Re: Улиците

by **Black Spider** Вто Мар 18, 2014 5:58 pm

Въздъхнах и се обърнах към другия край на улицата. В главата ми бавно започна да се пресъздава потенциалния път обратно. Вече беше време да ида да говоря с господин Кейдж.
- Е, толкова. Ще ти викам Скипър.
Изстрелях дълга нишка до отсрещната стена. Опънах я няколко пъти за да я пробвам. Въздъхнах и се обърнах обратно към Скипър:
- Време е да тръгвам. Да си кажем ли довиждане? Или не искаш да се виждаме? Не бих отказал да те взема със себе си... но ще ми е трудно да те нося. Не е трудно, но е неудобно за дълги преходи.

by **Алена Ивашков** Вто Мар 18, 2014 7:07 pm

- Сериозно ли? - възкликнах.
Скипър.. От къде пък му бе хвумнало това?! И какво ли общо имаше точно с мен? Някак не можех да го асоциирам нито с името си, нито с някоя част от самата себе си или от характера си. Чудно как той си бе наумил подобен псевдоним. Реших обаче, че надали ще има къде толкова да го използва, така че просто го пренебрегнах без особено възажения.
- Ако си имаш някоя важна работа няма да ти досаждам. А за повторното виждане - е, не бих се учудила ако ми изникнеш пак от някъде. - отвърнах му.
Не ми пречеше да се разхождам, нито пък да го приружавам, а камо ли пък да оставя човечеца да си продължи задачите.

by **Black Spider** Вто Мар 18, 2014 8:04 pm

Погледнах я през рамо.
- Какво, искаш да ми кажеш, че не искаш да правиш приключение с мен? Хайде де, няма ли поне малко тръпка в теб? Знам, че не си съвсем обикновена, накара онзи гангстер да се разприказва, това е достатъчно за мен.
Подръпнах още веднъж-два пъти нишката. Не бях сигурен, но ми беше скучно да ходя да правя нещата самичък. Предположих, че няма да има нищо лошо, ако я привлека на своя страна, вместо да стане помощник в нечия организация престъпна по произход и насоченост.
– Искаш ли да те метна до квартала? Ще те запозная с Люк. Ще е много забавно.

by **Алена Ивашков** Чет Мар 20, 2014 3:11 pm

Приключенията, било то интересни или не чак толкова, винаги бяха звучали примамливо за мен. В Академията определено не бяха еженевие, а и винаги носеха големи последици - най-често наказания. Сега обаче нямаше пред кого да отговарям за тях и определено нямаше да изпусна шанса си.
- Не мисля, че точно ти трябва да говориш за моята необикновеност. Обаче няма вяра на тези твои кончета и нямам желанието да ме размятата из въздуха, така че просто кажи къде трябва да стигна и се надявай да не се налага да те чакам там. - засмях се.
Може би просто щях да използвам скоростта си, за да стигна до даденото място, така че зачаках упътвания.

by **Black Spider** Чет Мар 20, 2014 5:17 pm

Примигнах озадачено и си направих въображаемо шляпване по главата. Е, нищо, щом иска да го направи по нейния начин, това си е нейна идея.
- Ей, както кажеш. Значи... две улици по-натам, завиваш наляво, после по първата отбивка докато стигнеш до един парк с малка кула в средата. Там ще ме чака Люк. Аз ще стигна с люлеене... или знаеш ли какво?
Вкопчих се в нея и свалих двама ни на улицата. Извиних се на две на три и се съсредоточих. Докато стоях там, замислено се съсредоточих върху костюма и му заповядах да се промени в нещо, което става по-добре за носене. След около секунди успях да го докарам до вид, който става за цивилна употреба.
Костюмът проблесна в лъскаво мастиленочерно и спря да се движи, оставяйки лъскавото усещане за полиестер. Добре е...
– Как изглеждам? - захилих се глупаво срещу нея. - Вместо та тичаме като идиоти, можем просто да идем до там.

