Re: Улиците

by **Алена Ивашков** Вто Апр 08, 2014 10:56 am

Чувствах се прекалено.. не на място. Любовните истории на Спайди с котенцето хич не ме засягаха. Това си лишече и по погледа ми, изразяваш някаква комбинация от отчаяние, скука, недоволство и тем подобни негативни емоции. Очевидно само колегата ми забеляза това, а приятелката му изобщо не ме броеше за жива. И може би така бе по-добре. При поредния път, в който Паячко за момент се обърна към мен, се въползвах да му дам знак, че се изнасям отвън и тихичко се измуших към терасата. Дори затворих вратичката след себе си, за да дочувам гласовете им още по-тихо. Не ми бяха нужни излишни чуджи драми.
Зпалих цигара и просто се заблеях нанякъде, чудейки се дали скоро ще свърши сапунената им история и ще намеря нещо съществено за правене.

by **Black Spider** Вто Апр 08, 2014 3:29 pm

Преместих поглед към Алена и вдигнах ръце, сочейки Фелиша като Уил Смит, на едно раздаване на Грамите.

- Гледай я колко е шашава!? Аз исках да бъде супер герой, а вместо това прави мен отрицателна личност.
Махнах с ръка и погледнах Фелиша, която май я избиваше на смях.
- Хубаво, обичам да се кефя. Имам нужда от малко забавление.
- Наистина - зарадва се тя и се втренчи в мен. Аз също я изгледах. Но си замълчах по въпроса, задоволявайки се само да подхвърля:
- Да.
Тя изглежда беше доволна. Отдалечи се от нас и се опря в парапета на терасата си. После се покатери на него. И се изправи:
- Мога да ти дам целия този град! - обяви тя, слагайки ръце на кръста си. - И знам точно от кого да го взема.
Кимнах и погледнах Алена, сякаш и казва: That bitch, for real?
- Ъхъ - подхвърлих, - Едър мъжага, носещ Армани?
- Същият изсмя се Котката. - Трябва само да ръчнем леко, където трябва и огромното му туловище ще рухне от кабинета му на Крайслер билдинг.

by **Алена Ивашков** Сря Апр 09, 2014 3:14 pm

Учудващо бързо изпуших цигарата си. Може би от напрежение или просто от скука. Хвърлих фаса през терасата, изобщо несъобразявайки се в момента с каквато и да било култура, доста нетипичо за мен впрочем, а после се обърнах към събеседниците си.
- Е, сега ще се прави ли нещо с онзи шишко или мислите да обсъдите.. плановете си.. насаме.
Повдигнах леко едната си вежда, а изражението ми придоби някакъв крив и навярно отчаян вид. Щеше да си е чиста загуба на време ако продължавах да дрема наоколо, чакайки ги просто да се разберат.

by **Black Spider** Сря Апр 09, 2014 4:10 pm

Махнах с ръка и се огледах:
- Ама страхотно се уредихме, а?
Посочих момичето със себе си на Фелиша:
- Да не е невидима? Ако ще работиш с мен, ще държим и нея. И без равностни изцепки. Вече достатъчно шеметронщини понесох от теб тази вечер.
Фелиша си замълча. Изглежда беше недоволна, а аз се накефих, че видиш ли, бях успял да я накарам да се скапе.
- Кингпин подготвяше този удар дълго време. Искаше да открадне технологии и важни изобретения от всяко предприятие в града.
- За чий бес?
- Как за чий бес? Това е Кингпин, зъл криминален бос, какво очакваш да прави.
Скръстих ръце и погледнах нагоре към небето:
- Очаквам да си седи на дебелия задник и да яде по 8 пъти на ден, както правеше до сега.
Фелиша се засмя. Не се смееше на мен. Шегата беше тъпа. Просто се радваше, че някой достатъчно ненормален за да облече костюма на Спайди. Беше по-nuts от акото на катерица.
- Новата му цел е Дейли Бюгъл, твоят любим вестник.
Последва паешката версия на facepalm, със симбиотично подсилване. Дже Джона Джеймисън, голямата работа на жълтата преса, посветил живота си на това да мрази Спайдърмен и после всеки дето носи маска. Ненормално копеле.
- И иска да го взриви? Хубаво, аре да го спираме. Скипър, идвай с мен.
И се понесохме на вятъра на паяжината.

