Re: Улиците

[Алена Ивашков]

Бях изключително доволна от себе си. Дори обмислях, че от мен може да излезе добър супер герой. Но не, аз бях вампир - морой от кралска фамилия, който според правилата на Академията имаше нужда от защита, а не защитаваше останалите. Набързо се отърсих от идеята си за нов вид кариера, докато разменяхме последни думи с гангстерите. Бе някак приятно да има хора, колкото и смахнати да ти се струват те, който понякога могат да ти свършат полезна работа. А на всичкото отгоре получих и положителни коментари от временните си колеги. Тъкмо се зарадвах, че ще мога да си побъбря с Кейдж и да видя що за инивид е когато си няма работа с немирни ганстерчета, когато Паячко побърза да ме издърпа настрани и да ми съобщи поредната потресаваща новина.
- Пак ли? - възкликнах.
Не бях се съгласявала да ипълнявам поредица от задачи.
- Надявам се, че тази задача е да отием някъде и да се наспим.
Въздъхнах. Е, малко бях уморена, но това не пречеше да чуя поне теорията му за следващото "приключение". Сигурно имаше нещо общо с новопоявилата се групичка белчовци.

[Black Spider]

- Героите никога не спят - отвърнах самодоволно. - Освен ако наистина не си уморена, може да го направим и следващия път. Но ще трябва да се прибереш у вас, защото аз нямам нас.
Малко сконфузно беше. Нямах къща, понеже рядко ми се налагаше да спя. А и да си го кажем, малко бпх любопитен дали спи в ковчег.
- По-добре да идем до вас. Нещо против да те метна?
Нямах нищо против, а и да си го кажем направо... някак си щеше да е скучно да остана сам пак и съответно не исках да я оставям. Това си беше първото ми партньорство, не исках да го прецаквам.

[Алена Ивашков]

- Буквално ли да ме метнеш? Имам в предвид.. с твоя начин на придвижване?
Повдигнах леко едната си вежда в учудване. Все още ми бе странна идеята да се размята от сграда на сграда посредством някакви паяжинки, на всичкото отгоре и с мен.
- Е, добре. - приех все пак.
Опътих го набързо къде точно бе сегашното ми жилище.
- Ще си починем малко там. Тъкмо ще ми обясниш следващите планове.

[Black Spider]

- Че ти знаеш ли някакъв друг начин за мятане, дето мога да ти го предложа? - ухилих се под маската и я подхванах. Пуснах нишка и дръпнах силно, за да използвам нейната еластичност за начално ускорение. С новата си засилка, започнах едно премятане, само с една ръка, като пак, както преди, се стараех да избягвам лупингите, за да нямам една повръщаща вампирка на рамото си.
- Ако ми кажеш и посоката....

[Алена Ивашков]

- Натам. - започнах да опътвам.
- Сега свий в дясно. След няколко преки отново. Сега наляво..
В крайна сметка "превозът" ми се оказа бърз. Скоро стигнахме до апартамента, в който бях отседнала в момента.
- В този блок отсреща. Направо спри на терасата на шестия етаж.
Не живеех в нищо особено честно казано, напълно противоположно на очакванията. Но тъй като вече не бях постоянно около семейството си и богатият ми баща, се стараех да не харча останалите си пари в картите за глупости и дори се бях ограничила с апартамент, а не бях наела някоя вила например.

[Black Spider]

Вече на място я пуснах на пода на балкончето. Мястото беше по-скъпарско на вид и малко ме досрамя, като си помислих, че пред нея бях бездомник. То аз фактически си бях бездомник, освен ако не се преструвах на Флаш Томпсън пред родителите му, но знаете какви са американските родители - ставаш на 18 и те ритат из вратата.
- Добре, стигнахме. Имаш ли нужда от мен? Или да се изнасям?
Не биваше да прекалявам с гостоприемството, особено на място, което не можеше да си позволи някой с по-малки доходи от тези на Тони Старк.