by **Алена Ивашков** Чет Мар 20, 2014 9:17 pm

С интерес наблюдавах промяната му. Честно казано, за момент ми се поиска и аз да имах един такъв костюм. Щеше да ми спести всичките проблеми със стоенето пред огледалото, избора на дрехи и цялото контене, типично за една жена. Пък и очевидно онова трико от преди малко можеше да се превърне в нещо доста по-стилно. Закимах одобрително, давайки на Паячко знак, че определено одобрявам новата му визия.
- Добра идея. Малко нормална разходка никога не е излишна. - съгласих се.
- Значи трябва да вървим .. натам?
Направо тръгнах в посоката, която сметнах за правилна според описанията му от преди малко.

by **Black Spider** Чет Мар 20, 2014 9:55 pm

Поклатих глава.
- Дизайна е перфектен, но цветовия диапазон е снижен до минимума от два цвята. Ще имаш много мрачен гардероб.
Поех бавно нататък, като я изчаках малко, за да ме последва:
- Ами, нали говорихме с негърчето? Сега отивам при Люк, за да му докладвам и той да реши как да действаме нататък. Понеже тази гангстерска война може да продължи и да умират дори свестни момчета, които може да станат свестни, ако напуснат бандата преди някой да им е пръснал мозъка по някоя стена. Да не споменавам, че те първо стрелят и после се прицелват и доста невинни може да го отнесат....

by **Алена Ивашков** Пет Мар 21, 2014 3:35 pm

- Дори тези два цвята са по-добре от нищо. - допълник като заключение на темата за костюма, преди да съм заговорила за мода и да съм го изтормозила до краен предел.
Вместо това започна с не по-малко изтощителни въпроси:
- Този Люк значи е някоя важна клечка щом ще решава такова нещо, а? Що за човек е? Надявам се като ме види да не ме зяпа все едно съм му изяла таратора с вилица и да те разпитва защо водиш трето лице. Хей, това да не би да ти навлече някакви проблеми? Ако е така по-добре да те изчакам някъде да си свиршиш работата и да не се мешам в гангстерски неща.
А може би всъщност бе крайно време да си направя селфи снимка с някой черен, носейки шапка с козирка и надпис Swag, Yolo или нещо такова.

by **Black Spider** Пет Мар 21, 2014 4:17 pm

Поклатих глава.
- Той е сериозен на вид. Ще го видиш. Обикновено прави впечатление на страшен мъжага. И няма проблем да има трето лице. Нови супер герой се пръкват непрекъснато. А и така сме затънали в проблеми, че всяка помощ ще ни е от полза.
Говорех спокойно и леко резервирано, за да не привличам внимание, докато двамата вървяхме по улицата.
- Той не е от шибания тип гангстери. Свестен е, просто лошо начало. Историята му е простичка. Живял е в Харлем и после отишъл в затвора, за нещо което не е извършил. Там му предложили по-ранно освобождаване, ако се навие на експерименти. Сега е огромен негър... с непробиваема кожа и супер сила.
Завихме отново зад един ъгъл и излезнахме точно срещу малкото паркче с нещо като кула в средата. На стълбите ѝ стърчеше именно Люк Кейдж с най-киселото изражение, на което е способен някой.
- Това е Люк - обясних просто и остави костюма да се събере в обичайната униформа на Черния Паячко. Приближихме се по земя до Люк и му представих Алена. Изглежда той не беше убеден, че има смисъл да влача човек със себе си, но му пробутах, че и тя е Супер Човек като нас и по-добре да я привлечем на наша страна, от колкото да я оставим да стане част от някоя престъпна мики-мауска организация.
- Значи искат ето ти причините, а? - мърмореше с дълбок гърлен глас Люк, - Това ми дава идея обаче. Успях да накарам седмиците да се съгласят да започнат преговори.
- Сиреч? - попитах с озадачено изражение.
- Сиреч - продължи Люк, като гледаше ту мен, то Алена, - Сиреч момчетата са съгласни да изпратят шефа си тук, за да говорят за примирие. Това млатене продължава прекалено дълго, те се отегчават и им омръзва да се стрелят и бият. Навих само Седмиците. За Парк Авенютата ще ми трябва помощ. Имам информация, че Седмиците ще нападнат любимото лобно място на водача на Парк Авеню. Една бензиностанция на една улица от сам - ето натам.
Той посочи на страни и продължи:
- Знаеш, че тия момчета не са наистина лоши. Просто са отчаяни, попаднали в лоша компания. Имат нужда от надежда, някой да им каже, че има бъдеще.
- Това ще го направиш ти, човече - поклатих глава в отговор на Люк. - Но да знаеш, че каквото друго поискаш, можеш да разчиташ на мен...
Погледнах към приятелчето си и продължих:
- На нас.
- Браво! - възкликна доволен Люк, - Тогава искам да идеш там и да спреш Седморките дето ще нападнат онази бензиностанция. Знаеш какви са местните - за тях има само една ценност - Респект, уважение. И ако им спасиш пропадналите задници, ще са длъжни да дойдат тук. Просто им кажи да дойдат вечерта. Тук. Без оръжия. Това е...
Примигнах после вдигнах рамене и махнах на Алена да ме последва. Време беше да сме супер герои.