by **Алена Ивашков** Чет Апр 10, 2014 2:07 pm

"Ще работим с нея", "Идвай с мен" .. Сериозно ли? Почувствах се като домашен любимец, чиито стопани го разнасяха подире си. Може би щях да съм прекалено странна за домашен любимец, но .. щях да мина за весрия на питбул, който уж си кротуваше, но бе готов всеки момент да те нахапе. Само където бях по-красива от питбулите, но това с хапането си бе вярно. Не, не трябваше да мисля за ядене. Започвах да огладнявам.
Нямаше какво толкова да правя, щом бях така повлечена от Спайди. Само малко обмислих ситуацията, стигнах до извода, че всичко ми е все още тъмна Индия (нормално, никой от двамата не се сещаше, че не съм им запозната с вестниците и дебелите чичковци) и реших в крайна сметка да попитам:
- Може ли едно кратко резюме на бъдещите планове?

by **Black Spider** Чет Апр 10, 2014 5:11 pm

Със засилка се лепнах за отсрещната стена, като дървесна жаба. Обърнах се към нея и въздъхнах. Вече бяхме достатъчно далеч от Фелиша.
- Първо... ще ти с извиня за онази сцена там. Много е гадна на вид, ако я хване ревността. А трябва да се досетиш, че не можеш да работиш с момиче, което прилича на теб...
Погледнах на страни. Костюмът скриваше че се червя като ученика. Не исках да оставям погрешно впечатление.
- Потърпи известно време. Котката не е лоша, но има проблеми с отношенията с други жени. Особено когато става дума за Спайдърмен персоната.
- Що се отнася до нашата стратегия, сега отиваме до редакцията на вестника Дейли Бюгъл и чакаме да се появят копелетата на Кинги. И им се стоварваме като цял тон Тухли.

by **Алена Ивашков** Пет Апр 11, 2014 3:49 pm

Реех си се из въздуха, седнала на диска, и някак ми ставаше особено приятно да го използвам като превозно средство, особено когато се движех плавно, а не правех разни акробатични трикове из въздуха.
- Значи просто трябва да й кажа, че нямам намерения да отмъквам потенциалното й гадже и после да се надявам, че ще ми повярва.
Поклатих леко глава някак отчаяно.
- Това жените са егати и съществата..
Това определено прозвуча глупаво, тъй като и самата аз се причислявах към една от тях, но.. Поне си признавах, че и аз съм един голям шантав образ.

by **Black Spider** Пет Апр 11, 2014 7:13 pm

Направих физиономия, но не можеше да ме види.
- Защо така? Да не би ти да не си жена? Знаеш, не по-зле от мен, че ще ти повярва, колкото на мен ще ми пораснат зъби между пръстите. О, скоро се съмва...
И се съмна. Светлината на слънцето ни обля като прожектор. В града ни може да е облачно, но когато не е, то си е доста голямо НЕ. Покатерих се на покрива на сградата и застанах между две те думи Дейли и Бюгъл на надписа на сградата. Ех, време...
- Не загрявам... - провлачих малко озадачено, - Какво стана? Смисъл, не изглежда да сме закъснели, никой не е пипал нищо, никой не пищи, няма строшени прозорци... да не е станала някаква грешка?
Тогава чух сирени. Множество полицейски сирени, от онези, дето човек ги чува при уличните гонитби. Двамата се загледахме и видяхме колона от еднакви патрулни коли на местното полицейско управление, спуснали се в изпреварване на запад по 42-ра улица.
- Май не тук е искал да удари Кингпин, а? - погледнах другарчето си.

