Re: Улиците

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 6:40 pm

- Мислех си, че аз ям много. - изкоментирах, поглеждайки каква калорична помба имаше на подноса на Спайди.
А на моя бяха сложени едва един голям бургер, картофки и "диетична" кола. Накрая и един донът за десерт.
Настаних се на една от масичките, чакайки и Паячко да седне до мен, след което лакомо започнах да си похапвам. Трябваше ми поне някаква минимална енергия, която човешката храна ми даваше, ако се наложи пак да използвам някой трик.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 6:45 pm

Зяпах я тъпо, докато тя поглъщаше храната. Изглежда употребата на тези нейни сили я караха да хаби много енергия, в резултат на което трябваше да се храни здраво. Аз замислено взех един от сандвичите и го задъвках без ентусиазъм. И вие да имате жива слуз, която ви покрива двадесет и четири часа на ден / седем дни в седмицата и вие ще загубите апетит. Но все пак трябваше да ям, в противен случай щях да свърша като вечеря за костюма си.
- Значи, да изясним... тези твой сили... как го правиш?
Подхождах малко директно към въпроса, но само така можеше да стане прилично, без да пострада никой с глуповати намеци и погрешно разбиране.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 7:01 pm

Лесно бе да си обясня интереса му към способностите ми. Бях показала известна част от тях, а той явно вече възнамеряваше да ме прави част от онази групчика супер герои с шантави сили. Пийнах малко от колата си, за да преглътн по-добре, и се заех да му обясня:
- Тези от моят вид, колкото и необичайно да звучи, владеят елементите. Всеки може до някаква степен да използва основните четири - въздух, земя, водя и огън, но в крайна сметка всеки се специализира в един от тях. Аз обаче съм специализирана в петия елемент - духа. Затова мога и онзи трик със силното внушение, който приложих на негъра от покрива.
Пропуснах да обясня, че всъщност съм и вид вампир, тъй като щеше наистина да му дойде в повечко да разбере, че на всичкото отгоре се храня с човешка кръв.
- Използването на способностите ме изморява и изтощава доста, затова имам нужда да си почина и да хапна нещо, за да натрупам енергия.
Подробност - най-добрата храна бе именно червената топличка течност, която ме зареждаше напълно и ставах като нова, но не винаги имах облагата да си хапна от някого. Така че се засищах до някъде с човешка храна.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 7:18 pm

Първо си помислих, че ми се смее. Вампир, елементалист. НО от друга страна бях се срещал с Блейд... и с Морбиус. Честно казано, аз нямах право да наричам когото и да било странен, при положение, че аз самият бях клошар, живеещ по улиците с най-изродското домашно животинче, което болното човешко въображение можеше да си представи. Може би за това не отворих дума за изрощината. И за наклонностите ѝ към пиене на телесни течности.
- Ооуу... - проточих малко смутено и погледнах сандвича си, - Значи си нещо като... магьосница, а? И вампир освен това... а как се оправяш със, ъм... основното вампирско задължение?

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 7:26 pm

Почувствах се малко неловко. Така сведе поглед сякаш съм го разочаровала или се е отвратил от мен. Прехапах леко нервно долната си устна.
- Морой. Вид вампир е. Използваме елементите и не убиваме захранващите си. Ако убия докато се храня ще стана стригой - напълно мъртъв вампир, който се храни с вампирска кръв. Тоест съм добро животинче. - опитах се поне малко да излясня, че не съм нито вещица, нито някакво злобно същество.
- Но тези обянения май звучат доста объркано..