[Black Spider]

- Значи нищо интересно, така ли?
Въдъхнат тихичко, едновременно разочарована от предсоятаща скука, но и някак радвайки се, че няма да се натоварваме много.
Реших да използвам диска като столче. Седнах удобно и го оставих да се издигне леко. Така определено бе по-удобно. Пък и свободно можех да си поклащам крачетата.
- Хайде напред! - заявих важно, вдигайки юмрук към дадена посока, макар и всъщност да не знаех дали отиваме натам.
Е, просто се опитвах да изглеждам като супер герой в действие.

Извих на високо и следвах повече нейния диск от колкото обратното. Между нас казано, тя се справяше по-добре от колкото си мислеше или изглеждаше. Във всеки случай, лицето ѝ излъчваше някакво напрегнато недоволство като на момиче, което за първи път кара велосипед - съсредоточено и мрачно. Скоро щеше да стане майсторка и да ме обикаля като едното нищо. Но за сега аз бях супириър във въздуха и щях да се радвам на статуквото колкото мога повече.
- Хайде да те видим! - подвикнах докато завивах с разперени крака един ъгъл.

[Алена Ивашков]

Вече бях стигнала до извода, че не е нужно да го имитирам и да правя разни странни акробатични номера във въздуха. Паячко се премяташе ту наляво, ту надясно по срещуположните сгради, но на мен ми бе доста по-удобно да летя в права посока между тях и правех именно това.
- Не ме подтиквай към самоубийствени дейности, а кажи точно къде трябва да отидем.
"И да се подготвя за още едно кофти спиране" допълних си наум.

[Black Spider]

Изравних се с нея и се извих във въздуха, за да не ме отнесе с нейния диск.
- Няма страшно, ако паднеш, нали си имам интуиция и ще те стигна. И няма да се размажеш. Нали това е смисъла, същината на това да си вампир? Или аз нещо не съм разбрал. Внезапно сградите свършиха и пред нас се извиси сграда с внушителни размери, отделена от останалата част на града с празно пространство, покрито с тревичка и прочие хубави неща. Като например доста скъпи автомобили.
Оставих се на инерцията и после се издърпан на нова нишка като на ластик нагоре, чак до плоския покрив на сградата, над надписа с високи, златеникави букви Фиск Индъстрис.
- Стигнахме, - обявих доволно и разперих ръце, - Стилната щаб квартира на най-дебелия мъж в престъпния свят.

[Алена Ивашков]

Имах усещането, че с моето кофти спиране пак щях да си забия носа в сградата. Е, поне щеше да е в хубава сграда. Но противно на очакванията ми, приземяването не беше чак толкова зле. Леко позалитнах, слизайки от диска, който сякаш нарочно спря по-високо отколкото бе нужно, да за мога да стъпя на земята, но поне не свърших изръсена по лице и с ожулени части на тялото. Оставих това нещо да си седи някъде наоколо, надявайки се, че няма кой да го открадне тук.
- Сега от къде ще се промъкнем?
Заоглеждах се наоколо, но честно казано нямах абсолютно никакво чувство за ориентация.
- Ако изобщо смяташ да се промъкваме от някъде.

[Black Spider]

Огледах се с ръце на кръста:
- Ами имаме надеждата, да са ни видели много отдавна. Камерите на Кинги е почти навсякъде...
В следващия момент вратата към покрива се отвори. И от там побягна някой. Облечен в черно трико, но кожено лъскаво черно. Не мастилено като моето. В сравнение с нея аз бях син.
- Покрий се...
Издърпах я в страни към един от отдушниците на покрива. Жената в черно излезе и прескочи от нашия покрив нататък със скорост и сила, която и аз бих се гордял да постигна в отскок.

- О, не... - проговорих тихо със отчаян глас, - Защо тя работи за Кингпин...

[Алена Ивашков]

Почти не усетих кога ме издърпа и се оказахме прикрити зад отдушника. Вниманието ми бе привлечено изцяло от преминаващия обект, който в последствие се оказа жена. Вече разбрах какво имаше в предвид Спайди като по-рано ми обясняваше в облечените с плътни трика и кожи супер герои. Подобно нещо не изглеждаше зле, но все пак бях на мнение, че подчертава прекалено много някои части на тялото.
Отчаяният глас на Паячко ме накара да спра да мисля за трико и да се обърна разтревожено към него.
- Защо? Чак такъв проблем ли е? Само не ми казвай, че тязи сама може да ни ступа и двамата.
Е, очаквах какво ли не от тукашните индивиди.

