щях да скърцам със сламката в отвора, докато получи гърчове на мозъка.
- Да се насочим към парка. Докато не видя онези двама вагабонти да влизат в къщурката при Кейдж, няма да ми даде мира. Нали знаеш - С Голямата сила идва и голямата отговорност и момичетата с прилепнали кожени дрехи, които не можеш да пипаш...

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 7:14 pm

- Извинявай. Нямах това в предвид.. просто.. стана ми инетерсно. - взех да мърморя докто той не предложи да си тръгнем от тук и с удоволствие приех предложението.
Тъкмо се измъкнах от продължението на извиненията и мрънкотенето. Дори вече почти бях дояла сандвича си, така че достатъчо бързо го привърших съвсем, както и колата си. Беше ми все тая къде ще ходим, така че парка ми се стори нелоша идея.
- Момичета с прилепнали кожени дрехи ли? Къде има такива? А нещо подобно в мъжки вариант няма ли? - взех да любопитствам ей така за разнообразие понеже не го бях правила в последните .. няколко минути.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 7:24 pm

Изгледах я кисело и мрачно промърморих:
- АЗ съм този с прилепналото трико, не ти ли изглеждаше достатъчно прилепнало? А за момичетата - колкото щеш. Никога не разбрах защо супер героините се обличат толкова разхвърляно. Мис Марвъл, Псайлок, Джий Грей... всички те отпорват такива деколтета, че ми трябва паяжина, за да се изкатеря до горе. Ако обаче облечеш така Тор или Фюри, ще ти се ще никога да не си се раждал.Смърт за либидото и хетеросексуалността ти.
Поехме надолу по улицата, заобикаляйки огромни тълпи от хора. Този град беше пълен с толкова много будали, че местните джебчии би трябвало да живеят в палати.То те фактически си живееха - просто крадяха от друг вид джобове и по-надълбоко.

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 7:29 pm

Накара ме да се чувствам леко сконфузено, говорейки за мацки супер герои с големи балкони, открити деколтета и кожени костюмчета. Не знаех дали да се чувствам ощетена или прекалено скромна, обличайки се малко по-..закрито, така да се каже. Но пък не бе особено престижно за морой от кралско потелко да показва ненужна плът. Само измърморих нещо тихичко и пооправих едната презрамка на роклята си.
- Голяма навалица е тук. - изръсих рандом нещо, за да сменя темата за балконите или представата за мъже в прилепнали кожени дрехи.
- Ще се слеем с тълпата или ще си търсим по-забутано местенце?

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 7:43 pm

Блъснах се в някакъв човек, който дори не се обърна да види какво го е ударило. Започваше силно да ми лази по нервите тази тълпа. Сграбчих Алена през кръста и с познатия мокър звук, поех отново униформата на Паяка.
- Ок, стига ми толкова цивилен живот. Обратно на покривите.
Поех нататък с познатото прехвърляне от нишка на нишка. Стараех се да не правя разни лупинги и други подобни, за да не докарам гадене на пасажера си.
След около няколко минути бяхме на покрив, точно където се намираше парка, така че можехме да наблюдаваме колибата на Кейдж. Дали готвеше вътре? А къде ходеше по нужда?...... Няма да стъпя в този парк.
- Извинявай, че така те повлякох така, но не обичам контакти с тъпаци. Алергичен съм към простотии.

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 7:49 pm

Въпреки, че не се стигна чак до гадене, леко ми бе замаяно от това премятане из възуха по паяжини. Не бе лесно за някой, който е свикнал да се придвижва по земя. Но поне пък от покрива се откриваше симпатична гледка и можех да наблюдавам какви ли не инивиди долу в парка.
- Няма проблеми. И аз не съм им голяма фенка.
Седнах на ръба на покрива и започнах да следя с поглед произволно избрани хора.
- Хей, какво ще стане ако онези шантави гангстери не успеят да се разберат помежду си?

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 7:59 pm

Махнах с ръка, докато се настанявах на ръба на покрива, за да си клатя краката. Щеше да е забавно да можех и да плюя по хората долу, но нямаше да остана незабелязан.
- Ако не се разберат, няма и да излязат. Люк не се е трепал седмици на ред за да ги остави да се стрелят, сякаш нищо не е станало. Аааа, за вълка говорим.
Докато говорех, вратичката на подобната на бойница кула в средата на парка се отвори и на вратата застана Люк Кейдж с обичайната си жълта тениска и мускули. Изглежда чакаше момчетата от двете банди да си донесат дебелите задници тук, за да може да започне операцията си. А ние щяхме да гледаме домашна харлемска версия на Хамлет с много мъдрости, задигнати от улицата и мозъчна мисъл...