by **Алена Ивашков** Съб Мар 22, 2014 9:14 pm

Стоях безмълвна по време на целия им разговор. Е, може би промълвих едно "Зравей" щом Паячко ме представи, но оставих на него да обяснява къде ме е намерил, защо ме води и нещата, които научи от онзи черния на покрива. Слушайки ги, просто местех поглед ту на единия, ту на другия. Някои от думите им схващах, други не чак толкова.. Абе никак не бе лесно изведнъж да се набуташ в мафиотска среда с бонус супер герои и да схванеш отвенъж цялата плетеница. Смятайте колко заблудена бях в случая щом се сетих да проговоря чак след като с Паяка поехме по пътя обратно .. или по-скоро по някой нов път нанякъде. И на всичкото отгоре по възможно най-глупавия и несигурен начин изръсих:
- Би ли ми обяснил аз как и защо се оказах замесена в това?!
Помогнах му веднъж - ок, нямаше проблеми. Но тои костюмиран индивид изведнъж изръси, че може да се разчита на нас.. подчертавам - НА НАС! А аз дори не знаех какво и защо трябва да се прави. Ужас..

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 6:05 am

Вдигнах озадачено вежди, докато вървяхме нататък.
- Искаш да знаеш как се замеси? Не мога да кажа. Нещата със супер героизма са така. Уж не е твоя работа, а в следващия момент се оказваш затънал до уши. Приеми го, ако бягаш ще си изпатиш повече, от колкото ако се изправиш пред проблема. Пичовете ни чакат, не се шашкай.
Преминахме по тротоарите на отсрещната страна на улицата и после през една много мърлява задна уличка между две сгради, преди да излезем точно срещу една бензиностанция, цялата изрисувана с графити.
Познаваше се, че беше свърталище на Авенютата, понеже техните автомобили бяха черни, с изрисувани пламъци по тях.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 1:44 pm

Възъхнах леко отчаяно. Тъкмо се радвах, че тук не се навъртаха никакви стригои със засилен апетит към знатни моройски личности, а сега се оказа, че ако се опитам да се измъкна от сегашната ситуация, най-вероятно ще ме погнат куп супер герои и гангстери. Какво по-добро от това?!
- Добре, нека свършим с това колкото се може по-бързо и после да отида да се излежавам някъде. Вече дори взех да огладнявам.
Навъсих се. Нямаше да тръгна да хапя хора точно сега, но изобщо нямаше да ми дойде зле ако наоколо имаше някаква нормална човешка храна, която да си взема помежу другото.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 1:53 pm

Махнах с ръка спокойно:
- Хайде да спрем онези чернилки от това да се изпозастрелят. Не се шашкай, ако си гладна, ще вземем нещо след като приключим. Ние ще ги бием малко, ще накараме водача на Парк авеню да се държи прилично и после сме свободни докато стане време за срещата им. Когато всичко това приключи, ще те пусна да си ходиш на свободни начала.
Погледнах я малко притеснено, но се постарах да не ми проличи. Изглежда животът на супер герой не беше за нея. Скучаеше. Обикновено като завлека някого след себе си, той се зарибяваше лесно по идеята и не можех да го отлепя от себе си дори с пушка. А на нея хич не ѝ беше забавно. Май беше грешка да я влача на сила със себе си наоколо.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 2:08 pm