by **Алена Ивашков** Пон Апр 14, 2014 3:04 pm

- Разбира се, че съм жена. - погледнах го някак глупаво.
Нямах мъжки полов орган между краката и определено си личеше по .. балкона, естествен между другото.
- Но поне си признавам, че съм странно животно.
Бърборех си така докато се оглеждах наоколо и заедно с Пачко се опитвах да измъдря защо наоколо не се случва нищо. Сирените в далечината ме накараха да остана нащрек и да вперя поглед натам.
- Хайде, да видим какво става.
И без да го чакам много "подпалих" диска натам.

by **Black Spider** Пон Апр 14, 2014 7:09 pm

Ухилих се под маската и скочих от покрива. Спуснах се по познатия начин след колоната от полицейски патрулки. Изглежда Алена все повече се изпедепцваше в управлението на диска на Маджик, защото вече не се люлееше или губеше контрол над превозното си средство.
Скоро двамата настигнахме колите и се оказа, че те се събират около ниска широка сграда. Там не бяха само полицията. Имаше пожарна и група за обезвреждане на експлозиви. И черни ванове. И мъже в черно. Хора на Кингпин, събрали се около сградата. Познах и сградата. Беше съдебната палата. Много умно от страна на Кинги - да пусне слуха за Дейли Бюгъл а в действителност да иска да изнесе съдебната палата - точно в негов стил

by **Алена Ивашков** Вто Апр 15, 2014 11:15 am

Както се бях засилила имах чувството, че ще връхлетя право на клонингите в черно (да, от такава височина наистина бяха като клонинги - подобни телосложения и тъмни облекла) и да ги ступам набързо. Не знаех обаче дали трябва да им се стоваря така, дали изобщо бе удачно да се отправя към тях или нещо от сорта. Не бях подробно запозната с фактите около Шишко. Затова и спрях, очаквайки план за действие от Спайди или поне някакъв намек какво се очаква да направим. Нали имаше полиция - можеше да оставим на тях да хванат злодеите.

by **Black Spider** Нед Апр 20, 2014 12:54 pm

Групата изглежда ни забеляза, защото моментално премина в защита. Ченгетата наоколо пък изглежда ни се зарадваха, защото отвориха място да се приземим и ни се лепнаха.
- Скипър! - подхвърлих на другарчето си с добродушно сведена глава. - Днес ще имаш шанс да биеш хората на Кингпин. Не знам дали си навита, но да знаеш - аз съм.
Един от полицаите се приближи и ми обясни, че групата защитава сградата от сапьорския тийм, разположен наблизо. Бомбите, които поставили в четирите ъгъла на сградата трябвало да избухнат, без никой да ги забележи, но се вдигнала тревога и всичко живо се хвърлило да ги търси. Хората на Кингпин пък отцепили района около сградата и стреляли по всеки, който се опитал да се приближи до бомбите. Клатех глава. Какво друго може да се очаква от Кинги.
- Е, бомбите са четири. Всеки ще вземе по една, а?

by **Алена Ивашков** Нед Апр 20, 2014 1:06 pm

Новината за бомбите малко ме стресна. До сега дори не си и бях помисляла да обезвреждам нещо подобно, което можеше всеки момент да ми гръмне в ръчичките. Може би щеше да се наложи да импровизирам или да мисля алтернативни варианти. Огледах се наоколо, преминавайки с поглед през почти всяко полицайче наоколо. Удудващо, но веднага щом помолих да ми извикат някое сапьорче, до мен веднага дотърча един от младежите, готов да помага.
- За мен е най-далечната. - заявих смело на Паячко.
Нямаше да ми е проблем, тъй като вече имах и на идея как да се справя с куршумите.
- Ти трябва само да режеш жички. Другото го остави на мен. - изкомандвах сапьора, направо дърпайки го към входа, готова да вляза в сградата с все вратата, нищо че май беше от онези автоматичните.