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 7:35 pm

Усмихнах се измъчено и я погледнах в очите:
- Ъхъм, щото да живее на кожата ти организъм е много готино, а?
Изкисках се, за да разтроша тишината и да покажа, че не съм много притеснен от казаното. Все пак Флаш Томпсън се бе тотален задник. И можеше да очарова, ако размърдах правилно лицето му. А ако прекаля, обикновено се получаваше физиономия, по-страшна от колкото съм свикнал да понасям.
- Ей, не се втелявай. Ако се храниш от части с човешка кръв, аз съм куул. Стига да не убиваш. И да не превръщаш други в себе си. И ако някакво негро със посребрен меч и множество модерни дрънкулки ти се изпречи, да знаеш, познавам го и няма да му дам да се гаври с теб... Макар че днес ми показа, че си далеч по-небеззащитна от колкото изглеждаш на пръв поглед.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 7:56 pm

Засмях се. Представата му за вампир до някъде се припокриваше с това, което бях, но определено имах и доста различия от обикновените вампири, с които хората бяха свикнали от книгите и филмите. Аз бях ака наречения "жив вампир", който можеше да използва елементите, а не "мъртъв" като стригоите, които определео не бяха никак лицеприятно нещо. Храня се, но не убивам; мога да излизам на слънце, макар че ми пречи изключително много и вреди на кожата ми; не певръщам хора във вампири, тъй като мороите си бяхме такива порождение.
- Знаеш ли, ако се задържим по-дълго време в тази комбина сигурно ще трябва да ти разкажа малко повече подробности за мороите. Определено имаме доста разминавания с типичните за днешната култура вампири.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 8:08 pm

Кимнах:
- Ако останем в комбина, ще трябва да ти разказвам доста за симбиотичните организми от костюмен вид. И за цялата сюрия спайдърмени наоколо. И за другите супер герои с които ще се срещнем. И супер престъпници. Аве... има да приказваме с месеци.
Махнах пренебрежително с ръка и засмуках една сламка. Май беше кола. Можеше и да е пот от Хълк. КОй знае, напоследък харлемските макдоналдчета страда много от недостиг на пресни напитки и подновяване на техниката. А всичко, което имах аз беше надежда за по-добър квартал...

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 8:13 pm

Определено и двамата имахме доста за обяснение, но бе по-добре да не се впускаме още от сега в подобни неща. Все пак не се знаеше дали всеки няма да си тръгне по пътя след няколко часа и срещата на ония босове на бандите или каквито там бяха.
- Впрочем, защо изобщо се занимаваш с тези неща? Не е ли прекалено натоварващо? Пък и нужно ли е всеки супер герой да бъде в някаква банда, група, секта и тем подобни организации? - отново започнах да задавам въпроси, хем от любопитство, хем и за да не настава пълна тишина.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 8:24 pm

- Еее, ти пък - подхванах досадно, - Напротив. Много герой работят сами. Самият Кейдж работи сам. Аз работя сам. Лунният Рицар работи сам, Железният юмрук работи сам... Деърдевил работи сам. Почти всички. Но много от тях работят в групи. Защитниците, Отмъстителите... даже аз съм от части член на Отмъстителите, но съм свободно влизащ и излизащ електрон.
Поклатих глава и я погледнах с леко подозрение:
- Ами ти? Семейство? Или поне Клуб на Вампирите Елементалисти?

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 8:43 pm

Хем твърдеше, че е сам, хем участвал в някаква органиация.. Странно и заплетено. В същото време очевино по този проблем работеше с Кейдж. Явно супергероите се обединяваха при нужда и после отново се правеха на вълци-единаци.
- Като изключим семейството, при мен имаше и академия. Нещо като университет, в който обаче се учиш на съвсем различни неща. Мороите се занимавахме с магията на елементите, а заедно с това вид полу-вампири се обучаваха за наши пазители. Обаче стана време да завърша академията, а на всичкото отгоре останах без личен пазител поради малката подробност, че напуснах леко скришом дома си, за да обиколя някой нови места. Мороите принципно се ограничаваме в селища, в който сме по-многобройни и можем да се защитаваме. Затова и не пътувах много преди да предприема сама пътешествието си.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 8:49 pm

- Аха, и след като избяга от вкъщи и от училище, първата ти работа беше да се шибнеш в Харлем? Май на теб трябва да ти дадат Паешка Интуиция за опасност. Добре, че попадна на мен, а не на някой от мутантите от Х-мен. Щяха да те обявят за мутант, да те заведат в къщи и да ти навлекат безвкусна униформа в синьо и жълто. На мен поне ми го направиха преди две години.
Тогава успях да спася кожата, но се надявах Алена да не реши, че е много готино да си член на някоя група. Ако я включеха в Отмъстителите, заедно със Нико Минору, Алената Вещица и Стрейндж, щяхме да си имаме мистична менажерия, на която да завиждат чак в Канада.