Протегнах се, раздвижвайки раменете и врата си. Чу се леко изпукване по простата причина, че напослеък се бях залежавала прекалено много. Всъщност, някаква физическа дейност нямаше да ми дойде никак зле, било то и това да се сбия с някого. Да го погледнем от добрата страна - като по-малка нямах тази възможност, тъй като ме обучаваха да спазвам етикет, а не да уча бойни техники. Не се притеснявах обаче, тъй като вампирските трокове определено ме караха да превъзхождам някой обикновен гангстер.
- Хайде, казвай от къде започваме. И се надявай да не си скъсам или изцапам роклята, че иначе ти ще ми купуваш нова! - предупредих го, макар и вече да звучах значително по-оптимистично.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 2:17 pm

Вдигнах ръка и посочих напред.
- Там.
Малката бензиностанция с няколко колонки не изглеждаше много впечатляващо, но точно сега Паешката интуиция вдигаше алармата. Посочил бях надолу по улицата където се приближаваха четири високо бръмчащи автомобила. Бяха боядисани в кафяво,цветът на Седморките. Те се заприближаваха напред и аз ѝ махнах:
- Хайде, искам да видя какво можеш. Да ги обърнем, преди да са дошли достатъчно близо и да са почнали да гърмят.
Втуркнах се напред към тях.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 2:28 pm

Останах назад, гледайки недоумяващо как така се втрурна да търчи срещу четирите автомобила. Сега какво - щеше да се разподскача нанякъде, за да не го сгазят, но в същото време да ги шашне малко ли? Подобно нещо изискваше прекалено много енергия за мързел като мен. Затова пък аз си имах своите доста по-елементарни и лесни трикове. Стоейки си на същото място, все още далеч от колите, ено движение на ръката ми бе достатъчно за да накара земята под гумите да се раздвижи леко. Асфалтът се пропука под натиска на надигащата пръст под него и самият леко се издигна. Неравните, остри ръбове, които се получиха, никак не пощадиха гумите на първите две коли. Чу се звукът от пукането им, после триенето в асфалта и неприятното спиране на колите къде в дирек, къде просто в бордюра. Последваха проглушителните спирачки на втретата и четвъртата кола, които имаха късмета да се усетят малко по-навреме и да не се забият толкова рязко в предните две.
- Ето, дори не стигнаха до тук! - извиках въодушевено на Спайди, който май пак се бе устремил някъде натам.
Дано се бе усетил да не стои близо до колите в този момент. И дано не ме навика, че съм направила нещо прибързано.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 2:36 pm

Обърнах се към нея и зяпнах тъпо:
- Значи ти можеш това, а дори не си се записала във никоя супер геройска организация? Ти да не си на Доктор Стрейндж някакво другарче?
Тъкмо се развихрях, когато последва изстрел. Пичовете от бензиностанцията изглежда решиха, че кафявите автомобили са заплаха и откриха огън. А това, че аз и Алена сме на средата между двата фронта изглежда не го смятаха за важно. За това пипнах предницата на единия от автомобилите и го вдигнах с напъване. После го стоварих на една страна, за да изтръскам пичовете от вътре и поех назад. Стоварих го между нас и стрелците, със силен трясък, на едната му страна, с гумите и шасито към противника като стена.
- Можеш ли да направиш нещо и за тия ненормалници? - погледнах Алена. Това момиче се очертаваше любопитна спътница... и сериозен проблем.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 2:44 pm

Стрелбата вече не бе никак приятно нещо. Ако щете ми вярвайте, ама за секунда, бърза като фурия, претичках до Паячко и се скрих зад него, въпреки своеобразната преграда пред нас. Очвеидно бях по-съгласна да прострелят него, отколкото мен. Но пък това си имаше и добра страна.
- Може и да успея да те върна от отвъдното ако те гръмнат.
Опитах се да се засмея, колкото и неприятна да ми бе ситуацията. Тук май всички проблеми се решаваха със стрелба, дори и всъщност да не бяха реални проблеми. А точно сега именно ние трябваше да отнасяме агресията на тези чудновати хорица. Лошото бе, че от толкова далече не можех да им повлияя с внушението, а още не знаех какво да направя с някой от елементите. Не ги владеех на чак толкова добро ниво като Духа.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 2:48 pm