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 8:24 pm

Още малко и очаквах да ми каже, че ако не се разберат ще им тегли ножа (или паяжината) още преди да са понечили да тръгнат нанякъде. Така де, освен ако самите те не започнеха да се избиват. А вече усещах, че скоро ще дойдат и интересната част, предполагам, щеше да започне. Или поне доколкото интересен можеше да бъде преговорът между гангстери.
- Предполагам, че няма да се набутаме някъде при тях, нали?
Поне аз препочитах да си гледам от тук и да не правя нищо освен ако не стане напечено.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 8:34 pm

- Не се бой - подхвърлих нехайно и се протегнах. Взе да ми доскучава тук горе. - Аз не съм по приказките. Кейдж обае ги познава, знае кои са, къде живеят, с кого са отраснали. Ще намери общ език с тях и ще знае как да ги накара да се разберат. Ние само сме тук за всеки случай... капиш?
Като по команда двамата лидери се появиха. Дойдоха с цял конвой от собствените си биячи, огромни и почти еднакви на вид момчета, високи като Майкъл Джордан и яки като Майк Тайсън с бейзболни бухалки и мръсни изражения. Двете груби се появиха в двата края на парка и пуснаха лидерите си да се приближат до убежището на Кейдж. Там те се срещнаха с черния супер герой и след като се здрависаха с него се скриха вътре. А двете групички се разделиха и поеха в обратните си посоки. Поне имаха достатъчно доверие на Люк, че да са сигурни, че никой от двамата лидери няма да пострада, щом той е с тях.

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 8:43 pm

- Ама мен не ме е страх. - измърморих възмутено, докато той си обясняваше останалите неща.
И все пак препочитах да не се налага да се намесваме. Е, не се притеснявах от още малко допълнителен екшън, но нещо гангстерите не ми допадаха особено много. Бяха прекалено груби и цинични в лицето на изискана и културна личност като мен (добре де, малко послъгах).
Загледах се право напред, следейки хорицата там долу с поглед. Дори станах още по-нахална. Напрегнах слуха си. Бях вампирче все пак и се чудех дали не мога да подочуя нещо от разговора им, макар и от толкова високо.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 8:54 pm

Прозях се под маската и потрих ръце. Чу се звук като то триене на гума върху лист хартия.
- Е, предполагам, че работата ни тук е свършена. Предлагам, да направим някоя вандалщина и да обвиним тия момчета. Навита?
НО усмивката ми се смръзна. Усетих нещо. Паешката ми интуиция реагира ярко с явно доловимо гъделичкане в тила, сякаш някой пускаше той през главата. Потреперих като при втрисане, когато си болен, и се огледах.
- Нещо не е наред. Опасност...

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 9:03 pm

Вече замислях каква да е вандалщината когато Паячко реши напълно да провали спокойствието ни с тази негова интуиция. Надеждите ми всичко да мине спокойно се провалиха.
- Да не чакаш да завали? Хайде, отивай да видиш какво става. Така и така си по-бързият в придвижването.
С тази паяжина щеше да е долу за секунда. Аз щях да стигна по нормалния начин (демек по стълбите на сградата) ако се наложи.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 9:10 pm

Замахах с ръка, за да я накарам да замълчи, сякаш говореше по време на централната емисия на новините.
- Не, не е от вътре. Нещо наоколо не е както трябва... почакай, да разбера от къде идва...
И тогава ги видях. Първо, бяха облечени в черно. Второ - бяха бели. Рядка гледка в Харлем, знам. Но ето ги момчетата там с вид на сериозни пичове и с доста сериозни пушкала на рамо.
- Мамицата му...
Скочих долу и се залюлях в движение. Връхлетях върху тях или по-скоро към тях в стремеж насочен към това да има върху.

by **Алена Ивашков** Сря Мар 26, 2014 12:22 pm

Щом това учуди Паячко, представете си какво ми беше на мен. По време на преговори межу черни да се появят белчовци с оръжия. Но можеше и малко екшън да се окаже забавен и да се окаже, че от мен има някаква полза. Затова набързо се постарах да изляза на улицата. Претичах по стълбището на сградата, обаче се постарах да се шмугна така навън, че да съм един вид откъм гърба на придошлата група от въоръжени мъже. Ако се наложеше една изненада щеше да е от полза.