[Black Spider]

Направих физиономия.
- Не може да ни ступа. Просто не искам да се ступвам с нея. Това е Фелиша Харди. Наричана Черната котка. Тя е от онези супер герои, които са супер скапани. Започна кариерата си като крадец на бижута с тематичен костюм, докато не се съюзи с един изобретател наречен Тинкъра. Той я екипира с толкова джаджи, че може да се изкатери до покрива на сградата на Крайслер и да ошушка всичко наоколо, преди да успеем да кажем азбуката. Стана уж добра, макар, че все още я гони малко клептоманията. Но защо сега се е хванала с господин Гигантски Задник?
Изправих се и се затичах след нея.
- Дай да я ппипнем - подхвърлих към алена и после извиках след Фелиша, - Хек, луда жено, Не се преструвай, че не говоря на теб!

[Алена Ивашков]

Учудих се щом разбрах, че тази не е кой знае какво. Изглеждаше като някоя, която би те ступала набързо, а после би те зарязала така без да се занимава особено с теб. Но пък пренебрежителните думи на Паячко ми дадоха самочувствието да си мисля, че мога да съм много повече от някои такива псевдо супер герои.
Щом Паячко се разкри и аз се изправих редом до него, стрелвайки мадамата насреща с едно нагло и самодоволно погледче, но все още оставайки безмълвна.

[Black Spider]

Само дето тя не ни изчака. Метна един поглед през рамо и хукна. Скочи от покрива като нещо средно между самоубиец и акробат и по нататък, на изкуствени метални куки, закачени за ръцете ѝ, бледо подобие на моята паяжинеста технология.
- Качвай се на диска, днес иска да се гоним.
И се стрелнах след нея. Щеше да е дълга нощ, макар скоро да се съмваше. Щеше да е забавно, но скоро щеше да ѝ омръзне и да ни нашари. Мен де, едва ли щеше да пипне Алена. Имаше някакъв атавистичен феминизъм във Фелиша. За което не я харесвах допълнително.

[Алена Ивашков]

Все още се колебаех дали трябва аз да избързам напред или да оставя на Паячко да я настигне със своя вариант на премятането по сгради. Е, той вече я следваще, но очевидно нямаше да е удобно да седя и да чакам. А и може би с диска щях да съм по-бърза. Качих се веднага на нещото и забързах след тях. Не ми отне много за да настигна Спайди, а малко след това бях почти на едно ниво с жената. Изведнъж ми хрумна нещо. Е, беше малко глупава и опасна за мен идея, но все пак.. Щом котараната понечи да запрати куката си към поредната сгада, забързах именно към парчето метал и минах така, че ръба на диска да го удари и да попречи достигането му до сградата. Резултат: аз залитнах и за малко да се забия в стената на постройката, но може би жената нямаше да реагира достатъчно бързо и щеше да увисне на едната си кука, а това да бъде идеален шанс на колегата ми да я спипа.

[Black Spider]

Движението, което Алена предприе, трябва да призная, беше впечатляващо и учудващо умно. Повечето супер герои бяха кретени, който вярваха, че трябва да победят с превъзходство във физическа сила. За съжаление и Фелиша не беше вчерашна. Пусна се, като всеки уважаващ себе си акробат, и полетя към един по-нисък покрив пред нас. Моментално след това се чу аларма. Объркан аз последвах Котката и стъпалата ми изшляпаха в покрива. Сградата беше позната. Покривът леко напомняше на нещо... на площадка за излитане на хеликоптер. Щом се оказах долу, се заоглеждах за Фелиша. Но чух втора аларма. Противовзломна аларма. Аларма на нечий дом или фирма. Последва отново и отново. Различни сгради наоколо започнаха да звънят. Последва притеснително още една аларма, от самата сграда, която бяхме посетили. А от Фелиша не виждам и следа.
- Скипър! - извиках нагоре, - Ела тук, положението се сговня със всяка изминала минута!