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 9:16 pm

Размахах ръце пред себе си, сякаш пазейки се или по-скоро карайки го да престане по-бързо с тези описания.
- Извини ме, но нито искам да съм част от някоя секта, нито искам безвксна униформа! - заявих категорично.
- Мисля, че с тези дрешки си ми е достатъчно добре.
По навик хванах роклята към края и леко я пооправих, подръпвайки я надолу, макар и всъщност да бях седнала и да нямаше особено голяма полза от това.
- Така че не се притеснявай. На когото и да попадна, няма да позволя да ме привлича към разни такива организации.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 9:23 pm

i]Ухилих ѝ се широко и зъбато:
- Да, ама ми помагаш, нали?
Оставих информацията да увисне между нас като мръсен чорап в лицето на мърляв тийнейджър. Едва ли щеше да се задържи при мен за дълго за да станем дълготрайни партньори като Кейдж и Железния Юмрук, но поне се надявах да сме достатъчно добра комбина, че да не се разделим след този случай. Щеше да е забавно за разнообразие да си имам компания, която не се втриса като погледне как костюма се движи. Беше неудобно, все едно да те гледат да си бъркаш в носа...

by **Алена Ивашков** Нед Мар 23, 2014 9:30 pm

Лицето ми придоби недоволна гримаса. Скръстих ръце пред гърдите си и измърморх сърдито:
- Ще ме накараш да спра да ви помагам!
Е, може би се шегувах. Бе някак интересно да се впуснеш в някакво такова предизвикателство, макар и всъщност да не разбирах напълно всички поробности. Пък и бе забавно да си имаш компания, също толкова странна колкото и теб самия.
- Пък и бях въвлечена съвсем случайно в това нещо.

by **Black Spider** Нед Мар 23, 2014 9:36 pm

Закимах бързо-бързо:
- Дам, добре дошла в Америка. Трябва да видиш какво става като те искат за армията....
Замълчах. Споменът за армията беше неприятен, дори малко болезнен. НО не беше мой спомен. Беше се случило със Флаш Томпсън. Той не беше аз,.. не беше Нас. Сега, когато костюма и Томпсън бяха едно, новата личност помнеше повечето неща от миналото на момчето, без да ги слага в папката със собствените си спомени. Сякаш си спомняше нечий разказ.
- Е, във всеки случай, хубавото на работата сам е, че можеш да се обличаш както искаш. Никой не те тормози да носиш точно определена униформа. Освен, когато искаш да скриеш кой си или когато хората го очакват от теб.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 24, 2014 3:34 pm

- И все пак не забравяй, че в момента не работиш сам. Току виж съм решила да ти измия някоя забавна униформа.
Засмях се. Вече си го представях в нещо .. Розово, може би? Не, не харесвах розовото. Но пък лилавото бе хубав цвят. Представих си обаче колко пъти ще ме убие в мислите си и как ли ще ме изтормози реално ако му причиня нещи такова.

by **Black Spider** Пон Мар 24, 2014 3:52 pm

Поклатих глава и подръпнах якето си:
- Ще трябва да говориш с дизайнера ми. А той не може да пресъздава други цветове освен черно. Кучият син...
Напрегнато огледах помещението. Имах неприятно чувство, когато не носех маската. Флаш беше хубавец по американските стандарти, но все пак говорим за нация, която мисли Джъстин Бийбър за голяма работа. Само да събера малко точки пред Отмъстителите и заминавах за Лондон, за да се присъединя към Екскалибур - тамошната супер-геройска организация.
- Но можеш да си измислиш твоя униформа.Можеш да станеш голяма работа и да се присъединиш към защитата на града.

by **Алена Ивашков** Пон Мар 24, 2014 5:27 pm

Замислих се малко на костюма му и единствените два цвята, които можеше да приема. Подобно нещо наистина бе скучно, макар и именно от черното и бялото да можеха да се скалъпят доста класни дрешки.
- Ами ако го боядиша някак? Дали ще стане със спрейове от онези за графитите?
Вече определено очаквах неодобрението на "дрешката" и официалната й омраза към моя милост.
А за моя униформа така и не споменах. Нямах намерението да си измислям нещо подобно.