by **Black Spider** Сря Мар 26, 2014 2:23 pm

Понежеимах пряк път към тълпата урунгели пред себе си, имах повече време да действам. Спуснах се пряко напред с изпънат крак, за да ги помета. Единият ме видя и се наведе, което изглежда беше знак и за останалите. Те отвърнаха на огъня... с огън. Щом се залюлях над тях и продължих нататък, те вдигнаха познатите на всички почитатели на Counter Strike М-16 пушка със заглушител. Бях засипан с тънички писукащи изстрели. Само скоростта с която се движех, ме предпази да не бъда надупчен в гръб. Продължих залюляването почти до отвесно положение и се пуснах, правейки серия кълбета назад. Разтворих тяло отново, за да премина в свободно падане и пуснах нова нишка за да повторя залюляването. Това обаче беше очевиден ход и предположих и то с право, че те ще са подготвени за него. За това смених тактиката в последния момент. Пуснах нишката на половината път и краката му се удариха в тревата на парка.
Преди да разберат, защо съм се пуснал, отскочих отново, завъртайки се спираловидно, за да изстрелям една нишка към първия от групата. Тя се лепнах за гърдите му и ми позволи да се издърпам към него. И, естествено, аз се плеснах в него като тиган в лицето на котарака Том. С тази разлика, че имахме жестоки резултати от две пети в слънчевият ти сплит, забили се с почти 60 километра в час... или мили, де да г знам тия простотии, дето ги мислят амерканците с техните инчове и булшитове.

by **Алена Ивашков** Сря Мар 26, 2014 2:48 pm

Понеже всички бяха вперили погледи в паячко, успях да се придвижа тихичко и незабелязано до един от последните младежи в кюпа. Дори той ме видя чак когато леко поставих ръка на рамото му и се облегнах на него.
- Хей, момче, някакъв проблем ли има тук?
Гледаше ме с объркан и неразбиращ поглед, но най-важното бе, че без проблем се взирах право в неговия поглед.
- Мисля, че проблемът идва от твоите приятелчета. Трябва да се погрижиш за това.
Ако щете ми вярвайте, но този трик проработи и върху още трима-четирима, така че скоро в задните редици се породи достатъчно голям конфликт, който не само, че включваше бой между съюзници, но и отвлече вниманието на онези по-напред, с които Паячко се занимаваше.
Е, можеше и да не съм склонна към насилие и да не желая да убивам, но пък бях достатъчно добър подстрекател. Сега ми остана само да се дръпна малко по-далеч от боя и мелетата, че да не отнеса накрая някой куршум.

by **Black Spider** Сря Мар 26, 2014 3:46 pm

Както винаги в такива случаи, като почнат да се трепат, пичовете, стрелят, ръгат, бият... и накрая, кой ще остане да разпитваш повече. За това изчаках да се набият и скоро седем тела се търкаляха на земята, а последния от ротата се оглеждаше като куче, на което си му взел паницата, докато не гледа. Пуснах няколко изстрела мрежа отгоре му и го лепнах за стената на блока. Той се подърпа малко и се успокои.
- Тия момчета са професионалисти. - посочих очевидното и се приближих до човека. От джобовете му се бяха изнизали разни хартии. Сред няколко невзрачни неща наоколо плюс... снимки.
Вдигнах ги и ги показах на Алена.
На тези снимки ясно личаха лицата на двама много познати чернилки - лидерите на двете враждуващи банди.
- Глей, кооо стааа, брато - подхванах с негърски акцент, - Цялата ни работа до тук е било манипулация на някакъв кучи син.
После се обърнах и поех към куличката на Кейдж.

by **Алена Ивашков** Сря Мар 26, 2014 5:32 pm

Щом всичко затихна, повечето се бяха избили взаимно, а Спайди си бе хванал заложник, най-накрая можех отново да се доближа към мястото на действието. Издичках бързо до паяка и огледах заловения, а след малко и снимките, които се изръсиха от джоба му.
- Тръгнали са след нашите гангстерчета? Но защо?
Позамислих се малко. После обаче ми хрумна идея за нещо, вече изпитано веднъж и напълно успешно.
- Ще го разпитваме ли този? Може отново да стане по бързия начин.

by **Black Spider** Сря Мар 26, 2014 5:39 pm

- Зарежи простотиите, тези няма да са полезни. Някой е платил на друг, да каже на трети, че четвърти е поискал нашите момчета мъртви. Ела да кажем на Люк вместо това....
Докато двамата с Алена се приближавахме, вратат се отрвори. Двамата водачи и самият Люк излязоха. Люк изглеждаше по-уморен, от колкото някога го бях виждал, а онези двама мухльовци изглеждаха като скарани деца. Може би беше заради устните, те изглеждаха ужасно нацупени.
Накрая водача на седморките се обърна и посочи с пръст Кейдж, който май се беше опитал да го накра да разбере положението, но дори супер герой не може да разбие дебела улична глава:
- Можеш само да говориш, Кейдж – отвърна той, - Приказваш, прикаваш... но всеки супер герой, когото съм срещал ме е ползвал за боксова круша.
Кейдж изглежда му дойде много, защото разпери ръце и се озъби на Седморката:
- Ей, Брато, нали имахме сделка....
- Майната им на твоите сделки, - намеси се другият грамаден чернил, водача на Парк Авенютата – Аз тряб’а да пра’а, квото тряб’а да пра’а. С мен или без мен, моите момчета, ще отнесат седморките!
Последното изречение беше изкрещяно, докато той изваждаше иззад гърба си патлак с размерите на мако оръдие. Изглежда другият задник беше подготвен за същото, защото моментално бъркан зад своя гръб и извади подобно парче, с размерите на не толкова малка гаубица.
Кейдж застана между тях и вдигна ръце, крещейки:
- Казах без оръжия!