by **Black Spider** Нед Апр 20, 2014 1:16 pm

Вдигнах палец за да покажа, че съм на ясно и се втурнах в действие. Когато двамата започнахме своето настъпление, момчетата на Кинги откриха стрелба. За съжаление, не бяха кой знае какви стрелци. Дори аз се понесох над тях достатъчно бързо, че само да си похарчат куршумите. От друга страна имаме нова стратегия. Щом мина в настъпление, Алена беше до своята бомба преди да успея дори да стигна до сградата. Учудих се, когато я гледах как занася бомбата на сапьорския отряд, а аз стърчах на покрива, по-навътре, за да не гръмне някой от онези шеметрони.
После нещо се понесе във въздуха. И напредваше към колежката... и то бързо:
- Скипър! - викнах, но съзнавах, че няма да успея да предотвратя сблъсъка. Надявах се само тя да успее да спре противника си.

by **Алена Ивашков** Нед Апр 20, 2014 1:29 pm

Не бе трудно да се придвижвам из сградата. Не можех просто да ибягвам куршумите ида бягам наслуки, тъй като отоварях и за сигурността на момчето, което бях взела със себе си. Имах си своите трикове обаче. Чрез контролът на елементите, използвайки конкретно въздуха, образувах своеобразна стена от сгъстен въздух около мен и сапьора. Благодарение на нея съпротивлението срещу куршумите ставаше до толкова силно, че или направо ги спираше, или ги забавяше достатъчно, за да реагираме бързо и да се поместим от тряекторията им. Няколко от тях успях дори да обърна и със засилка от въздушна струя да запратя обратно към стрелцие, но така и не погледнах дали съм олучила някой и колко съм го ранила. Доста бързо успяхме да вземем бомбата и да я занесем при останалите сапьори. Сотях близо до тях и наблюдавах действията им. Нямаше да е лошо да науча кога каква жичка се реже. Викът на Спайди обаче ме стресна. Не зная дали бях успяла да реагирам навреме на предупреждението му, дори в учудването си не видях какво се бе засилило към мен. Просто иползвах досегашния принцип - силно сгъстяване на въздуха около него, за да го забавя и да се отместя навреме рязко настрани.

by **Black Spider** Нед Апр 20, 2014 1:45 pm

За мое учудване, противникът на Алена се забави във въздуха, достатъчно дълго, за да може тя да отбегне сблъска им. Стрелнах се натам, отнасяйки двама от стрелците долу при засилката си.
Нападателят се беше забавил достатъчно, че да мога да го видя. От начало ми заприлича на Зеления Гоблин, един от многото ми врагове. Проблемът обаче беше, че този беше в черно. Беше един от хората на Кингпин, но стъпил на глайдер, подобен по технология на този на Гоблина. Само че беше по-малко приличащ на прилеп и повече приличащ на самолет със пушки на крилете. Копелето се моткаше из въздуха на спирали, когато се лепнах за него и се помъчих да го сваля. За съжаление, той не беше единствения, който участваше. Още поне седем от тези клоуни се застрелкаха наоколо. Пуснах се и се засилих, закачайки се за една от сградите наоколо, спускайки се към бомба номер две.
- Добре дошла в криминални свят на модерните технологии. - подхвърлих на Скипър-Алена, докато се изравнявах с нея. - Харесваш ли си ги? Можеш да си вземеш един от тях за по-сериозна употреба. Но първо ще трябва да ги набиеш.