Чух няколко вика от другата страна и стрелбата спря. Замръзнах и се ослушах. Не бях сигурен какво е станало. Но определено не беше на добре. Въздъхнах няколко пъти, несигурен дали да се покажа или не. Паешката интуиция крещеше да не си подавам главата иззад колата, ако не искам да ми пръснат черепа наоколо. За това просто примигнах, за да помисля и изсъсках на Алена:
- Какво им направи?
Все пак реших да се покажа. И леко пъкнах над обърната кола като маргаритка в пролетна утрин. Май нещо не бяха добре, някой от тях седяха с недоволен вид а други изглеждаха нещастни като пуритански проститутки.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 3:10 pm

Вече бях покзала някои умения със земния елемент. Мислите ми все още бяха съсредоточени върху него като алтернатива, пък и може би бе прекалено рано и неподходящо да показвам целия си капацитет от способности. А и щеше да е прекалено изтощаващо да използвам последователно няколко елемента, в които не съм специализирана. Затова се концентрирах и накарах този път земята около стрелците да се раздвижи. Сега обаче не се пропука, а от нея заизлизаха тънки, гъвкави растения, които се оплетоха около ръцете на мъжете и бувално отмъкнаха оръжията им.
- Шшшт, тихо! - бързо скастрих Паячко, тъй като очевидно понечи да ме разсее докато се спотайваше заедно с мен зад колата.
В същото време контролрах растенията, надничайки леко за да наблюдавам какво стана. Щом всички оръжя бяха отмъкнати, включително и скритите по дрехите на мъжете (смятайте какво "обарване" е било), вече можех спокойно да се изправя до колата без опасения, че може да ме гръмнат.
- Така вече е по-добре. При тях ли отиваме? - попитах Спайди.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 3:16 pm

Кимнах:
- Дай да излезем, но аз ще говоря. За да знаят с кого говорят. Ако си ти, ще те питата какво си, от къде си. Местните са като балкански бабички - пълна биография и накрая забравиш за какво си дошъл.
Излезнахме иззад колата и поехме към бензиностанцията към миниджунглата на Алена. Това можеше както мистично изкуство, така и мутантска сила. Реших да не бърникам, където не ми е работа и да се кефя на резултатите.
Изгледах групата пред мен. Обичах да правя впечатление, а сега единствено можех да се кефя на ефекта. Тук таме се надигаха по някой набит член на бандата, а самия им водач, едър, набит мъжага със ръждиво-червен суитчър, излезе напред. Стояхме до една от стените на бензиностанцията, цялата покрита с графити, символи на бандата им.
- С какво сме залужили това сега? – ядосано избухна той, разпервайки ръце към набитите си хора.
Ухилих се под маската. Защо негрите винаги се сърдеха като ги биеш.
- Какво очакваше? – отвърнах с недоволен глас, - Мисля, че всичко почна като решихте да се трепете пред онази болница в Харлем. Това някак си и бръкна в здравето.
- А не, не можеш да ни обвиниш за това – прекъсна ме той, като продължи с недоволството си. Г;асът му звучеше дрезгав жзаради накъсания говор на чернокожите в този квартал. Едва ли не го чаках да започне да рапира, - Ние си отвръщахме. Те убиха моя братовчед.
Той вдигна ръка и посочи графитите по стената до нас. Една сериозна част от нея беше покрит с портрета на чернокож младеж с бръсната глава, носеща се из синкаво небе и розово сияние на залез или изгрев, трудно да се прецени. До главта бяха стилизирани, за да изобразяват ореол буквите R. I. P. Трябва да знаете, че трудно може да се намери някой по-колоритен и по-религиозен от Харлемско негро. Основната причина за песента Gangster Paradise.
- И вие им отвърнахте и така нататък – махнах пренебрежително с черна ръка срещу него, за да не ми се отваря много. – Въпросът е, че лидерътна Седморките е съгласен на преговори.
Чернилникът ме изгледа малко навъсено и подметна, с леко присвити очи:
- За какво говориш?
Реших да се възползвам от възможността и да нанеса удара си, докато тяй все още държи на тази позиция и не е обявил да се стреля по нас отново:
- Говоря за това, че ти... лидерът на Седморките и господин Кейдж ще имате възможност да се успокоите... Да си поговорите малко.
Той присви очи още малко. Не му се вярваше. Сред гангстерите имаше нещо като негласно недоверие. Можеше членове на различнии то враждуващи банди да се спасят един друг, когато става дума за преследване от полицията, но това въобще не значеше, че няма да се измамят един друг. На мен можеше дасе има доверие, защото бях навсякъде и не принадлежах към която и да е група. От друга страна Люк правеше впечатление на честен и то честен представител на местните квартали. С една дума, Люк разбираше неписаните закони тук, а аз бях ченгето, дето си вре носа, дето не му е работа. Все пак той промърмори:
- И Седморките са съгласни?
- Да – отвърнах, като леко губех търпение вече, - И те съветвам и ти да се навиеш. Иначе Господин Кейдж, Полицията и моя милост, ще ти се лепнем като гербова марка за задник, така да знаеш.
Негрото изглеждаше озадачено, но и заинтересовано. А любопитството е това, дето вижда сметката на котката, както казват.
- За какво говорим тогава? – попита ме като се поотпусна малко.
- Тази вечер. По залез слънце. В парка. Без оръжия. Be there or be square.
- Be Square? Да не от Куинс или нещо подобно?
Намръщих се под маската и махнах нехайно с ръка:
- Просто ела или лошо ти се пише, ОК?
Обърнах се и повлякох Алена със себе си, като се стараех, да не изтърва някой, дето да стреля в гърбовете ни. Определено мисля,че мина по-добре от колкото си го бях представял. Сега само трябваше да не оплесквам нищо. Но не винаги плановете продължават, както си ги представях