by **Алена Ивашков** Сря Мар 26, 2014 5:59 pm

Човек не можеше да се наслади на малко спокойствие и екшънът започваше наново. Случващото се само утвърди мнението ми за гангстерите - нервни и избухливи, но и ме научи, че във никакъв случай на тях не трябваше да м се вярва. Очаквах всеки момент да дотърчат бандите им и да започне нова стрелба.
- Хей.. - сръгах Паячко, за да привлека вниманието му.
- Да се пробвам аз да ги усмиря малко?
Бях сигурна, че ще се получи, но все пак не исках да се мешам в на Кейдж работите без разрешение.

by **Black Spider** Сря Мар 26, 2014 6:07 pm

Поклатих глава.
- Не, по твоя начин само ще ги прецакаш. Иди, говори с тях. Те мислят. Можеш да ги накараш да се обединят.
Пъхнах снимките в ръцете ѝ.
- Теб ще те послушат. Понеже не си супер герой, който ги е бил, сигурно повече ще те слушат от колкото мен или Люк. Просто им кажи истината.
Посочих първо снимките в ръцете ѝ, после към групичката наритани наемници в края на парка.

by **Алена Ивашков** Сря Мар 26, 2014 6:28 pm

Кимнах одобрително. Може би бе прав. Затова се запътих към мъжете.
- Хей, момчета, спрете за малко.
Заех мястото na Кейж между двамата. Леко повдигнах ръце пред себе си, показвайки им, че нямам нито оръжие, нито възнамерявам да предприема опасни действия.
- Ще ме изслушате ли?
Мъжете ме гледаха учудено. Явно не очакваха да се намеси момиче, особено непознато, за което дори не бе сигурно дали е супер герой. В крайна сметка кимнаха и за момент свалиха оръжията си.
- Наистина ви съветвам да се опитате да се помирите. Не, не го казвам, защото на мен или на нас ни е изгодно. Казвам го за ваше добро.
Вдигнах снимките, за да им ги покажа. Определено можеха да рапознаят самите себе си на тях.
- Намерихме ги в един от мъжете, част от някаква американска групичка, идваща насам. Не бяха никак добронамерени и определено се бяха заредили с доста оръжия. Обезвредихме ги, но очевидно бяха тръгнали след вас. Не се съмнявам, че ще се върнат отново и ще бъдат повече и по-подготвени. Съветвам ви да го обсъдите и да предприемете нещо заедно. Изглеждаха като сериозна заплаха.
Погледнах обнадеждено към Кейдж, търсейки одобрение. Все пак мъжката дума на доверен човек определено щеше да звучи по-тежко и съвсем да ги убеди.

by **Black Spider** Сря Мар 26, 2014 6:38 pm

Двамата кретени престанаха да се джавкат. От една страна - защото думите на Алена бях чистата истина, от друга - защото ако не се стегнеха, Кейдж Щеше да ги пипне зад вратовете като кученца и да ги тръска, докато им изпадне самоуважението.
Двамата се спогледаха и единия подхвърли:
- Това е една скапана каша...
Другият му припя в съответния стил:
- Изглежда няма друг начин да свършим тая гадория.
Двамата се изгледаха с недоверие, после си стиснаха ръцете и чукнаха юмруци. Обърнаха се към нея и почна първият:
- Ако някога имаш нужда от Седмиците, ние ще сме там.
- Същото се отнася за Парк Авеню - допълни вторият.
Двамата изглежда виждаха в нея ново начало, напълно различен супер герой... или може би не виждаха никакъв супер герой, а просто им беше дошъл акъла в главата, разбирайки, че през цялото време са се били едни с други, докато белите бяха дърпали конците.
Скоро двамата се разделиха и поеха обратно и се спогледахме с Люк:
- Ама от къде я изрови? - изтърси той с вид на ударен с парцал.
- Първо ѝ кажи браво - подхвърлих ехидно, докато я издърпвах. Не му знаех адетите на този грамаден негро.
– Отлична работа - казах доволно. - Нощта не е отишла напразно. Сега имаме нова задача - познай каква.

by Sponsored content