by **Алена Ивашков** Нед Апр 20, 2014 2:02 pm

- Това изобщо не ми харесва! - извиках ядосано, наблюдавайки как долитаха още такива гадини.
Нямаха абсолютно никакъв вкус за облеклото си, което освен досадни ги правеше и изключително нелепо изглеждащи. Бях решена да сваля тези недоразумения на модата от въздуха. За щастие любимият ми диск (да, вече официално започвах да го заобичвам) се намираше наоколо и бе склонен отново да ме повози. Вече права, пазеща умело равновесие и очевидно в комбина в превоза ми, бях достатъчно добра въздушна конкуренция на "прилепчетата с къртечници". При това такава конкуренция, която без проблем им създаваше турболрнеция и сериозни проблеми с пазенето на равновесие. Един най-накрая се изръси. Бинго! Но така ставаше прекалено бавно и отегчително, а те бяха инати и не искаха да падат. Подмамих двама подри себе си, карайки ги така да се завъртят наоколо, че накрая да се блъснат един в друг. Сега бе ред на любимия ми трик. Изчаках един да ме настигне и да помисли, че тъкмо ме е хванал. Целта ми - да се приближи достатъчно и да вперя хубавите си очички в неговите.
- Отстрани останалите. - изкомапндвах, а той послушно тръгна да си върши работата.

by **Black Spider** Нед Апр 20, 2014 2:22 pm

Алена изглежда се справяше далеч по-добре от мен. Беше ми неприятно да го призная, но тя можеше да вземе хляба на половината народ в Харлем и Бруклин. Все пак предпочитах нея за партньор пред котката, макар че ако Фелиша научеше, щях да съм първият Спайдърмен на Филийки.
Новият съюзник се правеше на веселия спусък. Праскаше другарчетата си от въздуха и заедно с Алена свалиха групата на земята. Кацнала с новото си другарче, аз се приземих до нея. Бях доволен, че в тази суматоха, бях занесъл поне една бомба на отряда.
- Браво - поздравих я доволен - Не само, че ги наби, но ни и остана един здрав глайдер, който да изследваме.
Взех един разпарчетосан апарат от асфалта. Фелиша имаше информатори тук и там и можеше да ни каже, кой е производителя на тези глайдери. Аз подозирах Оскопр, компанията на оригиналния Зелен Гоблин, но след като Хобгоблина копира стила и оръжията на Норман Осборн, но можех да имам доверие на никоя компания.

by **Алена Ивашков** Нед Апр 20, 2014 4:08 pm

Чувствах се доста доволна от свършената работа. Явно скучните упражнения в Академията за контрол над елементите наистина се оказаха полезни. Скриъстих ръце пред гърдите си и се заоглеждах някак важно наоколо. Прдполагам, че полицайчетата щяха да се оправят с останалата бъркотия. Може би с Паячко щяхме да се забутаме на друго място, където да разучаваме кой е направил онези джаджи.
- Къде точно ще го изследаме?
Или по-скоро къде той щеше да го изследва. А не разбирах от такива неща.

by **Black Spider** Пон Апр 21, 2014 7:26 am

Погледнах я сериозно.
- Да си призная, аз не съм гений. НО съм сигурен, че Фелиша ще намери начин. Нещо против да ѝ го занеса? Понеже виждаш ли, положението леееко се сговня, ако Кингпин има летящи копелдаци със себе си.
Пуснах една мрежа за начален отскок и се спуснах на север, към луксозния апартамент на Черната котка. Не можех дори да си представя какво ще стане, ако Кингпин получи достъп до въздуха. Без преимуществото ми да си хвъркам наоколо, щях да бъда открит за атака от горе. А дори със този костюм, нямах очи и на гърба.

by **Алена Ивашков** Вто Апр 22, 2014 5:45 pm

- Тогава отивай да си поговориш с твоето момиче.
Засмях се и махнах леко с ръка в онзи жест, подканвайки го да тръгва.
- Аз ще съм някъде наоколо, навъртайки се насам-натам. Няма да ходя далеч в случай, че се върнеш бързо.
Не ми се разкарваше отново до апартамента на котараната. Някак имах чувството, че не ми е там мястото, пък и предпочитах малко почивка и .. може би евентуално бързо похапване.

by Sponsored content