[Алена Ивашков]

Отне ми известно време докато се осъзная малко след момента, в който на косъм щях да се сблъскам със сградата, но явно дискът ми се оказа добра душа и някак зави, оставяйки ме да си възвърна равновесието върху него. Огледах се наоколо, но забелязах само Паячко, който ме викаше от покрива на някаква сграда, а виковете му почти напълно бяха заглушени от аларми. Смятайте какво мъчение бе за изострения ми слух.
Набързо долетях до колегата си.
- Какво по дяволите стана?! - надвиквах се със силните звуци.

[Black Spider]

- Нямам представа - отвърнах.
Фелиша се появи. Държеше нещо, от което висяха няколко кабела и не беше сама. С нея идваха няколко здравеняка, облечени като хората на Кингпин от парка. Тя ни изгледа и драсна, докато здравеняците се засилиха към нас.
- Хубаво се нанизахме, а?

[Алена Ивашков]

Не се притесних особено. Добре де, само малко. Може би размерите на мъжете бяха внушителни, но нали знаете - колкото е по-голям, толкова от по-високо и по-тежко пада.
- Е, кой си избираш? - обърнах се шеговито към Спайди.
Нямаше как да не се справим с тях, имайки в предвид уменията на всеки един от нас двамата.

[Black Spider]

Понечих да си избера, когато се чу силен пукот и единия падна. Момчетата замръзнаха, ние също. Загледан в тях не знаех какво става, за това погледна и Алена, но като че ли и тя не беше много на ясно със ставащото в момента. Тогава ни подхвана вятъра. Обърнах се само за да видя на холи шитнатата история която бях виждал. Беше самолет, приличащ на полумесец. Силен глас от високоговорител забуча над нас:
- ОСТАВЕТЕ ПРЕДМЕТА НА ЗЕМЯТА, НЕЗАБАВНО.
Познах го и вдигнах ръце пред себе си.
- Лунен рицар, здрасти!
- ОСТАВИ ПРЕДМЕТА НЕЗАБАВНО, СПАЙДЪРМЕН.
-Ъъъ, - запънах се, - Аз гонех лошите, не виждаш ли?
- ПРИСЪСТВАШЕ НА ОБИРА.
- И се мъчех да го спра - посочих към момчетата зад себе си. - Сега дай да гоним всички крадци.
Последва тягостна тишина, прекъсвана само от звука на вятъра, предизвикван от двигателите. После последва отговора:
- ТИ КАЗА ИСТИНАТА ПРЕД КАНШУ, НЕКА ДА ГИ ПОСЛЕДВАМЕ.
- Ана мен ми викат ненормален. - поклатих глава и погледнах Алена.

[Алена Ивашков]

Е, отново бях в сконфузена ситуация. Вече ми ставаше неудобно в такива моменти, в коиро изникваше някой непознат за мен индивид, разговаряше със Спайди, а аз .. аз само си седях някъде там. Уж се опитвах да слушам, но тези каншу-маншу-работи взеха да ми се струват прекалено шантави и просто реших да наблюдавам кораба. Всъщност, той изглеждаше още по-шантав, но какво да се прави.. Работата ми сега бе да седя и да чакам преговорите на Спайди с индивидите насреща ни..

[Black Spider]

- Не ме гледай така - облещих се срещу Алена. Дай да гоим онова чудо на природата с широкото деколте.
Отскочих от покрива, за да преследвам Котката. Момчетата на Кингпин се опитаха да ни последват, но тогава Лунния Рицар откри огън от летящия си полумесец. Летящият метален сребърен кроасан имаше не лош арсенал, особено имаме предвид, че уж трябваше да гони улични престъпници, а не да гърми по хората.
Настигнах Котката почти моментално, забивайки пети в гърба ѝ. Не ѝ хареса особено и скочи да ни дере. По-точно мен, Алена летеше и щеше да е по-трудна мишена.

[Алена Ивашков]

- Хеееей! - протестиращо се развика Алена срещу котараната.
- Спри да тормозиш Паячко!!
Засили се към тях, обмисляйки да.. Всъщност, все още не й идваше никаква особено добра идея, но щеше да действа в процеса си на летене. Дали мацата щеше да я заболи ако я халосам с диска в тила? Нека да видим! Не, всъщност, нека да е в гърба, че иначе току виж съм я утрепала..