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 3:32 pm

Отново се видях в ситуация, подобна на онази от по-рано с Люк. Просто стоях и слушах. Малката разлика бе, че сега поне ми бяха ясни повечето неща, които се включваха в разговора. Изчаках с търпение да привършат, оглеждайки се наоколо през това време. Чувствах се доста доволна от това, което току що бях показала и сега само оглеждах симпатичните си буренчета, вкарващи малко разнообразие в мафиотския свят. Накрая заниманието ми приключи и тръгнах отново подир Паячко.
- Goo job, nigga. - прощепнах тихичко и го сръгах с лакът.
Постарах се никой друг да не чуе кратката ми реплика, че току виж пак загърмели по нас. Негрите бяха странни. Повтаряха тази дума на всяко изречение, но избухваха от нерви ако някой бял се обърне така към тях. Ходи ги рабери..

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 3:40 pm

Издърпах я на татък, да не вземе да някой от Авенютата да я чуе. Че не ми се ще някой да ми счупи главата, докато не гледам изотзад.
- Мерси. И ти се справи добре с твоите работи. Фактически ти свърши всичко. На мен сами ми се наложи да говоря. Може би нямаше да стрелят, ако ме бяха видели да разхвърлям колите на Седморките. Но при всички положения, добре се справихме. Ти спомена нещо за... ядене? Имаме няколко часа до мръкване, а ти спомена, че си гладна. Дай да се боднем в някое макдоналдче и да се наплюскаме, че като знам и вете банди, по-добре да сме там. Ние им казваме без пищаци, ама ако не дойдат и двамата поне с по едно желязо, аз да съм Капитан Америка. За това ще ги наблюдаваме довечера, като говорят с Люк. Хайде сега, да тъпчем.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 6:19 pm

Щом чух нещо за ядене очичите ми мигом проблеснаха. Е, аз нямах съвсем в предвид обикновено човешко ядене, но сега дори такова щеше да ми дойде добре и да ми даде малко енергия.
- Тогава да вървим.. натам! - посочих някаква рандом посока и направо хванах Паячко под ръка, замъквайки го натам.
Скоро открихме някакво заведенийце за бързо хранене, в чието име дори не се загледах, а направо вляох с ясната цел да си поръчам някой калоричен бургер.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 6:26 pm

Оставих костюма да се промени до някъде по собствено желание в много по-приличен спортен екип с уникалната емблема на малко черно паяче на якето и подозрителния надпис VENOM RLZ под него. Понякога се правеше на интересен, но докато не ми правеше въртели, нямаше ядове.
В ресторантчето напълних за собствена сметка един поднос със сандвичи, пържени картофи, салати и безалкохолни напитки на тумбак и го замъкнах до масата. Имам супер сила, но чак пък толкова...

by Sponsored content