by **Black Spider** Пон Мар 24, 2014 5:38 pm

Погледнах я тъжно като ритнато кученце.
- То е живо. Ако го напръскам, ще се натровим и двамата.
После моментално се ухилих:
- Дам, знам, че се шегуваш. НО като му знам акъла на това животно - потупах гърдите си, чувствайки как ластиците се стегнаха около китките ми. - Може да прави други цветове, но не иска. Нещо свързано с неговия начин на живот. Понеже изкарва най-лошото у човека, за това предпочита да е черно. Не, че е толкова гадно животинче, просто се храни с адреналин, за това кара тялото да произвежда повече адреналин...

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 12:02 pm

Гледах го с интерес. Сякаш колкото повече слушах за този костюм, толкова повече ми се искаше да се вкарам в ролята на някой професор и да го изучавам, правейки си някакви експерименти. За щастие на Паячко обаче, нито ме биваше химията, нито в биологията или каквти други подобни науки и знания му трябваха на човек, за да си експериментира пълноценно.
- Някой ден ще го накарам да стане лилав! - заканих се и уверено стиснах юмрук, размахвайки го пред него.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 3:33 pm

Ухилих се гадно и потупах темето ѝ.
- Ти го накарай да се махне когато поискаш, тогава ми се хвали. За сега ще се задоволим да е черен. Освен това е по-топъл. И е много по-добър през зимата.
Погледнах часовника на заведението. Зад стрелките ме стрелкаше с поглед Бионсе. Но часът беше още ранен. Не исках да плаша никого, но щеше да минат поне час или два докато стане време за да се видя с Люк и момчетата. Не, че щях да им обръщам внимание, просто ми се искаше да се уверя, че всичко ще е наред. Но за първи път бях свободен за кратко. Обикновено се шматках наоколо и вдигах гълъбите от покривите, докато търся нови и нови престъпления за осуетяване... В началото е забавно, но постепенно се превръща в тежка работа и досажда.
- Все пак едва ли ти се иска да ме виждаш без костюма...
После се навъсих на думите си. Звучеше като евтин опит за свалка. Езък....

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 3:38 pm

Изгледах го леко объркано и несигурно.
- Защо?
Нима наистина бе по-приятно за някого да гледа странно черно нещо с огромни бели очи, което сякаш бе паднало от не-знам-си-къде.
- Пък и не те ли виждам сега без костюма.. частично.
Все пак черното "трико" сега приличаше на нормално човешко облекло и разкриваше истинския облик, на въпросния Флаш, върху когото си живуркаше.

by **Black Spider** Вто Мар 25, 2014 3:48 pm

Поклатих глава и потупах гърдите си:
- Виждаш човека, който е променен от смесването на съзнанията на човека и симбиота. Той е Паячко, за когото става дума. НО самият Флаш не го познаваш. И самия Симбиот. И по-добре, че не познаваш костюма, защото само мен до сега не е накарал да се превърне в огромно зъбато чудовище. Макар че защо още не е - нямам идея. Предполагам, че баланса се е получил между жестоката природа на извънземното и мухльовщината във Томпсън. Дори се очаква да казвам, НИе Сме Черния паяк. Но аз СЪМ един, така се възприемам. Така си спестявам сложността в отношенията със себе си.
Потупах коленете си.
- Знаеш ли защо въобще нося този костюм?

by **Алена Ивашков** Вто Мар 25, 2014 4:05 pm

- Значи две отделни личности, съчетани в една.. - обобщих си тихичко на самата себе си.
Впечатление ми направи описанието на самия костюм ако е отделен от тялото и това, в което е превърнал други "приемници". До някъде бих искала да видя нещо подобно, но звучеше и плашещо. Все пак обърнах повече време на последвалия след обяснението на Паячко въпрос.
- Не зная.
Поклатих глава в знак на отрицание. Че от къде ли можеше да знам?!

by Sponsored content