[Black Spider]

Озадачено изгледах връхлитащата Алена. Не очаквах чак такава загриженост за моята цялост. Обикновено хората проявяваха слаба милост към мен, щом чуеха за застрашителен жив организъм, живеещ на кожата ми.
И така Котката получи един шут в сладкото дупе. И аз, като всеки уважаващ себе си джентълмен се спуснах да ѝ помогна. За което получиш един неприятен ритник в брадичката и недоволно мяукащо звуче, което при други обстоятелства щеше да е тъпо, а сега си беше откровено злобно и все пак, на място.
На покрива на който я бяхме спипали, се оказа, че е жилищен комплекс. Тя се обърна и отскочи, очевидно бягайки. Погледнах другарчето си и вдигнах палец.
- Чудесна работа, хайде да подгоним мис Кожени гащи.
Гонитбата се оказа кратка. Мръсното коте се беше прибрало в къщи. Нейният апартамент беше на върха на сграда, и заемаше целия горен етаж. Богаташка работа, ако ще и да краде, си има мезонет.
Приземих се на терасата и се олюлях, На места Котката ми беше оставила синини, за които дори костюма щеше да се озори да възстанови. Огледах се наоколо и подвикнах:
- Фелиша? Тук ли си?
Не последва отговор, както очаквах. Просто си стърчах там, загледан наколо с вид на обрулена краставица, забравен. Неволно тъпашкото ми чувство за хуморе ме подтикна да подвикна:
- Мац, мац, мац...
- Тук съм бе, идиот!
Звукът беше неочакван и преди всичко, стряскащо близо. Объркан се втренчих в ъв вратата на апартамента. Беше стъклена врата, водеща към апартамент със стъклени стени, доста шикозно но и доста непрактично за метеорологичните условия в нашия град жилище. Пред врата имаше няколко стъпала, преди да се изравни балкона със вратата на дома на Фелиша и именно там тя седеше с омърлушения вид на проститутка в храм.
- Ъъъ – подех малко притеснено – Добре ли си? Не съм много на ясно какво точно става...
- Аз съм издънка, ок? – избухна тя.
- Вярно ли така? – обадих се ядосано и аз и погледнах Алена. – Работиш за Кингпин, опита се да ме нападнеш...
- Работех под прикритие – посочи ме с пръст – Направих го заради теб. За да видиш, че сме създадени един за друг.
Замълчах. Фелиша Харди никога не прие смъртта на Паркър. Проблемът при нея беше психологически. Тя не беше влюбена в Питър, а в Спайдърмен. Идигаше в култ всеки в костюма на Спайдърмен, дори Морелес – негърчето от Бронкс. Вероятно усещаше, че всички те са с различен ръст и телосложение, да не говорим за стилове и глас, особено гласа. Но не можеше да го приеме. За това просто реших да играя по свирката ѝ, като направих знак на Алена да не се включва:
- Виж... азз... не знаех, че все още изпитваш подобни...
- Е, ако искаш да знаеш – да, все още те обичам!
Това изглежда я засрами или отчая. Одавна се мъчеше да накара някой от нас да играе в комбина с нея, аз бях навит като пружина, но едва сега се опираше до мен. Котката само изви очи и отпусна глава назад от отчаяние:
- Погледни ни само! – подхвана тя и аз се приготвих за дълъгмонолог, - Носим тези глупави маски. Кои сме ние наистина?
Преди да успея да реагирам, преди да мога да кажа мяу даже, тя дойде почти до мен и сграбчи раменете ми. Неволно положих ръце на нейните и можех само да мъмлям неща като, ъхъ и мхм.
- Ела с мен – заговори тя подхвана тя с приглушен глас, изглежда присъствието на Алена не я смущаваше. – Заедно ще сме непобедими, свободни – без отговорности, без задължения ... Ще можем да се забавляваме. Ти обичаш да се забавляваш, нали?
Замълчах. Какво да отговоря. Погледнах Алена. Можех... сега беше много подходящ момент. Можех да работя с Черната Котка, както съм си мечтал. Както Флаш Томпсън беше мечтал, когато беше чел статии за Спайдърмен във вестника... Беше толкова лесно, тя буквално го молеше...

[Sponsored content]